Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

24 май 2023 година

И докато Илън Мъск още разработва маршрути на космически пътешествия, украинците съвсем свободно могат да пътуват до Марс и обратно. Защото днес всяка една мирна страна за нас, особено онази, в която има слънце и море, е съвсем друга планета. 

Щастливи хора. Пекат са на плажовете, плуват, играят волейбол, танцуват на крайморската пътека. Първите два дни просто не вярвах, че това е възможно. Много е трудно да се пренастроиш – мимическите мускули на лицето ми, които отговарят за обикновената усмивка, са почти атрофирали.  

И тази мирна страна – няма да повярвате – за мен е Израел. Приятно ме учуди новината, че „мирният жител, не успял да се скрие в убежището по време на обстрел, го прибрала „Бърза помощ“, защото той изпаднал в шок“. Или картинката, когато опашка от ракета стърчи на един метър от кола с оцелели стъкла и без нито една драскотина. 

Палестинските терористи сглобяват ракетите си от лайна и пръчки. Слава на Бога. 

Постоях край Стената на Плача, помълчах за нашето, съкровеното. Там хората тихо се молят на различни езици, но аз на два пъти успях да дочуя думата „перемога“ („победа“ – бел. прев.), кълна ви се. 

В Йерусалим големи зелени папагали пият от локвите. Религиозните мъже носят огромни шапки от лисици. А младежите се разхождат с фасове, пъхнати под връзките на обувките си. 

Нали ви казах – друга планета. 

Апропо – а знаете ли защо фасовете се пъхат под връзките на обувките? Неразглезени от кернесовските кофи за боклук (харкивчани ме разбират), местните жители, за да не хвърлят фасове по тротоарите, пъхат фаса под връзката, и така могат да минат през два града, докато не срещнат кофа за боклук. (Кернес – кмет на Харкив, осигурил много кофи за боклук из улиците на града и други придобивки – бел. прев.)

Ние се разхождахме много. И ето какво ще ви кажа: нищо друго не "разкрасява" отпуската така, както украинските знамена по балконите на Тел-Авив, Виена, Братислава…

Благодаря ви, хора. 

Тези тринайсет дни бяха най-хубавите в моя живот. Десетте града, през които преминах, осемте влака, четирите автобуса и двата самолета… Заслужаваше се. 

Прегърнах дъщеря си, срещнах се с приятели, с които не сме се виждали от години, припомних си колко прекрасен е светът без орките в съседство. 

Родният ми град ме приветства с побъркващото виене на сирените на харкивската гара. 

P.S. По време на пътуването десетки очи ме гледаха с недоумение: "Защо не останеш тук?" Аз традиционно се оправдавах с чакащите ме у дома животни, с доброволческите си проекти, с незнаене на чужди езици. С какво ли не, срамувайки се да призная главното: обичам Украйна. 

Че в коя друга страна по света можеш до пресипване да пееш заедно с таксиджията „Фортеця Бахмут“ („Крепост Бахмут“)? Здравей, моя планета, у дома съм. 

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко