България не е и не може да бъде част от сделката за предоставяне на 155-милиметрови снаряди на Украйна, заяви в Брюксел министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Той участва в съвет с колегите си и с външните министри от страните членки на ЕС. На него страните членки постигнаха споразумение да предоставят на Украйна 1 милион такива снаряда в срок от 12 месеца, стана ясно след края на Съвета. Новината обяви върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. И допълни, че е много щастлив от постигнатото.

Защо не можем да помогнем

Има една проста причина България да не даде 155-милиметрови снаряда на Украйна. И тя е, че у нас не се използват боеприпаси от такъв калибър, каза Стоянов. Българската армия не разполага със средства, които могат да използват 155-милиметрови снаряди.

Министърът не отговори на въпроса дали такива снаряди се произвеждат у нас. Питането е по-скоро към министъра на икономиката, на когото е подчинен военно-промишленият комплекс.

В подопечните на Министерството на отбраната заводи ТЕРЕМ такива боеприпаси не се произвеждат, каза Димитър Стоянов. Доколкото му е известно, такива способности имат ВМЗ, ЕМКО и „Трансмобил“.

В България обаче се произвеждат снаряди от калибър 122 милиметра и 152 милиметра, отговори министърът на въпрос на Клуб Z.

На Съвет „Отбрана“ на 8 март върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел спомена възможността на Украйна да бъдат доставени и 152-милиметрови снаряди от заявките за производство.

„Българската армия е предоставила това, което може да бъде предоставено. Ние сме под норматива със запасите. Така че няма как да бъде предоставена военна помощ и съответно боеприпаси, които са търсени“, отговори Стоянов на последвалия въпрос на Клуб Z.

За предпочитане са общите обществени. България също предпочита този вариант, заяви служебният министър на отбраната. Причината според него е, че така се постига унифицираност, а вероятно и по-ниска цена поради факта, че обемът, който се поръчва, е доста голям.

Има и вариант други държави да купуват от военно-промишления комплекс, без обаче да бъде ангажирана официална София.

Какво решиха страните членки

Решението за предоставянето на помощта за Украйна бе взето много бързо, изтъкна Жозеп Борел. Всичко започна на миналия Съвет „Външни работи“ преди месец с естонското предложение.

Одобреният днес пакет е на стойност 2 милиарда евро. Подходът ще бъде основан на три направления или писти, които Борел очерта на 8 март. Сега обаче той съобщи някои допълнителни детайли.

• 1. Един милиард евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира. С тях ще бъдат възстановени разходите на страните членки, които веднага ще предоставят 155-милиметрови снаряди и ракети, ако те бъдат поискани от Украйна. Тези боеприпаси ще бъдат или от националните запаси, или от поръчки, които са вече направени;

• 2. Още 1 милиард евро за възстановяване на разходи за съвместни поръчки на споменатите боеприпаси. Това ще дойде от европейската индустрия и от Норвегия. Начело на начинанието ще бъде Европейската агенция за отбрана (ЕАО) или рамка, очертана от водещите страни. Целта е боеприпасите да бъдат доставени, при това бързо. В проекта засега ще се включат 17 страни членки на ЕС и Норвегия. България не е сред тези държави, става ясно от съобщение на ЕАО. Борел обаче поясни, че не всяка страна е била в състояние да сложи подписа си днес. Той очаква броят на участниците да се увеличи на над 20. Договорите с индустриалния бранш трябва да бъдат подписани до край на май;

• 3. Увеличаване на капацитета на европейската индустрия, на търсенето, попълване на запасите на националните армии, повече производство, намаляване на времето за производство. Тук Европейската комисия ще трябва да има своята роля.

Борел изтъкна, че през последните 20 години европейците постоянно са намалявали военния си капацитет. Разходите за военни цели са спаднали двойно, а производството на боеприпаси – четворно.

„Ще работим с много стегнати срокове. Защото целта е да осигурим     1 милион боеприпаса за една година. Ще съчетаем доставки от съществуващите запаси и съвместни поръчки за ново производство“, каза дипломат номер 1 на ЕС.

Той припомни, че възстановяването на разходите покрива най-много 55-60 на сто от цената.

„Затова говорим за разходи, които са горе-долу двойно повече от числото 2 милиарда“, посочи Борел.

Същевременно Съветът ще разгледа ново увеличаване на финансовия таван на Европейския механизъм за подкрепа на мира с 3,5 милиарда евро по цени от 2018 г.