По 5 милиона долара на пълнолетен афроамериканец; премахване на всички лични дългове и данъчни тежести; гарантирани годишни доходи от поне 97 000 долара за следващите 250 години; домове в Сан Франциско за 1 долар за социално слаби семейства.

Това не е утопия.

Комисия за репарации предложи над 100 препоръки за "изкупване" на вековното робство и системния расизъм пред т. нар. борд на супървайзърите (общинския съвет на Сан Франциско). По данни на Асошиейтед прес бордът е изслушал презентация на комисията във вторник и е изразил "ентусиазирана подкрепа" за изброените идеи. Някои от членовете на органа изрично уточнили, че парите не бива да спират градът да "вземе правилното решение".

Инициативата среща съпротива - комисията била изненада да чуе критики от либералните жители на Сан Франциско. Според нейни представители това е свидетелство, че дори в прогресивния град не е ясно на всички, че наследството от робството и расистките политики продължават да държат и днес чернокожите американци на най-ниските стъпала на здравеопазването, образованието и икономическия просперитет.

"Тези от моите избиратели, които си загубиха ума заради това предложение, това не е нещо, което правим или бихме направили за други хора. Това е нещо, което бихме направили за нашето бъдеще, за колективното бъдеще на всички", каза супервайзерът Рафаел Манделман.

Проектопланът за репарации е несравним в национален мащаб по своята широта, обяснява Асошиейтед прес. Комисията не е направила анализ на цената на предложенията. Критиците вече заклеймиха плана като финансово и политически нереалистичен. Според оценка на Института "Хувър" към Станфордския университет планът би струвал на всяко нечернокожо семейство в града поне 600 000 долара.

Подкрепата за репарациите от борда не означава, че всички препоръки в крайна сметка ще бъдат приети. Органът може да гласува за одобрение, отхвърляне или промяна на някои или всички от тях. Окончателният доклад на комисията трябва да бъде изготвен през юни.

Някои надзорни органи предупредиха по-рано, че градът не може да си позволи никакви големи репарационни изплащания в момента, предвид огромния дефицит заради спада в технологичната индустрия.

Тиниш Холинс, заместник-председател на Консултативната комисия по репарациите на афроамериканците, се позова на тези изявления и заедно с още няколко негови колеги напомниха на борда, че ще следят внимателно какво ще прави оттук-нататък.

"Не е нужно да ви внушавам факта, че създаваме национален прецедент тук, в Сан Франциско", каза Холинс. "Това, което искаме и изискваме, е истински ангажимент към това, от което се нуждаем, за да придвижим нещата напред".

Подкрепата за изплащане на обезщетение за робството нарасна в либералните крайбрежни градове и университетите. През 2020 г. Калифорния стана първият щат, който сформира специална група за репарации. 

Идеята не е приета на федерално ниво.

В Сан Франциско чернокожите жители някога са съставлявали повече от 13% от населението на града, но днес те представляват по-малко от 6% от популацията на града. Същевременно те са 38% от бездомното му население. 

Не е ясно колко от чернокожите жители на Сан Франциско отговарят на условията. Те трябва да са поне на 18-годишна възраст и да се идентифицират като "чернокожи/афроамериканци" в публичните си документи от поне 10 години. Наред с това кандидатите за репарации трябва да отговарят на поне две от следните 8 условия: 

"1. Роден в Сан Франциско между 1940 и 1996 г. и има доказателство за пребиваване в Сан Франциско от поне 13 години.
 2. Емигрирал в Сан Франциско между 1940 и 1996 г. и има доказателство за пребиваване в Сан Франциско от поне 13 години.
 3. Лично или пряк потомък на някого, затворен покрай неуспешната Война срещу наркотиците (обявена политика от Ричард Никсън през 1971 г., която е определяна за расистка, защото води до масовите арести на чернокожи).
 4. Свидетелство за посещаемост на щатско училище в Сан Франциско преди да се приеме указ за пълна десегрегация на училищната система.
 5. Потомък на някой, поробен в САЩ преди 1865 г.
 6. Изселен или пряк потомък на изселено лице от Сан Франциско по време на т.нар. Градско обновление между 1954 и 1973 г.
 7. Вписан или пряк потомък на притежател на Сертификат за предпочитания (изселени чернокожи 60-те и 70-те години на миналия век).
 8. Член на исторически маргинализирана група, която е била обект на дискриминация при отпускане на заеми в Сан Франциско между 1937 и 1968 г. или впоследствие е изпитал дискриминация при кредитирането в периода 1968 - 2008 г."

Критиците посочват, че логиката на изплащанията се губи, защото ще бъдат извършени в щат, в който чернокожи никога не са били поробвани. Калифорния става щат през 1850 г., като при присъединяването към САЩ Конгресът гласува робството да бъде забранено на територията му. Нещо повече - по време на Гражданската война щатът застава на страната на Севера (благодарение на победата му робството е отменено чрез 13-ата поправка на Конституцията от 1865 г.). 

От друга страна, поддръжниците на репарациите сочат последвалото столетие на сегрегация в щата, правителствените политики и практики по затваряне на чернокожите в затворите, отказването на достъп до жилищни и бизнес заеми и ограничаването на това къде могат да работят и живеят.

Джъстин Хансфорд, професор в Юридическия факултет на Университета Хауърд, казва, че нито един общински план за обезщетения няма да разполага с достатъчно пари, за да поправи грешките на робството. Но той приветства всички опити "истински, законно, автентично" да се адресират проблемите. И подкрепя изплащането на пари в брой.

"Ако се опитвате да кажете, че съжалявате, трябва да говорите на езика, на който хората да ви разберат. Парите са този език", каза той.

Джон Денис, председател на Републиканската партия в Сан Франциско, е против репарациите, въпреки че подкрепя "сериозния разговор" по темата. Той изрично уточни пред Асошиейтед прес, че не смята изплащанията на по 5 милиона долара за такъв.

"Този разговор, който водим в Сан Франциско, е напълно несериозен. Те просто хвърлиха число, няма анализ", посочи Денис. "Изглежда нелепо и също така изглежда, че това е единственият град, където може да мине".

Бордът създаде 15-членната комисия за репарациите в края на 2020 г. - месеци след знаковото убийство на Джордж Флойд.

Комисията продължава да анализира препоръките и нейният финален доклад трябва да бъде представен на законодателния орган на 1 юли. След това от местните законодатели ще зависи дали ще изготвят и приемат закон.