Саудитски дисидент, който е задържан в България, се страхува от "мъчения и затвор", ако държавата ни го предаде на кралството.

В килията си в България  Абд ал-Рахман ал-Халиди се опасява, че ще бъде екстрадиран в страната си, подобно на други активисти, отведени там против волята им, преди следите им да се изгубят.

„В случай на депортиране ще бъда подложен на изтезания и дълга присъда затвор, тъй като съм работил за опозицията от години“, каза Халиди пред АФП по телефона от център за административно задържане в София.

„Такава е съдбата и на други мои колеги, които са били в контакт с опозицията, работили са с нея или са изразявали мнението си публично“, продължи 29-годишният баща на две деца.

Нямаше веднага реакция от Софийския градски съд и от МВР, към които Клуб Z се обърна с молба за повече информация по случая.

Страховете на Ал-Халиди и други саудитски дисиденти, които са напуснали Саудитска Арабия, след като са критикували политиката на страната си, се увеличиха след внезапното депортиране миналия месец на младия саудитец Хасан Ал-Раби, които временно пребиваваше в Мароко.

Оттогава няма новини за Ал-Раби, който принадлежи към политически активно шиитско семейство и е изправен пред обвинения от саудитските власти в "координиране с терористи". Семейството му отрича обвиненията. То предупреди 24 правозащитни организации миналия месец, че Ал-Раби  е изправен пред опасност от "мъчения и преследване" след депортирането му в Саудитска Арабия.

Случаят Ал-Раби хвърли светлина върху слабата позиция на много саудитски дисиденти в чужбина, на фона на масивни репресии, извършвани от властите, откакто саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман пое задълженията на де факто силната фигура в кралството.

Правозащитни групи обвиняват 37-годишния престолонаследник, който се смята за фактически владетел на страната си, в потискане на политическите свободи, отбелязвайки, че кампанията за заглушаване на противниците е придружена от амбициозна кампания за откритост и социални реформи, която включва инвестиции в секторите на развлеченията, туризма и спорта и приемането на по-широки права и свободи за жените, особено правата да работят и да шофират.

Ал-Раби плати цената, за това че не получи политическо убежище или гражданство от друга държава, която би могла да го защити по думите на базирания в Берлин правен директор на Европейско-саудитската организация за правата на човека, Таха ал-Хаджи.

Тези хора се смятат за „уязвима група, която винаги е изложена на риск от депортиране“ и като част от тях Ал-Халиди може да бъде изправен пред същата съдба.

„Саудитският активист и дисидент в чужбина има постоянно усещане за преследване“, каза Хаджи пред АФП.

Няма къде да избягам?

Ал-Халиди е бил политически активен в своята страна преди крал Салман да дойде на власт през 2015 г. Салман обяви принц Мохамед за престолонаследник две години по-късно - по времето на редки протести, които избухнаха в източна Саудитска Арабия, където е съсредоточено шиитското малцинство.

Ал-Халиди е напуснал Саудитска Арабия през 2013 г. от страх да не бъде арестуван, преди да се установи в Турция. Оттам той наблюдава как Саудитска Арабия проследява видни активисти в чужбина, включително защитника на човешките права Луджайн ал-Хатлул, който беше арестуван в ОАЕ през март 2018 г. и принуден да се върне в Саудитска Арабия, където прекара повече от две години в затвора.

През октомври 2018 г. саудитският журналист дисидент Джамал Кашоги беше убит в консулството на страната си в Истанбул от саудитски агенти. Доклад на ЦРУ заключава, че престолонаследникът е "разрешил" убийството на Хашоги, което саудитските власти отричат.

Активисти се оплакват и от електронен тормоз. Миналата година САЩ осъдиха бивш служител на Туитър за шпионаж в полза на Саудитска Арабия и изтичане на данни на саудитски дисиденти, което застрашава сигурността на много активисти, включително Ал-Халиди.

С изтекъл паспорт Ал-Халиди е бил принуден да напусне Турция и да влезе в България нелегално през 2021 г., търсейки закрила в държава членка на Европейския съюз.

Миналия май обаче българските власти отказаха да му предоставят политическо убежище поради невъзможността му да докаже, че ще бъде преследван в страната си, според негов адвокат, който предпочита да остане неназован.

В момента Ал Халиди очаква окончателно решение за депортирането му в Рияд.

Саудитските власти не са отговорили на въпросите на АФП за случая с Ал-Халиди и други активисти.

"Никога повече няма да видя слънцето"

Няма точен брой на саудитските активисти в чужбина, но саудитски активисти и адвокати съобщиха, че те са концентрирани в Германия, Съединените щати, Канада и Великобритания.

Броят на саудитците, търсещи убежище, се увеличи драстично в страните от Европейския съюз след идването на власт на крал Салман.

Блокът регистрира 15 саудитски молби за убежище през 2013 г. и 40 молби през 2014 г., според данни на Европейската агенция за убежище. Но броят им скочи до 130 през 2017 г., рекорд беше поставен и през 2022 г.

Дори тези, които са получили убежище, все още изпитват известен страх.

Дисидентът Абдул Хаким ал Дахил, който беше арестуван за повече от година през 2010 г. заради призива си в интернет за политически реформи, напусна Саудитска Арабия през 2017 г. и се озова във Франция, където получи политическо убежище през 2020 г.

Ал-Дакхил посочи: 

„Преди това се страхувах, че ще бъда депортиран, тъй като щях да бъда съден по измислени обвинения и никога повече нямаше да видя слънцето.“

Въпреки това, някои опасения все още го преследват.

„Предпочитам да съм на обществени места и все още ме е страх да отида на определени места сам. В крайна сметка аз съм индивид, а те са държава.“

Саудитски активисти и правозащитници, живеещи в чужбина, заявиха, че избягват дори да „минават“ през арабските страни от страх да не бъдат арестувани и екстрадирани, както се случи със семейство Раби.

"Никой не се осмелява да мине" през арабските страни, каза Адел Ал Саид, вицепрезидент на Европейско-саудитската организация.

Саудитски активисти са заявили, че последователно са отказвали покани да присъстват на конференции за правата на човека в по-свободни арабски страни като Ливан и Тунис, за да избегнат екстрадиция в Рияд.

Лина ал-Хатлул, ръководителка на комуникационния отдел в базираната в Лондон правозащитна организация "Aл-Каст", смята, че политическото убежище или второто гражданство осигуряват "ниво на защита" за дисидентите.

Но, добавя тя, „като се вземе предвид влиянието на Саудитска Арабия и нейното влияние върху някои страни, това не е гарантирана защита“.