Решението за ротационен кабинет е най-доброто, което може да се направи в тази ситуация в България. С това изречение може да се обобщи предложението за изход от настоящата политическа криза, около което се обединиха двете най-големи парламентарно представени коалиции ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.

Веднага отбелязвам, че най-доброто не означава чудесно. Но ротационният кабинет е единственият начин да избегнем нови предсрочни избори, да не изпуснем всякакви срокове за еврозоната, Шенген и фондовете за възстановяване, да не се затлачат всички проекти и реформи, да няма бюджет,  да спрат тотално инвестициите и да се увеличи рискът все по-малко граждани да се мотивират да гласуват. При 60% негласували на последния вот дори и символично увеличение на този процент ще е пагубно. Това ще доведе до излизане на „Възраждане“ на втора позиция и съвсем реалната възможност да е мандатоносител.

Привържениците на ПП и ДБ посрещнаха новината, разделени на две. Едни разбират, че това е може би последният шанс демократичните сили да поемат управлението в ръцете си. Другите припомнят за предишния „исторически компромис“, който изяде главата на "Реформаторския блок".

Между другото в абсолютен синхрон коментират и привържениците на ГЕРБ. И сред тях има шокирани, възмутени и обвиняващи Борисов, че е предал партията. Но има и такива, които виждат в спирането на държавата много по-голяма опасност от това да дадат управлението в ръцете на втората партия и да се откажат от своя мандат, правейки наистина огромни отстъпки.

Аргументът, че това ще изяде главата на някоя от участващите в тази ексзотична политическа ситуация партии, не е без основание. Ротационни кабинети като единствен начин да се излезе от задънена улица вече е имало в Израел, Великобритания, Ирландия, а в момента така се управлява в Румъния. Не навсякъде експериментът може да се окачестви като успешен, но пък румънците по всичко личи, че поне външнополитически и икономически се развиват в добри темпове и вече отдавна ни оставиха да дишаме праха им.

Твърде вероятно е несъгласните с „колаборацията с врага“ и в двата лагера да станат причина за разпад и на двете формации. Като този риск е по-голям при ПП и ДБ. ДСБ и "Зелените" все още не са излезли с позиция как ще реагират, а коалицията между ПП и ДБ е твърде нова, за да устои гарантирано на подобни хватки. Но и ГЕРБ се клати от вътрешни дрязги. Човек не трябва да  е психолог, за да види разделението между привнесената отвън Габриел и досегашните "кардинали" Дончев и Атанасова. Габриел не е новак в политиката, а в Брюксел ѝ се носи славата на опитна и в задкулисните игри, гъвкава, но и безкомпромисна и твърда, когато се налага. И най-вече с изключително добри връзки с онези, които взимат решенията. Тя изобщо не е за подценяване и може да стане причина за вътрешни битки между водачите на глутницата. Поне, докато това изнася на Борисов. Ходът с Мария Габриел, за който се говори, че е идея на Кирил Петков, е много удобен и за лидера на ГЕРБ. Така тя ще поеме всички негативи при евентуален провал на ротационното правителство и Борисов – виждали сме го вече десетки пъти, ще си измие ръцете с нея и ще изгрее отново като спасител, ако не вече за цяла България, то поне за партията си.

А провалът на ротационното управление ще дебне зад всеки ъгъл. Трудно ще е да се удържат първите девет месеца, цяло чудо ще е да се изкарат 18. Всъщност, ако първите 9 се случат така, както планират от ПП-ДБ, втората деветка ще тръгне по-лесно.

Защо обаче не сме свидетели на поредния „исторически компромис“?

От ПП-ДБ не "клякат" на Борисов, както ги обвиняват част от привържениците им. Този път лостовете, които остават у тях, са много. При РБ лостове де факто нямаше и това бързо доведе тогава до оставката на Христо Иванов като правосъден министър, който е вкаран в задънена улица и няма подкрепа за прокарване на реформа.

Този път мандатът е на ПП-ДБ и оттам ще определят правителството. Всички министри ще са техни с изключение на Мария Габриел. Габриел ще е вицепремиер и министър на външните работи. Това е важно министерство, но е далеч от корупционните възможности на останалите, тоест би могло да се довери на ГЕРБ, а Габриел с контактите ѝ в Брюксел е със сигурност изключително подходяща за придвижване на належащите въпроси с еврозоната, Шенген и фондовете.

Но не само всички министерства ще са в демократичните сили, а и вторият ешалон във властта – зам.-министрите и шефовете на агенции, подчинени на Министерския съвет. От ГЕРБ има гаранция за подкрепа за промените в конституцията и най-сетне задвижване на съдебната реформа. Досега никога не е имало шанс за това, тъй като конституцонното мнозинство се дирижираше от ГЕРБ. При добро стечение на обсотятелствата прокуратурата ще бъде реформирана, а съдът ще получи политическа независимост – нещо, което далеч не  е факт, ако споменем течащите в момента разкрития, правени от Гешев.

Главният прокурор се опита да изиграе ролята на черния лебед в социологията – тоест на неочакваната буря, която променя всички прогнози и разбърква позициите. Факт е, че стремейки се да си спаси позицията и да си отмъсти на Борисов, Гешев ускорява не толкова унищожението на лидера на ГЕРБ, колкото своето собствено. Каквито и компрометиращи записи за Борисов да пуска, фактът, че ги има, направил ги е и ги представя публично, а не разследва, е достатъчен да му се взима оставката всеки ден от днес до Нова година. Ако действително съдебната реформа успее, в бъдеще ще могат да се разследват всички тези траещи с часове изявления на Гешев, които той смята, че са пресконференция, а всъщност са си самопризнания.

Това е програмата максимум. Но да не бъдем чак такива оптимисти, враговете на подобно развитие са твърде много, твърде опитни и хитри и ще се опитат да саботират всеки опит за измъкване от калната ситуация в момента. Прогнози какво ще стане трудно могат да се направят, защото пред ротационно управляващите ще има безкрайно много капани и няма как да знаем отсега дали ще успят да избегнат всичките.

Но дори и да стане по-лошо, България в момента е в толкова задънена улица, че дори по-лошото е по-добро.