Близо 34 години след промените на 10 ноември 1989 г. близкото минало изглежда все по-смътно и нереално. Затова в началото на проекта "100 истории за тоталитарната държава" заложихме на историческите текстове, след като синтезирахме въпросите, зададени ни от млади хора, чиито учебници по история не са им дали особени знания за този период. Днес продължаваме с историята за българската съпротива.

Българският народ често е упрекван, при това от българи, че не се е съпротивлявал срещу наложената от СССР комунистическа власт в България. Сравненията с Полша, Чехословакия и Унгария, в които подобна съпротива е имало, са любими на много хора. Тези упреци обаче почиват върху грозни клевети или обикновено непознаване на историята.

В България е имало много сериозно съпротивително движение още в първите години на новата власт - горяните. Заради това, че се укриват в горите, комунистите преди 1944 г. биват наричани или партизани или шумкари, а антикомунистите в четите след 1945 г. (голяма част от тях – земеделци) – горяни. 

Далеч по-известните и у нас, и по света бунтове срещу съветската власт са в Унгария са от 1956 г. и Пражката пролет е през 1968 г., както и в Полша в началото на 80-те години на XX в.

Трябва да се отбележи, че горянското движение е съществувало в най-мрачните сталински времена, докато събитията в Унгария и особено в Чехословакия са доста по-късно. Тогава международната обстановка е била доста по-благоприятна за подобна съпротива.

През 40-те и 50-те години на XX в. Западът всячески се е стараел да не дразни Сталин, защото не е можел да си позволи още една война след току-що завършилата Втора световна. Освен това България не е можела да разчита на подкрепа от католическата църква, каквато подкрепа е имало за Унгария и Полша.

Географското положение на страната ни, която е твърде близо до Москва, също затруднява търсенето на подкрепа или дори симпатия от западните страни.

А и в онези години медийно отразяване на горянските бунтове в България, разбира се, не е имало. Няма архивни кадри, каквито гледаме и досега от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния съветски режим.

Дори днес за горянското движение се знае твърде малко. Хронологически това е първата обществена съпротива срещу наложената от СССР след Втората световна война тоталитарна власт в Източна Европа. Горянството е въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, дошла у нас след военен преврат с помощта на Червената армия на 9 септември 1944 г.

Тази съпротива продължава повече от 10 години - от 1945 до 1958 г.  Кулминацията ѝ е в периода 1952-1953 г., когато горяните са били 3130 души, включени в близо 160 чети, голяма част от които са избити от комунистическата власт.

Горяните са подпомагани от хиляди ятаци и горяни, занимаващи се с пропагандна дейност. Двадесет и осем от общо 160 чети са наистина големи, има и 52 чети, влезли от чужбина и съставени от емигранти. Средната продължителност на повечето от четите е 7 – 8 месеца. Всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5000 и 7000 – 8000 души. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край. 

Горянското движение е обществена реакция срещу новата тоталитарна власт по съветски образец. Тя налага репресии и терор на представителите на опозицията. Започва преследване и на коалиционните партньори на БКП в Отечествения фронт - коалицията, която е взела властта на 9 септември 1944 г -  земеделци, социалдемократи, членовете на политическия кръг "Звено".  В един момент всички партии, освен БКП, са забранени.

Основна част от горяните са представители на селячеството. Колективизацията на земята и формирането на ТКЗС-тата оставя земеделците и селяните без собствена земя за обработване.

Устройството на ТКЗС-тата (Трудово кооперативно земеделско стопанство) е коренно различно от съществувалите по-рано кооперации и от западноевропейските кооперации: цялата земя е обща. Това означава, че селяните нито са собственици, нито имат парцели земя, които да обработват. Съществувалите дотогава кооперативи са премахнати.

Горяните са били обречени на загуба. Но не трябва да бъдат обречени и на забрава. Те са хората, които са доказали, че българският народ не е търпял безропотно тоталитарната съветска власт, наложена у нас след Втората световна война.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.