Парламентарната делегация, водена от председателя на Народното събрание (НС) Росен Желязков, беше приета от папа Франциск по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност - 24 май. Това съобщава БТА.

В състава на делегацията са представители на всички парламентарни групи в 49-ото НС, на президентството, на изпълнителната власт, на Светия Синод на Българската православна църква и на Католическата църква.

Папа Франциск се е обърнал към българските парламентаристи с думите:

"Поздравявам Ви за това, че, въпреки че сте толкова различни, сте заедно в името на Вашата страна България!".

Преди това председателят на Народното събрание разговаря "на четири очи" със Светия отец. Росен Желязков посочи, че е подарил на папа Франциск ръчно везана икона с образите на светите братя Кирил и Методий и Св. Климент, изработена със златни и сребърни метални конци.

Председателят на парламента се срещна и с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин. На него Росен Желязков е подарил албум "История на Българската православна църква".

Председателят на Народното събрание Росен Желязков честити 24 май и пожела на българите здраве, оптимизъм, вяра, надежда и любов. На този празник, който е най-хубавият за мен български празник, свързан с книжовност, духовност, писменост, с това, което все повече забравяме – общението с книгите, на този ден трябва да си пожелаваме само хубави неща. Това беше и темата за разговора ми със Светия отец, посочи той пред журналисти.

Росен Желязков разказа, че разговорът му с папа Франциск е бил много топъл. Светият отец пазел прекрасни спомени от посещението си през 2019 г. в България. В тогавашното му обръщение за мира на Земята има известно пророчество, защото той каза, че мирът е позитивно благо, не е просто достатъчно да няма война, коментира председателят на Народното събрание.

Желязков каза, че папа Франциск е изразил радост, че има представител от всяка политическа сила. "Той каза: "Трудно ли е общуването?“, казах, че когато има национални каузи, сме обединени. Той каза, че е прекрасно и поощри това нещо. Каза, че е прекрасно, че сме хем различни, а толкова единни", разказа председателят на парламента.

Росен Желязков посочи, че от своя страна Светият отец му е подарил много интересна пластика. На нея има изобразено цвете и гълъб, които са „разкъсани“ под формата на кръст, с посланието, че са толкова крехки и мирът, и отношенията, и толкова са чупливи, че трябва да ги пазим по всякакъв начин, допълни той.

Разговорът ми с държавния секретар кардинал Пиетро Паролин беше по-политически, но пак с разбирането, че в християнска Европа най-важно е да градим мостове, коментира председателят на Народното събрание. Той посочи, че на срещата са засегнали всички важни теми, сред тях войната в Украйна и теми, свързани с Република Северна Македония. Много добре бяха запознати с последните развития в политическата ситуация в България и поощриха така, както и всички останали европейски ръководители, процесът за нормализация на политическия ни живот, допълни Желязков.

След аудиенцията при папа Франциск българската делегация присъства на тържествена православна литургия и молебен пред мощите на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“. Службата беше водена от Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний с участието на духовници от Българската православна църква, семинаристи от Софийска духовна семинария и представители на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Почит към светите братя. Заедно с Република Северна Македония

Парламентарните делегации на България и Република Северна Македония заедно се преклониха пред делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата "Санта Мария Маджоре" в Рим. В този храм през 868 г. са осветени от папа Адриан II донесените от светите братя Кирил и Методий славянски книги.

По едно и също време всяка делегация положи венец на своята плоча в базиликата, на която е написано какво се е случило през IX век.

След това председателят на Народното събрание Росен Желязков и председателят на парламента на Република Северна Македония (РСМ) Талат Джафери дадоха съвместно изявление за медиите на двете държави.

Взаимна беше инициативата, много се радвам, че на този хубав празник успяхме съвместно да поднесем венци на нашите първоучители Кирил и Методий и по този начин да покажем как ни свързва общо минало, но как ще ни свързва и общо бъдеще, заяви председателят на българския парламент Росен Желязков. Много се радвам, че моят колега председателят Джафери много приятелски, много сърдечно направи този знак, който направихме и ние, допълни той.

В рамките на честването на светите братя Кирил и Методий минахме всички процедури според протокола, които трябваше да минем, с аудиенция при папата, каза председателят на парламента на РСМ Талат Джафери. Със задоволство направихме опит и успяхме в този опит двамата председатели на парламенти и представители на народите на нашите земи да застанем заедно, посочи той.

Неделима част от Европа - не по милост, а по принос

Ние българите сме неделима част от Европа не по милост, а по принос, не за услуги, а заради заслуги. Днес ние трябва да се гордеем с това.

Това заяви държавният глава Румен Радев в своето слово на тържеството пред Националната библиотека в столицата, където се провежда церемонията по отбелязване на днешния празник 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

"Има един ден в годината, в който България изглежда така, както мнозина искаме да я видим. Има един празник, за който не спорим. В Деня на светите братя Кирил и Методий сваляме доспехите, зарязваме злободневните дискусии, пози и титли. Крачим заедно в шествията – студенти и академици, млади и стари, защото в безбрежното поле на науката и културата цял живот си оставаме ученици. На 24 май всички сме деца, спомняме си какви сме били, иска ни се да сме като тях – непредубедени, възторжени, откриващи света. Днес си спомняме буквите и лицата на учителите, които са ни направили хора", отбеляза Радев.

"От България тръгват значими културни процеси в Европа. Българската азбука, славянската книжовност и богослужебна традиция, богомилството са вградени в културния код на континента“, допълни още българският държавен глава.

Според Румен Радев в „българското културно поле на нашата кръстопътна родина“ е попило много влияние.

"Смея да твърдя, че има неща, които остават недостъпни за хладния ум, но които нашият народ разбира, тъкмо поради своя древен, сложен, понякога болезнен, но богат духовен опит. На 24 май всички българи имаме повод да почувстваме уюта на нашия роден език. В него се завръщаме като в свой дом, дори когато сме сами в мислите си или далеч от родината. Нека не забравяме, че ние живеем в езика и той живее чрез нас, както и че всички заедно подреждаме този единствен общ дом. Нека бдим над него, нека го изговаряме с любов и не пилеем думите, а ги пазим", каза още в словото си Радев.

По думите на държавния глава всяко поколение завещава своя версия на езика на следващото, затова ние трябва да пазим неговите богатство и изразителност.

Румен Радев определи като исторически успех международната награда „Букър“, присъдена на писателя Георги Господинов за романа "Времеубежище".

"Това не е не само признание за българския език, култура и просвета, но и един прекрасен подарък за днешния празник", отбеляза държавният глава.

За днешния празник той пожела на целия народ да надмогне всички изпитания, за да бъде България единна, силна и духовно богата.