Страните членки (Съветът) одобриха днес присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Така тя става правно обвързваща и за България, макар страната ни да не я е ратифицирала, отговори на въпрос на Клуб Z говорителят на Европейската комисия Кристиан Виганд..

Същото важи и за останалите страни членки, които не са я ратифицирали. Това са Литва, Латвия, Чехия, Словакия и Унгария.

Колкото до специфични въпроси или елементи от законовия ред в България, ЕК няма данни за всички елементи и въпросът е по-скоро към българските власти, каза Виганд, след като припомнихме мнението на Конституционния съд у нас по въпроса.

Конвенцията създава правна рамка за защита на жените от насилие. Тя обхваща широк спектър от мерки - от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над слабия пол. Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с насилие, основано на пола, в областта на предоставянето на убежище и миграцията.

„Член 216, алинея 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че споразуменията, сключени от Съюза, са задължителни за неговите институции и държави членки“, каза Кристиан Виганд.

И допълни, че правно обвързващата сила важи, когато страната членка действа в рамките на прилагането на европейското законодателство. Той обаче отказа да отговори на въпроса дали ЕК ще започне наказателна про;едура, ако някоя страна не прилага Истанбулската конвенция. Мотивът бе, че в Комисията не отговарят на въпроси с "ако".

Що е то

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият международен инструмент, насочен към премахване на насилието над жени, включително момичета на възраст под 18 години. Товай явление е едно от най-системните и обичайни нарушения на правата на човека по света. Всяка трета жена е била обект на физическо или сексуално насилие, основно от страна на интимни партньори.

Истанбулската конвенция влиза в сила през април 2014 г. ЕС я подписа на 13 юни 2017 г.

Съветът и Европейският парламент са в процес на приемане на европейско законодателство за борба с насилието над жени и домашното насилие. Целта е криминализиране на редица престъпления в целия Съюз като например споделянето на интимни снимки без съгласие, гениталното осакатяване на жени и кибертормоза.

Как се стигна дотук

ЕС подписа Конвенцията през 2017 г. 

Година по-късно българският Конституционен съд прие, че Истанбулската конвенция застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на българската конституция.

На 6 октомври 2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург потвърди, че ратификацията може да стане и без да са го направили всички държави членки. Това означава, че ратификацията в Съвета може да стане с квалифицирано мнозинство, а не с пълно единодушие.

Как реагираха българските евродепутати

„С цялото ми уважение към решението на Конституционния съд в България, ние не можем с него да спрем процеса в ЕС. Той следва своя естествен ход и за преобладаващата част от страните членки, от представителите им в Европейския парламент Истанбулската конвенция е документ, който има основна цел – да защити правата на всички полове, граждани на ЕС“, коментира Искра Михайлова от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Всеки има право на трактовки и разсъждения по Конвенцията. Специално за представителите на ДПС обаче решението на Съвета не е изненада.

„Без да влизам в правни спекулации, защото това не е моята сила, мога само да кажа, че в тази обстановка сега трябва да има много сериозно разглеждане на ситуацията в България, да се вземе решение, да се влезе в преговори със Съвета и ЕП и да се продължи процесът, за да видим как ще се съчетаят двете различни позиции. Все пак ЕС е място за компромиси“, изтъкна Михайлова.

На по-различно мнение бе социалистът Петър Витанов.

„Мога да успокоя българските родители и пенсионери, че никой няма да пипа децата им, че ще си останат момченце и момиченце, че няма да се налага да наричат родителите „1“, „3“, „5“, „...найсет“, пошегува се той в началото.

След което премина към сериозната според него част:

„Това е конвенция, която не е ратифицирана. Това е политически, документ, който не е юридически задължителен. Така че няма по никакъв начин да се отрази на българското законодателство. Надявам се обаче да стимулира българските законотворци между плюнките, храчките, ритниците и юмруците да приемат закон за домашното насилие, в който да гарантират, че жените няма да бъдат обект на посегателства и ще можем да ги защитим най-сетне веднъж формално.“

Витанов обаче не смята, че Истанбулската конвенция ще има правни последствия за България по смисъла, по който го разбираме.Наистина тя става част от европейското право, но никой не може да ни задължи да прилагаме нещо, което не сме ратифицирали.

„Не мисля, че има готовност да се преразглежда решението на КС“, отговори евродепутатът на журналистически въпрос.