Бившият шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров, известен като Вальо Топлото е окончателно оправдан по делото за присвояване на 4,5 млн. лева от дружеството. Това съобщава сайтът news.lex.bg

Това реши Върховният касационен съд (ВКС), след като остави в сила решението на апелативния съд, според което няма никакви доказателства за обвинението на прокуратурата. Съставът на ВКС с председател и докладчик Мина Топузова беше обявил делото срещу Димитров за решаване преди почти две години, но едва днес постанови окончателното решение за оправдаването на ексшефа на „Топлофикация“.

Това е и най-дълго продължилото дело срещу Димитров, внесено за пръв път в съда преди 14 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, докато през 2012 г. Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а накрая процесът започна отначало.

Така през 2019 г. градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на фирма „Шибър“ Мая Стоилова. През всичките 14 години прокуратурата твърдеше, че присвояването е ставало през договори на „Топлофикация“ с „Шибър“. Според обвинението парите са били превеждани на фирмата в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), сумите били завишени, доставките били ненужни, а освен това стойността на отделните изделия била фактурирана на части.

За да обоснове завишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на комплексна счетоводна, финансова и техническа експертиза за средните цени на тези продукти. Общо платените пари на „Шибър“ за продукцията били 11,774 млн. лева, докато според заключението на експертите средната им цена е била 7,349 млн. лева.

И трите инстанции обаче приеха, че не само не може да се направи подобно заключение, а напротив – изводът е, че процедурата е била напълно законна и прозрачна. Според експертно заключение въпросните доставки са част от проект за рехабилитация на „Топлофикация“, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ЕС чрез програма ФАР. Търгът е бил проведен по правилата на международните банки, като именно те са одобрили за доставчик германската фирма „Адамс Арматурен”, а тя пък е имала само един представител в България и това е била „Шибър“. Така съдът стига до извод, че изобщо не може да се говори за произволен избор на доставчика и за връзки и зависимости между Димитров и Стоилова, освен нормалното им познанство покрай общата работа.

В решението на ВКС е обърнато специално внимание на частта от обвинението, в която са инкриминирани проформа фактури, с които се твърди, че са извършени доставките.

"Проформа фактурата не е данъчен документ и основното ѝ предназначение е да предизвика авансово плащане. Тя няма счетоводно изражение, тъй като на осчетоводяване подлежи самото плащане. С оглед изложеното се налага извода, че по всички пунктове на обвинението са инкриминирани проформа фактури за авансови плащания, което не представлява доказателство в подкрепа на тезата за фрагментиране на принципно неделими изделия", обясняват върховните съдии.

Те посочват, че дори и да имаше нарушения на Закона за обществените поръчки при избора на фирми за доставки, това е неотносимо към обвинението за длъжностно присвояване.

"Това е така, тъй като нарушаването на служебни задължения, произтичащи от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностна характеристика не е елемент от обективната страна на това престъпление. При наличието и на други изисквани от закона предпоставки, то би могло да представлява престъпление, улесняващо присвояването, каквато хипотеза в случая не е налице", пише ВКС.

Върховните съдии припомнят в решението си, че присвояването се изразява в разпореждане от страна на длъжностното лице с поверени му вещи, пари или други ценности, които е трябвало да пази и управлява, като това противозаконно разпореждане с чуждото имущество може да бъде осъществено с фактически или правни действия. След това съдът обяснява, че юридическото разпореждане с предмета на престъпление е винаги в полза на трето физическо или юридическо лице. Тогава собствеността върху имуществото преминава в полза на третото лице окончателно и безвъзмездно.

"Ако сделката, с която се осъществява акт на разпореждане, е възмездна, не се осъществява присвояване", подчертава ВКС и припомня, че в случая срещу платените от „Топлофикация“ пари са доставени стоки в складовете на топлофикационните райони, като са издадени и данъчни фактури.

Всички съдилища отхвърлиха и тезата на прокуратурата за плащани по-високи от пазарните цени за доставките, тъй като изначално не е било изяснено каква е била средната пазарна цена за всяко изделие.

"Неустановеният по несъмнен начин размер на предмета на престъпление не позволява да бъде направен извод, че е осъществено и изпълнителното деяние на престъплението по чл.203 във вр. с чл.201 от НК, доколкото се твърди, че е присвоена именно сума, с която е надвишена средната пазарна стойност на доставените стоки. Липсата на елемент от обективната страна на престъплението по чл.203 във вр. с чл.201 от НК сочи на несъставомерност", пише в заключение ВКС.

Съдебната сага около „Топлофикация“ започна преди 16 години с ареста на Валентин Димитров. След това обаче той беше осъден на три инстанции единствено по делото за безстопанственост, по което вече изтърпя наказанието си от три години затвор. Преди 4 години пък беше окончателно оправдан за валутни престъпления. Единственото останало дело срещу него е за пране на пари. То продължи рекордните 12 години само на първа инстанция и приключи едва миналата година, когато градският съд осъди Димитров на 7 години затвор.