Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

21 март 2023 година

С една приятелка решихме за малко да напуснем града, някъде по-далеч от фронтовата линия. Не толкова да починем самите ние, колкото да „заздравим“ нашите „дечица“.

(Последната дума сложих в кавички не за кучкарите, а за да не изглеждам побъркана.)

Нашите "дечица“ са доберманите.

И работата, разбира се, не е в породата. За всеки един кучкар неговото куче е детенце. Независимо от това, дали то е огромен алабай или миниатюрен шпиц

Ще си позволя за малко да се отдалеча от темата – да ви разкажа една много илюстративна история за разликата между световете на кучкарите и не-кучкарите.

Едни мои познати имаха много възрастен дакел. Той вече не можеше да скача върху дивана и хората купиха нов, по-нисък. Веднъж им дошли на гости едни познати и са учудили, че домакините са сменили големия съвременен диван с някакво мижаво диванче, което определено е нарушило дизайна на хола.

– Пък и отгоре на всичко пуснахте върху него кучето?! – възмутила се гостенката.

– Че ние го купихме специално за кучето – отговорила домакинята.

И настъпила тишина - като пропаст…

Та така. Решихме за няколко седмици да изкараме нашите добермани сред природата.

Постоянните сирени, взривовете, тъмнината в града – всичко това адски кофти влияе на кучешката психика, вярвайте ми.

Необходима е почивка, рестартиране.

Пък и за нас, хората, не би било лошо поне известно време да се събуждаме с пеене на птици, а не с въздушна тревога.

С една дума - идеята е супер. Но реализирането ѝ крие известни сложности.

От началото на пролетта чета обяви за под наем: „дървена къща за цялото лято“ „виличка в тихо място“, „къщичка в гората“.

Човешките ни изисквания са много скромни: желателно тоалетната да е в къщата. Май това е.

Останалите изисквания пряко произтичат от породата на „дечицата“: боровата гора за разходки, езеро или река за плуване, голям двор с висока ограда без лехи и засаждания и липса на хора в радиус на един километър.

Изборът е доста малък. Но все пак намерих два подходящи варианта. Единият – срещу всичките пари на света (него го отложихме за след Победата), а вторият – с уточнение „може и с животни, но с адекватна големина“.

Е, мисля си, може би човекът се страхува от носорози или акули…

Звъня по телефона.

– Здравейте, във връзка с вашата обява. Бихте ли уточнили, каква големина на животното за вас е приемлива? 

– Е… - отговаря някаква девойка, – да е не по-голямо от заек.

Веднага пресметнах, че ако съизмерваме Хектор със зайци, ще излязат около петнайсетина по обем. И като ги умножим по два добермана…

– Отлично, –  продължавам диалога, – имаме към трийсетина зайци. Става ли?

Девойката ми затвори телефона.

Обидно.

При това още не съм ѝ казала, че имам и по-голямо „детенце“. На възраст. Папагалката Кира.

По големина тя е пет пъти по-малка от заека, тежи около половин килограм. Но може да създаде проблеми колкото осем добермана, шест алабая и петнайсет шпица едновременно.

Морал: някои хора нищо не разбират от „адекватността на големината“.

P.S. Моето „по-големичко детенце“ от горния коментар.

Репертоарът на папагалката Кира включва актуални антивоенни слогани: "Путин-хуйло!", "Слава Украине!" и "Смерть ворогам!" Можете да ги чуете като проследите този линк.

----

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко