Откриването на картина на Джаксън Полък в България, която досега не е била известна, но струва около 50 милиона евро, определено би било новината на века, ако се окаже, че става дума за оригинал. Според първите изявления на българските власти, вероятността картината наистина да е от Полък, е голяма. Това показали първи анализи на творбата.

Предполагаемата картина на Джаксън Полък, открита в България. Снимка БНТ

Възможно ли е това? Много експерти изразяват предпазливо скептичността си, че е възможно наистина да има неизвестен оригинал на Полък и той да е в България.

Досега се знаеше, че няма неописани и неизвестни картини на художника. На картината има посвещение за актрисата Лорън Бекол послучай 25-ия й рожден ден. Холивудската легенда е известна колекционерка и колекцията й бе разпродадена през 2015 година, година след смъртта ѝ. В нея няма картина на Полък, нито пък някога е отбелязвано в документацията й, че притежава такава.

Картината е открита по време на съвместна операция на българските и гръцките сили за борба с организираната престъпност, координирана от Европол.

Предполагаемата картина на Полък е предадена на специалисти от Националната художествена галерия в България.

Засега те са направили само първоначален оглед на творбата и твърдят, че е твърде вероятно да е оригинал. Според български специалисти обаче в галерията нямат необходимата техника, за да направят истински пълен анализ, а пред бТВ колекционерът Игор Марковски заяви и че в такива ситуации се праща запитване до фондацията на художника, която най-точно може да определи оригиналността на една картина. Отговор се получава до 15 минути, заяви той. Българските власти тепърва ще пращат запитване.

Как тогава са определили, че картината е на Полък и струва (прогнозни) 50 милиона евро?

Според друг експерт цената би могла да се налучка, ако са проверили как са се продавали картини на Полък от този период и с тази големина. Но това не би било сериозно оценяване и е странно, че властите рискуват с такива съобщения.

Ако картината е нарисувана през 1949 година, това е един от най-продуктивните периоди на художника. Между 1948 и 1950 той е спрял да пие и живее почти в отшелничество в Лонг Айлънд. Една от картините му, рисувани в този период е Number 31 (1949). Тя беше продадена на търг на Christie's в Ню Йорк за 47 млн. долара (54,2 млн. долара с таксите).

Най-ценната картина на Полък, продавана някога на търг - "Номер 17, 1951" (1951 г.), пък достигна 53 млн. долара (61,2 млн. долара с таксите) по време на първия от двата съдебни търга на колекцията от произведения на изкуството на Линда и Хари Маклоу през ноември 2021 г.

Факсимиле от сайта на Sotheby's с "Номер 17, 1951" на Джаксън Полък.

50 милиона за картина отдавна не е рекордна цена. Всъщност интересът на инвеститори, новобогаташи, престъпния свят, новоизпечени китайски милиардери и арабски шейхове например към европейското изкуство буквално взривиха цените на изкуството през последните 20 години. Леонардо да Винчи може да достигне почти 500 милиона евро – през 2017 година неговата „Спасителят на света“ ("Салватор Мунди") бе продадена на търг за 450 милиона долара.

"Спасителят на света", Леонардо да Винчи, ок. 1500 г.

Според специалисти не е далеч денят, в който произведение ще бъде продадено за 1 милиард долара!

Този бум на пазара на изкуството е и причината на него да се опитват да пробият всякакви фалшификати.

Според преценката на европейски полицейски служби почти 40% от предлаганите за продажба "шедьоври" всъщност не са оригинали. Процентът на фалшивите графики пък е дори още по-голям – 60 до 70%. Литографиите са 40 до 50 на сто ментета, а при маслените картини фалшификатите са около една десета от предлаганото на пазара.

„Фалшифицира се предимно съвременно изкуство. С произведения на класическата модерност обаче се изкарват повече пари”, казва известен германски експерт от български произход. 

Марин П. е посредник и изследовател на историята на картини. Специалист е по руско и източноевропейско изкуство.

„Фалшификатите не трябва да са перфектни, а да харесват на купувача. Ако картината не буди подозрения, купувачът рядко иска експертиза. Фактът, че е фалшификат, остава незабелязан и тя може да виси десетилетия наред над дивана в хола”, казва още той.

Провиненцията или историята на картината е най-важното доказателство за оригиналността ѝ. Но абсолютна сигурност няма”, допълва изследователят.

"Всяка картина си има история. При старите майстори е почти невъзможно тя да бъде фалшифицирана. Колкото по-нова е една творба, толкова по-лесно е да ѝ измислиш провиненция”, казва още Марин П.

Първият голям бум на фалшификати идва след разпадането на Съветския съюз. Внезапно на западния пазар се появява истинска лавина от непознати до този момент произведения на руски авангардисти. Фалшификаторите се ориентират към техния стил, тъй като при Сталин той е обявен за декадентски.

Това е още една причина специалист като Марин П. да повдига учудено вежди, че Чаушеску би колекционирал Джаксън Полък, след като бе съобщено, че откритата картина вероятно е част от негова лична колекция.

„Не е типично за комунистически диктатор да харесва и разбира абстракционизъм“, казва само той.

След Втората световна война стотици произведения на руски авангардисти са иззети или просто изчезват. След перестройката на пазара внезапно изплуват цели колекции. „Изведнъж човек започна навсякъде да чува тези невероятни истории”, припомня си Марин П.

„Собственици на безценни картини живеят в бедност някъде в тайгата или в Сибир и трябва да продадат съкровищата си, които са пазели ревниво десетилетия наред под кревата. При това, притиснати от нуждата, ги предлагатна смешни цени.

Много лековерни западняци с излишни пари вярват на тези истории и се сдобиват с десетки фалшификати."

Днес е почти невъзможно да продадеш руски авангардист, особено след като през 2011 година бе разбита банда, пласирала фалшиви Кандински, Ел Лисицки, Малевич, Гончарова, Лентулов, които уж принадлежали на мистериозен колекционер на име Едик Натанов. Почти 400 картини са продадени с неговата история и бандата печели двуцифрена в милиони сума.

Както по-късно става ясно, целият европейски пазар е залят от фалшификати в този стил. Бандитите не прерисуват вече съществуващи картини, а копират стила на прочутие художници и твърдят, че притежават неизвестни досега техни произведения. Предлагат ги на цени между 4 и 7 млн. евро.

Но не само руснаците са любима жертва на фалшификаторите. Най-често имитираните и фалшифицирани художници са Пабло Пикасо, Хуан Миро и Марк Шагал. В Германия се пласират най-лесно копия на Ерих Хекел, Ото Мюлер или Ернст Лудвих Кирхнер. Попартът също често е жертва – най-вече Рой Лихтенщайн и Анди Уорхол.

Според Интерпол с далавери в изкуството се печелят пари, колкото с дрога и оръжия, като картините са напът да ги задминат.

От 1991 година до днес разходите за произведения на изкуството са се увеличили 7 пъти. Картини, скулптури, графики – това вече не е просто духовна храна, а сигурна и печеливша финансова инвестиция. Глобализацията придаде на пазара нови измерения. Китайци, бразилци, руснаци надцакват редовно европейските колекционери и на аукциони буквално торпилират цените до неподозирани височини.

Много хора искат парите на новите милиардери. И някои не се церемонят да се доберат до тях дори и с престъпни методи. Около Пекин и Шанхай има дузини малки фабрики за изкуство. В тях местни художници фалшифицират тонове известни произведения буквално на поточна линия.

Според експерти поне 250 000 китайци са наети на работа в този бизнес.

Треската за картини днес може да се сравни с треската за злато в САЩ в началото на XIX век. Всички искат да участват. И всеки се надява на своето щастие. Търсенето е огромно, а клиентите – не винаги експерти. Но истинското изкуство е рядка стока – също както и късовете злато.