Доставката на боеприпаси за украинската армия е приоритет на ЕС, но не и за България.

Това стана ясно на днешния Съвет „Външни работи“ в Брюксел.

Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел призова страните членки спешно да изпратят на Украйна боеприпаси от собствените си запаси.

„Следващите седмици и следващата пролет ще бъдат ключови. Русия масово струпва войски на фронтовата линия. 350 000 войници са там, а това е два пъти повече, отколкото в началото на войната“, изтъкна той.

Борел повтори за пореден път, че украинската армия се нуждае от сериозно количество боеприпаси, най-вече за танкове и артилерия, за да спре офанзивата. Това може да стане чрез съвместни поръчки и увеличаване на капацитета на европейската отбранителна индустрия.

„Също така е ясно, че през следващите седмици най-добрият начин да се доставят муниции на Украйна е, като й се предоставят наличните боеприпаси в складовете на европейските армии. Няма защо да чакаме те да бъдат произведени, а да използваме това, което вече имаме, и онова, което вече е договорено и ще бъде готово през следващите дни. Трябва да дадем приоритет на доставките за украинската армия колкото ни е възможно“, настоя дипломат номер 1 на ЕС.

В пълен противовес на това бяха думите на българския външен министър Николай Милков малко по-рано. Той представляваше страната ни на Съвета.

Към този момент България  не е поела ангажимент да предостави боеприпаси на Украйна, отговори Милков на въпрос на Клуб Z.

Украйна има нужда от боеприпаси и редица държави са изразили готовност да й ги предоставят, каза той. Има възможност те да бъдат компенсирани чрез Европейския инструмент за подкрепа на мира. Това ще стане във времето до 2027 г.

Милков допълни, че макар че няма да предостави боеприпаси, България засега стои добре по отношение на помощта да Украйна. В момента това е помощ за тренировъчната мисия на ЕС там чрез Министерството на отбраната. Тази мисия ще се извършва на територията на съюзнически държави, а не на Украйна – най-вече в Германия и Полша.

Външните министри обсъдиха и десетия пакет санкции срещу Русия. Очаква се той да бъде одобрен до часове или тезитези дни, но преди 24 февруари, когато се навършва 1 година от началото на руската агресия. Не се очертава да има ядрени компоненти. Причина не е заплаха от страна на България да наложи вето, категоричен бе Николай Милков. Става дума за широк консенсус.

На Европейския съвет на 9 февруари президентът Румен Радев предупреди, че България може да наложи вето, ако бъде взето решение за забрана на внос на руско ядрено гориво.

Въпросът с помощта за Украйна и санкциите срещу Русия е много деликатен, изтъкна външният министър. Към това трябва да се подхожда много прецизно, за да няма погрешни интерпретации.

Милков даде за пример дискусиите за помощ с танкове и бронирани машини. Нито една страна не е заявила твърдо такова намерение. А се формира т.нар. коалиция „Леопард“ в резултат на взаимодействие и се оформя колективно решение вместо да се бърза.

Министърът сравни този внимателен подход с говоренето у нас, че много отдавна трябвало да дадем на Киев самолети. Досега обаче нито една страна от ЕС не го е направила.

Не е обсъдено и естонското предложение за поръчки за съвместно закупуване на боеприпаси за Украйна.

В изказването си за Украйна Николай Милков осъди продължаващите атаки на руските въоръжени сили срещу гражданската и икономическа инфраструктура на страната, съобщиха от Министерството на външните работи в София.

Той заяви подкрепа за продължаване на европейските усилия за оказване на помощ за Киев с всички налични инструменти. Милков окачестви действията на руската страна като нарушение на международното право, на което международната общност трябва да отговори.

„Една година след началото на агресията срещу Украйна, ние потвърждаваме нашата решимост да продължим да подкрепяме украинския народ, докато това е необходимо“, заяви първият ни дипломат.