В Турция всъщност няма ден за размисъл. Има ден без алкохол - в съботата преди вота за президент и парламент уж не се продава. Но бира "Ефес" се намира, при един сириец от кюрдски произход, на 100 метра от Таксим.

Но на 13 май турските избиратели не са предпазени от предизборна агитация, послания и речи - до 18 ч, когато започва "изборното мълчание". Затова и вчера Реджеп Тайип Ердоган организира своя последен предизборен митинг в Истанбул, пред Света София - църквата, построена от Юстиниан I, сега джамия. Западни журналисти без специално разрешение от общината не бяха допуснати.

На практика единственият останал опонент на кандидат-диктатора - Кемал Калъчдароглу - също не спести агитацията в събота, но го направи по-елегантно - отдаде почит на мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара. "Бащата на турците" Ататюрк е основател на водещата опозиционна Народна републиканска партия, чиято номинация е Калъчдароглу.

Вчера говорих с партийци, убедени, че той ще спечели, а Ердоган ще загуби всичко - и президентското място, и парламентарното мнозинство. Днес се разходих в един друг Истанбул, на обикновените хора.

Те не са толкова сигурни. Не за вота за президент - там почти всеки е твърдо или за Ердоган или за Калъчдароглу. Има и трети кандидат, но той едва ли ще хване и 2% от вота.

Това, което мъчи опозиционерите, е за кого ще се гласува на вота за парламент. В Меджлиса ще влязат 600 души. Ако "Националният алианс" на 6 опозиционни партии (номинално, реално са над 8) спечели и изпълни обещанието си да върне властта в ръцете на законодателите, а не на президента, парламентът ще се окаже далеч по-важна институция.

Въпреки това много млади турци се колебаят как да гласуват.

"Изкушавам се от TIP", споделя Алтън, на 34 години. "Но кой знае, може утре да застана пред урната и да пусна бюлетина за Джехапе".

TIP е Турската работническа партия, отцепници от комунистите, а "Джехапе" е CHP или Народната републиканска партия на Калъчдароглу. (С политиците се говори на турски, с преводач - нищо, че повечето знаят английски. С обикновените граждани под 40 години се говори на английски, турски, а понякога и на руски.)

Подобни колебания не са учудващи в пъстрата турска партийна джунгла, в която се борят десетки партии, обединения, отцепници, дъщерни, бащини формации, леви, десни, малко, много и никак прокюрдски настроени, с разнообразни малки разлики помежду им. Тук ляво - за разлика от България - обикновено значи прогресивно и проевропейско. Това е и най-честият профил при опозиционните партии и най-лесният избор за младите турци. 

Четин, на 29, е по-скоро с десни убеждения - поне икономически. Ако хем си против Ердоган, хем не си фен на социализма, изборът е малък.

"Преди 2020-та нямах особен избор - но сега ще подкрепя партията на Али Бабакан", обяснява той.

Бабакан и неговата Партия на демокрацията и прогреса са сред малкото десни в опозиция и малкото секуларисти сред десните. А Бабакан, като много други нови лидери на партии, е отцепник от ПСР на Ердоган и бивш негов министър. 

Айдин, на 30 години, е бунтар сред компанията си - няма да гласува за Калъчдароглу, ще даде символично глас на Мухарем Индже, който, макар че се оттегли от надпреварата преди дни, остава във вече отпечатаните бюлетини.

"Не му вярвам. Само Индже беше честен и открит. Мразя Ердоган, но не толкова, че да гласувам за Кълъчдароглу", споделя Айдин.

Тази позиция и подобните на нея при парламентарния вот могат да произведат интересен и пъстър турски парламент в понеделник.

Вероятно десетки хиляди избиратели ще решат днес, пред урните, за това кого точно ще пратят в парламента. След дълга нощ на размисъл.