България не се отказва от предоговаряне на своя национален план за устойчивост и развитие, макар че ще бъде трудно.

Това заяви пред журналисти в Брюксел служебният минисътр на енергетиката Росен Христов. Вчера той е разговарял по въпроса с представители на Европейската комисия, а днес участва в съвет „Енергетика“.

Става дума най-вече за ангажимента, поет от правителството на Кирил Петков за намаляване с 40 на сто на емисиите от въглищните централи, уточни Христов. Това са 14 или 15 обекта.

„Анализите показаха, че това е неизпълнимо. Ако го изпълним, трябва да затворим мощности и ще имаме несигурност в електроснабдяването и пропуснати печалби. За да го компенсираме, трябва да покажем алтернативи – преминаване по-ускорено към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), някакъв план за декарбонизация на най-старите ТЕЦ, преминаване на някои от тях към газ. Те (Комисията – б.р.) искат да видят как вървим към отпадане на въглища в близките години“, каза министърът.

По думите му предоговарянето няма да е лесно поради категоричността, с която кабинетът „Петков“ е подписало документа, без да направи необходимите анализи и да приеме изпълними ангажименти.

„За съжаление, повечето ни доводи да покажем, че целите са неизпълними, са съществували и тогава. Сега за ЕК е трудно да разбере какво се е променило и как редовно правителство е поело ангажимент, който показваме, че не може да се изпълни“, посочи Росен Христов.

В Комисията обаче харесали цялостния подход на България към проектите по плана, новата програма REPowerEU и териториалните планове за развитие, както и концепцията всичко да бъде интегрирано и да има обща цел за развитие и зелен преход. Все пак от Брюксел искат да видят конкретни мерки и изпълнения, тъй като сроковете напредват.

Христов се договорил нова среща след три седмици. Там вече трябва да бъдат показани конкретните стъпки на страната ни. Такива например биха били конкретни подписани договори за внедряване на ВЕИ, документи, меморандуми между правителството, общините и всички заинтересовани страни.

„Процесът ще е тежък. Не сме очаквали друго. Но вярвам, че ще можем да покажем един подход, който ЕК да прием“, убеден е енергийният министър.

Той също така е уверен, че планът ще бъде предоговорен.

„Те не могат да ни накарат нещо, което застрашава интересите на страната. Но най-простата логика е: Ако искате просто да се откажете, не ни остава нищо друго, освен също да се откажем. Т.е. няма да финансират проектите. Нито те, нито ние го искаме. Затова стремежът е да покажем как ще изпълним целите за декарбонизация. Те не искат да чакат до 2050 г., за да видят, че сме или не сме изпълнили целта, а да видят междинните стъпки, за да са сигурни, че вървим по процеса и съответно да финансират проекти, които сме представили. На тяхно място и аз бих реагирал така“, обобщи Христов.

Има голямо изоставане от наша страна. Програмният период е до 2026 г. Минали са доста месеци и години и останалите държави са много по-напред. Сега трябва да убедим ЕК, че имаме програми, те са стартирали и заслужаваме да ни позволят да наваксаме.

Няма опасност от наказателна процедура на Комисията, отговори мивистър Христов на въпрос на Клуб Z. И изтъкна, че ЕК иска да види резултати, а не глоби.