По времето на комунистическия режим България е била 20-ата най-голяма икономика в света. Били сме най-големият производител на зеленчуци и плодове. Имали сме свръхтехнологични предприятия, които демокрацията съсипа. Образованието е било на световно ниво. Спокойствие, вила за всеки и море всяка година. 

Тези митове, разпространявани у нас в последните над 30 години, пуснаха здрави корени в съзнанието и умовете на мнозина. Причините вероятно са ясни за всички, но най-голямата е пред очите ни - в българските училища не се учи или се учи прекалено малко за най-новата ни история. Периодът от 1944 до 1989 г. почти не присъства в учебниците и масово се преподава от учители, хранещи сладка носталгия по младостта си. Резултатът е очевиден - младите хора у нас не знаят почти нищо за времето преди тяхното, лутат се в догадки и предположения и са напълно неспособни да видят заплахата от бъдещи авторитарни режими, ако такава се появи пред тях. 

Тези изводи не са самоцелни предположения на автора на този текст, а идват директно от извора. Говорят младите. 

Какво се учи? 

"Не знам, не съм сигурен, не помня добре, може би нещо малко." Тези объркани отговори идват все след въпроса "Изучавахте ли комунистическия режим и неговите действия в България през периода 1944-1989 г. в училище?" Всички отговори са на хора, учили в годините след 2005 година и всички участници в анкетата ни днес са под 30-годишни. Всички те имат професии, завършили са университети, някои от тях - западни, и всички те - без изключение - искат да разберат повече за времето преди тях. Но са принудени да го направят от интернет, от обърканите спомени на своите възрастни роднини или в най-добрия случай - от документални филми, посветени на зверствата на комунистическия режим. Очевидно - само не и от учебниците, учителите си и училището. 

От разговорите ни с тях става ясно, че все пак основната информация за това какво представлява режимът е известна на младите, но подробностите, контекстът и нюансите са тера инкогнита. 

"Хората, родени след промените, не знаят нищо за времето, което е било преди това, като това е искан ефект от определени групи от хора", ни казва Божидара. 

Подобно е мнението на всички, с които говорихме. Те  знаят, че режимът е обявен за престъпен, но не знаят защо. Знаят, че е избит цветът на нацията, но не знаят от кого, не знаят кога и не знаят как и защо. Чували са за "Народния съд", но не го свързват с никакви факти. На въпроса "Какво е било финансовото състояние на страната в периода?", всички отговарят, че не са сигурни, не са наясно, тук-там се прокрадва отговорът "всички са били еднакво бедни", но дотам. За трите фалита, за предадено злато в полза на Москва, за постоянните дотации и съсипването на предприемчивостта на обществото не се знае нищо. Грижливо пазени тайни.

Почти никой от тях не може да каже със сигурност окупирана ли е България през 1944 г. от Съветската армия. Не знаят, че не България, а Москва обявява войната, не знаят, че дефакто управляващият Георги Димитров е вторият човек в компартията, живеещ и управляващ от Кремъл. В учебниците им, поне доскоро, е пишело, че т. нар. Живковска конституция от 1971 г. е приета след референдум, но без контекста на това какво означава "допитване до народа" в една тоталитарна страна. Родителите им пък им разказват с носталгия за времето в казармата, развиват се тезите "Така се става мъж" и други ненормални концепции. А те са ненормални в условията на познания за истината. 

Що се отнася до самия диктатор - Тодор Живков, нещата са по-скоро отчайващи. 

"Може да е бил диктатор, но е мислил за народа. Успявал е да издейства помощи от Русия и да помага", ни казва Георги. 

Тази бинарност - диктатор, но и добър човек от народа, е дълбоко вкоренена в съзнанието на много млади хора днес в България. "Помощите" в тяхното съзнание са продукт на някакви имагинерни усилия на Живков, а не на службогонство, васално поведение и преотстъпване на капитала на страната ни. Тоталното объркване между това какво представляват Русия и Съветският съюз показва нивото на образованието ни. 

Клуб Z разговаря и с действащ учител по история, който пожела да запази анонимност. Според него времето за преподаване на този период никога не стига, учителите са принудени да препускат върху материала. Пречи особено и средата, която е създадена отдавна в училищата ни - на наизустяване на факти, а не за откровени разговори - диалози, в които материалът да се коментира и анализира, а не просто да се заучава. 

Какво искат да знаят? 

Интересното е, че младите днес, поне тези, с които разговаряхме, са любопитни за времето преди тях. Това обаче е нож с две остриета, защото те си задават въпроси, на които трудно получават отговори в училище. Такива обаче получават от интернет, от многобройните канали за информация и видеа в YouTube, където информацията е всякаква - от примесена с истина до откровена соцпропаганда. Повечето от тях не знаят как да проверят твърденията на "инфлуенсърите" и в най-добрия случай остават с остатъчни познания, които допълнително ги объркват. 

А въпросите им са много, някои от тях - критично важни за отговор:

- Кой е този "цвят на нацията", който комунистите са избили?
- Ако е било толкова лошо, защо хората "не са се вдигнали и не са свалили комунистите, както правим сега?"
- Наистина ли сме били 20-ата икономика в света?
- Каква е била цензурата?
- Убивала ли е Държавна сигурност хора? 
- Наистина ли са убивани хора на границата, които са се опитвали да избягат от страната? 
- Имало ли е съпротива и каква?
- Каква е разликата между социализъм и комунизъм?

Други са част от допълващата картина за комунизма:

- Наистина ли се е чакало с години, за да си купиш кола?
- Наистина ли хората са се редили на опашка за банани по Коледа?
- Имало ли е режим на тока? А на водата? 
- Кои западни групи са били позволени за слушане и кои - не?
- Целувал ли е в устата Тодор Живков Леонид Брежнев наистина?
- Какво е ТКЗС?

А това са само малка част от тези въпроси. Главите на младите са пълни с тях, отговорите, които получават, са все по-малко. 

Въпросите за комунистическата власт се завръщат с все по-голяма сила в условията на войната на Русия в Украйна, защото около младите днес е пълно с възрастни, които подкрепят Москва в бруталната ѝ война, именно заради припознаването на някогашната си младост в "силните" ръце на Путин. Днес, повече от всякога, пропагандата срещу "лошия и лицемерен" Запад залива социалните мрежи и платформите за видеосподеляне, които бълват "отговори". 

Днес, повече отвсякога, младите хора в България имат нужда от сериозно, задълбочено и аналитично разглеждане на периода на комунистическа диктатура у нас. В училище.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.