Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

2 февруари 2023 година

Нямах интернет връзка повече от денонощие, затова чак сега видях бележките с тайните желания на Оксанка – ръководителката на столичната данъчна служба.

„Швейцарски часовник, Малдиви, милион долара…“.

Посмях се. И се сетих…

Декември, 2020.

Попаднах в малко пътно-транспортно произшествие. Незначително. Една драскотина, чието полиране струва колкото чаша кафе. И като пари, и като време.

– Ама вие знаете ли, КОЯ съм аз?!?

От колата изскача жена на около трийсет и пет. Блондинка. С черно кожено манто и алени устни.

За да копирам интонацията на произнесения въпрос, цялата фраза би трябвало да се изпише с големи почернени букви.

Дамата се доближава и повтаря въпроса си малко по-тихо (придружавайки го с нецензурна дума).

– Ама вие знаете ли коя съм аз?!?

– Не, – честно признавам аз.

Но ми става любопитно.

– Аз съм… – тя прави пауза, дълга колкото три удивителни и натъртено произнася – Зам. Началник. На Данъчното. (На някой си там – не запомних, кой точно – район.)

Да призная, повече би й подхождала титлата „главен опитен образец на козметичен хирург Кацман“.

И, заклевам се, ако тя беше произнесла тези думи, щях да й стисна ръка.

Всичко щеше да е честно, уместно и оправдано.

Но не би.

Тя е Зам. Началник. На Данъчното. Произнася се като Дъщеря. На Бога. На Слънцето.

Това е любимият ми жанр. Нетленен. Безсмъртен - негово величество „хомо съветикус“.

Нищо не ме ободрява повече, отколкото това омерзително високомерие на буболечка, дарена с привидна власт.

– Кажете, жено, откъде-накъде произнасяте названието на длъжността на най-обикновен чиновник с такъв апломб, сякаш сте изобретили пеницилина?

Или сте написали бестселър? Създали сте синтетична ДНК? Доказали сте теоремата на Ферма? Или поне сте изиграли нещо под купола на цирк „Дьо Солей?“

Няма такова нещо? Тогава – откъде-накъде?

Защо длъжността на наемен мениджър, обслужващ персонал на данъкоплатеца, във вашата уста отменя законите на гравитацията? Вие вече не докосвате земята?

Да, да, направо виждам малко пролука между мръсния тротоар и велурените ботушки марка Gucci.

И това ме вбесява.

Но най-вбесяващото е, че „да се извиси“ й позволихме ние, смъртните.

Ние сме тези, които пращаме децата си в училища, където в приемната се перчат портрети на местните вождове, а на тържествените мероприятия се кани велик функционер от кметството.

Ние сме тези, които сервилничим с инспектора, объркваме се пред сътрудника на кметството и неловко пристъпваме от крак на крак пред „разрешителното“ гише от всякакъв калибър.

Ние сме тези, които ги направихме „богоподобни“.

Обаче, както се казва в тези ваши "инстаграм"-и, „никога не е късно всичко да се поправи“.

– Защо не вървиш на майната си? – искрено попитах аз женчето.

Край.

P.S. Забравих да кажа. Въпросната драскотина беше на моята кола.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко