Като се вземе предвид, че страните членки на Европейския съюз и Европейският парламент през октомври вече бяха постигнали съгласие относно забраната за продажба на нови превозни средства с двигатели с вътрешно горене, влизаща в сила от 2035 г., гласуването в Съвета на ЕС, първоначално насрочено за вторник, 7 март, изглеждаше чиста формалност. Исканията, отправени предимно от германското правителство, за освобождаване от забраната на двигателите, използващи синтетични горива, обаче компрометираха официалното решение. Това се констатира във водещия материал на Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски информационни агенции, сред които е и БТА.

Синтетичните горива се произвеждат чрез комбиниране на водород с въглероден диоксид, като отделения от тяхното изгаряне газ може да бъде уловен от атмосферата. Тези горива се считат за неутрални по отношение на климата само ако енергията, необходима за тяхното производство и техните съставни части, се генерират от възобновяеми източници.

Освен Германия, държави като Италия, Полша, България и Чехия наскоро също се противопоставиха на намеренията за забрана на продажбите на нови автомобили, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. След като Полша вече се противопостави на регламента, а България реши да се въздържи, тези страни могат да формират блокиращо малцинство в Съвета на ЕС. (За блокиращо малцинство са необходими най-малко 4 страни членки - бел. Клуб Z.)

За да бъде одобрен планът, 15 от 27-те членки на Евросъюза, съставляващи най-малко 65 процента от общото население на Общността, ще трябва да гласуват в подкрепа на забраната. Германия е най-населената страна в ЕС, докато Италия е на трето място, а Полша - на пето. Без подкрепата на Германия постигането на мнозинство, представляващо 65 процента от гражданите на ЕС, бе малко вероятно, което наложи отлагането на гласуването.

Плановете за прекратяване на продажбите на нови ванове и автомобили, отделящи вредни емисии, до 2035 г. са част от по-голям пакет за справяне с изменението на климата – т. нар. пакет "Готови за 55" (Fit for 55), който от своя страна е част от Европейската зелена сделка. ЕС иска да намали своите емисии на парникови газове с най-малко 55 процента до 2030 г. в сравнение с нивата им от 1990 г., както и да постигне климатична неутралност до средата на века.

Германия няма да се съгласи с плана, ако няма изключение за синтетичните горива

Миналата седмица германският транспортен министър Фолкер Висинг изрази несъгласие с планираната забрана, заплашвайки, че Берлин няма да я подкрепи. Според него Европейската комисия все още не е изготвила допълнителен проектозакон за това как автомобили и ванове, работещи с климатично неутрални горива, могат да бъдат регистрирани в ЕС и след 2035 г.

След заседание на кабинета германският канцлер Олаф Шолц съобщи, че федералното правителство е постигнало съгласие, за това, че очаква ЕК да направи предложение как подобни горива ще могат да бъдат използвани след посочения срок.

Новорегистрираните превозни средства с двигатели с вътрешно горене трябва да бъдат изключени от забраната, влизаща в сила след 2035 г., заяви германският министър на финансите Кристиан Линднер. "Нуждаем се от тази правно подсигурена, ясна връзка между решението за ограничаване на автопарка и възможността за нови регистрации", обясни той. Тъй като двигателите с вътрешно горене ще останат важна за целия свят технология, износител на автомобили като Германия трябва да запази необходимия опит в тази област, каза Линднер и добави, че за неговата либерална Свободна демократическа партия, технологичната отвореност е с висок приоритет.

Италия и Полша подкрепят отлагането на гласуването на забраната

Италианският премиер Джорджа Мелони приветства решението за отлагане на гласуването в ЕС на предложението за прекратяване на продажбата на бензинови и дизелови автомобили, отделящи въглеродни емисии, от 2035 г., окачествявайки го като "италиански успех". Според нея позицията на италианското правителство "е ясна: справедлив, устойчив преход трябва да бъде планиран и осъществен внимателно, за да се избегнат негативни последици по отношение на производството и заетостта". Мелони препотвърди позицията си, че "е правилно да се стремим към нулеви емисии на въглероден диоксид възможно най-скоро, но държавите трябва да бъдат оставени свободни да поемат по пътя, който считат за най-ефективен и устойчив". Това означава да не затваряме вратата към различни подходи, свързани с чисти (зелени) технологии, които са различни от електрическите превозни средства, обясни още тя.  

В писмено изявление, изпратено до представителите на 27-те членки на ЕС относно забраната, Италия подчерта, че "тъй като определя цел за намаляване на емисиите със 100 процента до 2035 г. и не предоставя стимули за използването на възобновяеми горива, регламентът не е в съответствие с принципа на технологична неутралност". В изявлението се посочва още, че "автомобилите с двигатели с вътрешно горене са собственост на граждани с ниски доходи и ще останат на пътя след 2035 г. Успехът на електрическите автомобили ще зависи до голяма степен от това колко достъпни ще станат те за тези граждани".

Полша също е сред страните членки, които са повдигнали възражения срещу забраната.

"Ние сме, от самото начало и продължаваме неизменно да бъдем, против забраната за продажба на (нови) автомобили с вътрешно горене след 2035 г.", каза полският министър, отговарящ за климата и околната среда, Анна Москва, която взе участие в конференция, посветена на фотоволтаиците, в Брюксел, съобщи Полска агенция по печата.

"В дискусии, случващи се зад кулисите, се чуват все повече скептични гласове. Страните се събуждат и пресмятат, че 2035 г. не е толкова далеч. Особено тези по-малки държави, които, както можете да си представите, ще бъдат наводнени с чужди технологии. Техните общества започват да разбират тази реалност, разбират последствията за себе си", каза Москва пред журналисти.

Франция, Хърватия и Словения подкрепят забраната

Френският делегиран министър по въпросите на екологичния преход и териториалната кохезия, отговарящ и за транспорта, Клеман Бон, призова в сряда Германия да подкрепи забраната за продажба в Европейския съюз на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., като отново изрази съжаление относно, както се изрази, "тази форма на бунт" от страна на Берлин.

"Ако не запазим нашата цел, ще бъдем пометени в индустриално и екологично отношение", заяви Бон. 

"Ако отправяме подобни неконструктивни сигнали, няма да успеем да създадем електрически автомобил, достъпен за всички", добави министърът. 

"Посланието беше ясно и то беше подкрепено от Германия. Беше отправено по време на френското председателство на Европейския съюз в името на една голяма цел", подчерта Бон.

От своя страна Хърватия подкрепя регламента за забраната (на автомобилите с двигатели с вътрешно горене - бел. ред.), като счита, че тя е важна част от Европейската зелена сделка и една от ключовите междинни стъпки за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Въпреки че Хърватия няма силно развита автомобилостроителна индустрия като Чехия, Словакия или Унгария, през последните години компанията "Римац" (Rimac Automobili) се появи на сцената и стана световноизвестна със спортния електрически автомобил, който разработи. 

"Римац" успя да привлече инвестиции от автомобилостроителните компании "Хюндай" (Hyundai) и "Порше" (Porsche). Нещо повече, "Римац" създаде съвместна компания с производителя на луксозни спортни автомобили "Бугати" (Bugatti).

Словения също е част от страните от Европейския съюз, които подкрепят регламента за забраната (на автомобилите с двигатели с вътрешно горене - бел. ред.). Според словенското Министерство на околната среда, климата и енергетиката, забраната ще допринесе за постигането на целите в транспортния сектор, свързани с климата, енергетиката и опазването на околната среда, поради което Словения не е променила позицията си по въпроса.

Министерството също така подчертава, че съгласно новия регламент Европейската комисия ще осъществява редовен мониторинг на развитието и внедряването на технологии и инфраструктура за мобилност с нулеви емисии (от вредни газове - бел. ред.) 

ЕК ще може в рамките на мониторинга, ако е необходимо, да обоснове необходимостта от продължаване на продажбата на превозни средства с двигатели с вътрешно горене, които се движат със синтетично гориво и не отделят газови емисии на въглероден диоксид, смята словенското министерство. То смята, че съществуват няколко начина за декарбонизация на леките автомобили и "не се противопоставя да бъде оставена отворена вратата за подобно решение".

Босна и Херцеговина полага усилия в името на бъдещето

Въпреки че не съществува единна държавна политика, която да регламентира постепенното преминаване към използване на електрически и хибридни автомобили, както и постепенното изтегляне от употреба на бензиновите и дизелови коли, правителството на Федерация Босна и Херцеговина (една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, представляваща, хърватско-бошняшки съюз - бел. Клуб Z - б.р.) подкрепя тази тенденция. То е отпуснало субсидии за закупуването на електрически автомобили. Броят на тези превозни средства в Босна и Херцеговина се увеличава, въпреки че те са значително по-млако в сравнение със страните от ЕС и от региона.

Производителите на автомобили все повече се насочват към производството на хибридни и електрически превозни средства. Те осъзнават необходимостта от въвеждането им в Босна и Херцеговина, особено след като столицата на страната често се превръща в един от най-замърсените градове в света.

Пример за тези усилия е и екипът от млади инженери, обединени в компанията "Джи Ес - Ти Ем Ти" (GS-TMT), които, ръководени от идеята за значението на "зелената" енергия, създадоха първото електрическо превозно средства за доставки, произведено в Босна и Херцеговина, което се нарича И Ви Оу (EVO).

БТА