Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

31 октомври 2022 година


Изглежда, че всички обекти от критичната инфраструктура са съсредоточени в нашия микрорайон. Пак изгърмя така, че ние с Хектор подскочихме. Тъкмо се разхождахме в кварталната градинка.
Доберманът, макар и да изглежда като огромно куче-убиец, при „долитанията“ се превръща в уплашено пони, притиска ушите си някъде към тила и хвърчи към колата. Докато го настигна, той вече драска с лапата си вратата до шофьора. Демек „мамо, да върви по дяволите всичко, хайде да се прибираме“.

Веднага спират асансьорите. Походът към 17-ия етаж с добермана по тясната вътрешна стълба е незабравимо пътешествие. Качвам се и се моля да не ни изскочи насреща игрив бигъл, пълен с енергия и обожаващ звънко да лае. Тогава ще се наложи просто да легна върху Хектор – иначе няма как да се разминем.

Да не говорим, че съм пушач от трийсетина години, затова на осмия етаж вече започвам да плюя парченца от белите си дробове. Впрочем със съседа ми, убеден непушач, е същото. Просто е високо.

Вода няма, можеш да изтриеш кучешките лапи само с мокри салфетки. Моите са с миризма на лавандула. Хектор не ги понася – ръмжи и киха.

Прозорците на моя небостъргач гледат точно към границата с Белгород. Там, край ракетната установка, сега танцува от радост някой си Вася Иванов „ура, улучих, улучих!“. И докладва на началника си с уверен героичен глас: „Задачата е изпълнена. Харков е без ток!“.

От моя прозорец мога да му покажа среден пръст. Или да завъртя пръста край слепоочието си, като в първи клас на идиотчето от последния чин, което изстрелваше от саморъчно направената си прашка по теб парченце сдъвкана хартия, и се радваше.

Иска ти се да го погледнеш в очите и да питаш: „Е, и?“

И какво сега, тъпако?

Утрото на  31 октомври ще стане поредния параграф в учебника по история на съвременната война. И струва ми се, в тази глава няма да има тревожно изречение за „масираните ракетни атаки по цяла Украйна“.

Там ще има подигравателен абзац за това, как „втората фейкова армия в света отчаяно е воювала с водонапорните кули и е загубила войната“.

И моята бъдеща внучка ще чете това, сричайки, и ще се смее.

13 ноември 2022 година

Гледам видео как демонтират бюста на Пушкин в Харкив и нищо не усещам. Нито съжаление, нито радост, нито носталгия.

Чудя се на себе си – все пак трябва да имам някакви чувства. Та това е толкова огромен културен пласт – от „ти къкво тъдява дириш, старче?“ („Приказка за рибаря и златната рибка“) в детската градина, до „меня покинул тайный гений“ - „напусна ме тайният ми гений“ –  от любимите уроци по литература.

Хората обсъждат, спорят, карат се. А при мен – нула емоции.

Моят терапевт казва: „Търси всякакви начини да се размразиш, пак да започнеш да чувстваш, да преживееш болката и да живееш по-нататък“.

И аз ги търся. Ето – гледам видеото и се ровя в паметта си. Мъча се да намеря поне далечни образи от студентските любовни срещи – сигурно е имало такива, и първите цветя в парка край къдравия бюст.

Нищо не си спомням. Гледам тази бронзова глава, която я влачи багерът, и ми е все тая. Абсолютно.

Превключих на друга програма.

Петгодишно момиченце танцува с малко украинско знаменце на централния площад в току-що освободения Херсон. Плача цяла сутрин.

Птиче мое златно, всичко ще е наред в твоя живот. Ти си свободна! Ти– вільна!

Какъв ти Пушкин,  хора?

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко