Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

3 май

Обяснявам на студенти, бъдещи журналисти, вредата от „клиповото мислене“. Това е когато кратката информация се поглъща мигновено, калейдоскопът от думи и картинки се приема безрезервно, без всякакъв анализ. Получава се някакъв условно вграден „тикток“.

– Всяко едно събитие има свой контекст, доказвам аз. – Колкото по-наясно сте с контекста, толкова  по-добре.

Едно момче се изрепчи. Нарече ме „отминаваща епоха“ и каза, че това с контекста е било нужно, когато хората са чели по един вестник седмично. А сега най-важна е бързината на реакциите.

– Първи да научиш и първи да публикуваш, това е супер, парира  ме младежът. – След един час това събитие ще е остаряло, ще го смени следващо.

С други думи, нарече ме дърта кранта, пакостникът.

Студентите замърмориха одобрително.

– Окей, казвам им аз. Спрете да записвате и си представете, че вървите по алея в парка. Изведнъж край вас със скимтене профучава изплашено бездомно куче. След него с пяна на уста се носи разярен доберман. Какво ще помислите?

– О боже, горкият помияр!

– Доберманите са убийци!

– Къде гледа полицията?

– Да се намерят и накажат стопаните на добермана.

– Разбирам праведния ви гняв срещу неуправляемия доберман, споделям искреното ви съчувствие към изплашения помияр. Но си представете, че сте свидетел на ситуацията няколко минути по-рано.

Разхождайки се по алеята ставате свидетели, как дребното помиярче се  хвърля срещу малко момче. Детенцето е изплашено, тича, плачейки, при семейството си. А техният доберман връхлита срещу бездомното куче. Сега тази кучешка гонитба през алеята предизвиква у вас други чувства? 

– Жалко за детенцето!

– Доберманът е постъпил благородно, защитава семейството си.

– Глупав, зъл помияр!

 – Бездомните кучета трябва да се гонят от парковете!

– Вие решително осъждате помияра, ухапал детето. Споделям тези емоции.

Но да разгледаме тази история още по-отрано, да се пренесем назад буквално с трийсет секунди.

Под широк люляков храст помиярчето мирно кърми малките си. Изведнъж при тях дотичва момченцето и започва да ръга кутретата с пръчка. Бездомното куче защитава своите рожби и се хвърля срещу момченцето. Той плаче, родителите викат, техният доберман се нахвърля върху бездомното куче и го гони из парка.

Какво усещате сега?

– Малкият си получи заслуженото.

– Помиярчето действа като истинската майка!

– Виновните са родителите, които пият бирата на пейката и не си гледат синчето.

– Невъзпитано и жестоко дете!

– Виждате ли, как се променят вашите чувства в зависимост от контекста. Виновниците, жертвите и агресорите си менят местата.

Доберманът само за три минути от куче-убиец стана единствения герой на тази история, заслужаващ уважение.

– В желанието си да изпреварите всички, – обърнах се аз към студента, – вие публикувахте първата си емоция, мълниеносната реакция на събитието. Без да се ориентирате в ситуацията, формирахте едностранчиво, а затова и погрешно, лъжливо обществено мнение срещу добермана-убиец.

– Срам ме е, неочаквано каза студентът.

Аудиторията притихна.

А една девойка обеща, че всеки път преди спешно да публикува нещо, ще си припомня парковата алея, помиярчето и добермана.

Препоръчвам го на всички.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко