Питали ли ли сте се защо скандинавците, германците и британците живеят по-богато и по-щастливо от българите, въпреки че населяват едни много по-мрачни, блатисти, студени и дъждовни региони в Европа?
Айде за британците знаем – те половината си щастие го дължат на откраднатото, а другата половина на изпитото. Но исландците, например? Или финландците, които за поредна година и този път оглавиха класацията на най-щастливите хора в света?
Че какво хубаво има във Финландия освен финландската водка и премиерката им Сана Марин, сигурно се питате? Половината година е тъмно, имат обща граница с Русия и мечките са повече от хората. Това последното вероятно донякъде обяснява спокойствието им поне – в такава голяма страна с толкова малко хора обикновено съседът ти е на поне три километра и когато си пусне сутрин в неделя флекса, го чуват само бобрите и руските шпиони. Но как при такива условия са и по-богати?
Ами, ще ви отговоря. С мислене. Умни хора са, мислят, изобретяват, търгуват, лекуват, образоват – абе кипи мозъчна дейност из тия държави и затова рядко си задават въпроса „Каква я мислехме, каква стана?“ Когато човек мисли и да сбърка, се учи от грешките си.
Но ние в България също сме тръгнали по правилния път, приятели, просто ще ни отнеме малко повече време от финландците, докато стигнем и ние тяхното ниво на развитие, богатство и доволство от живота. Важното е, че вече и у нас се мисли повече. Едно време мислехме веднъж на 4 години и то - кой мислил, кой бил за гъби, кой изял двойка кебапчета... През останалото време всички си я карахме, както си знаем и затова няма защо да се чудим, че се въртяхме в кръг. Напоследък обаче българите почнаха да мислят по-усилено, по-интензивно, да не казвам направо до пълно изтощение. Миналата година мислихме 3-4 пъти, а тая почваме да мислим още от ранна пролет и до края на годината ще мислим поне още един-два пъти.
Така, че това напъване на мозъчните клетки не може да не даде все някакъв резултат. Едно е да поразсъждаваш 24 часа в годината, друго си е да седнеш да си мислиш работите два пъти по-осторожно, цели 48 часа. Току-виж стандартът ни се качил двойно с толкова умствен напън. Сега недоволните сред вас ще кажат, че финландците мислят всеки ден, а не два дена годишно. Така е, ама то в оня кучи студ там какво друго да правиш? Забавляват се с единственото, което имат на разположение.
Ще ми опонирате сигурно, че с тоя темп на мислене у нас, за да ги стигнем финландците, ще ни трябват поне 1000 години. Хиляда – хиляда! Къде сте се разбързали, па вие? Ние да не сме бързият влак, както казваше Луиза от „Двойната Лотхен“. За онези сред вас, които не са ползвали друго освен българското жп, ще уточня, че бърз влак в тия, по-умните държави е такъв, дето минава 300 километра за три часа, а не за три дена. Един вид, ако бехме финландци и имахме финландско жп, като тръгнеш сутринта в 9 от София и си още преди обяд в Бургас.
И какво да правиш преди обяд в Бургас, пък аз да попитам? Ми, те хората още кафе не са пили, камо ли работа да са почнали.
Затова у нас тръгваш с влака в понеделник през февруари и стигаш във вторник през март. Или през април. Тъкмо и слънчицето е изгряло, и децата са почнали да ти липсват, че даже е дошло време и душ да си вземеш... То и да си финландец не е за всеки.
Знаете ли, че те си имат специална дума, която означава „да пиеш сам в къщи по гащи“? Има, кълна се. Думата е „калсарикенит“. Пише се kalsarikännit. Докато я поризнесеш тая дума и си изтрезнял... Ма, представяте ли си как жената се прибира след три дена при майка си, заварва ви по гащи и брадясал у дома и пита „Какво става тука?!?!!?“, а вие отговаряте: „К... кккк... калсар, калсер, сере... калсарикенит, мило“. Язък за татювата ракия, дето три дена сте я борили! След такова усилие черният дроб я е опаткал и сте изтрезнял.
Железни хора са това финландците. Обаче не са чак толкова различни от нас. Те имат и една дума, която означава „агресията, която те обхваща, когато видиш някой да ходи пеша върху следите от ски-бегачки в снега“. Латураиво – laturaivo. Ако трябва да го преведа на български, ще е нещо като: „Кой ти е дал книжката, бе, говедоооо“. Само, че във Финландия вместо да се млатят по кръстовищата с крик за гуми, се пердашат с щеки по снежните степи. Но в основата си става дума за едно и също. Не, че и у нас не можем да изразяваме такива сложни емоции с една дума, де. Знаете коя е.
Например да вземем ето този монолог:
„Такъв провал, просто не мога да повярвам. Ама откъде да знам, че така ще стане? Но това е положението, ще трябва да го приема стоически. Сега ще се стегна, ще събера всичките си сили и при първа възможност ще им покажа на какво съм способен. Ще съжаляват“.
Всичко това на български може да се каже и много по-стегнато, но с по-дълбока емоция:
„Ебало си е майката, ама ебеш ли го. И сега ебаният си е ебан. Ама ще ги еба аз тях!“
Има и регионални различия. Например аз съм софиянка по рождение, което автоматично ме поставя в по-горна категория от всички неродени в София и естествено, като истинска столичанка, не използвам чак такъв селски език. Всичко това ние в София, го казваме много по-сдържано, елегантно и обрано. „Заеби, копелееее!“ Няма нужда от повече думи, софиянците са ме разбрали.
Финландците, също като българите, имат и една друга дума, която може да замести абсолютно всичко в езика. Думата е „нони“. На български се превежда с „такова“. Знаете, такова, като стане такова, и кажеш таковата, ония отсреща, направо си таковат таковата. Е, ако замените „такова“ с „нони“, честито! Говорите финландски.
Преди по-консервативните сред вас да се зарадват, че са овладели един труден език, искам да предупредя, че на финладски няма „той“, „тя“ и „то“. Всичко е „хен“. Не скачайте веднага на бой де, няма общо с модерния либерализъм. Просто във Финландия всички под панталоните и полите си имат едно и също - а именно наполеонки. Демек, дълги гащи. При минус 30 градуса липсата на езиково разнообразие спасява бъбреци, яйчници, тестиси, живот. По-важно е джендърът да бъде добре опакован и загърнат, отколкото да го удряме по масата, за да покажем, че сме финландски юнаци или китни моми хелзинкски.
Когато се стигне до юначество обаче, също искам да подчертая, че финландците не са чак толкова по-различни от българите. Не знам дали сте чували за прочутия снайперист и скибегач от Втората световна война Симо Хейхе (Simo Häyhä), по-известен като „Бялата смърт“. В битката между финландци и руснаци Симо успява да убие около 700 руски войници със снайпера си. Това го прави най-смъртоносният военен снайперст за всички времена.
Години след войната, питан дали съжалява, че е убил толкова много хора, Симо Хейхе отговаря, че през войната всички са правили това и в противен случай днес нямаше да има Финландия.
Аз съм сигурна, приятели, че ако ни се стовари съветската армия по този начин, по който е опитала да се стовари върху Финландия, народът ни ще роди също не един и двама Симовци. И не преигравам. Окей, ние не сме толкова кръвожадни като северняците и за разлика от тях не сме известни на света с това, че много сме убивали, а по-скоро с това, че много крадем. Регионална специализация, също свързана с климатичните особености.
Представете си сега една огоромна колона от танкове – десетки хиляди тонове чисто железо – която нахлува в България масирано по цялата северна граница - от всички страни. И се опитва да стигне до София. Естествено, няма как да стигне до София, щото табелите са кът, затова нощта я застига някъде в бедния Северозапад. Повтарям – хиляди тонове желязо и беден Северозапад. Представете си какво ще стане в тъмното, когато няколко села огладнели пустиняци видят танковете. Битката при Термопилите или по-скоро - битката на термитите. За час-два гарантирам, че на руснаците ще им останат само вълнените куртки
Аз лично познавам един бай Симо, който е малко над 60 и в тоя живот вече е успял да разкости две подводници, осем танка, три завода и безчет автомобили. И това е един човек. Така, че „Бялата смърт“ като нищо може да се повтори и у нас, само че във вариант „Нощната стража“.
Но за да не стигаме чак до такива крайни сценарии, е по-добре да си опичаме акъла, да напънем мозъка и да таковаме таковата, че да не стане после ебало си майаката. С други думи нони.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни