По "втория начин", т.е. в нарушение на духа на законотворчеството, с предложения в последния момент, които не са били одобрени, нещо повече - даже наскоро отхвърлени, мнозинството в парламента извади днес Националната следствена служба  (НСлС) от прокуратурата.

Това стана с приетите на второ четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), подкрепени от депутати на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Има такъв народ", а "Продължаваме промяната-Демократична България" и БСП гласуваха против или въздържали се. Измененията дойдоха изненадващо, "движещата сила" зад тях бе партията на Костадин Костадинов, като в основата си породиха съмнения - че така парламентът се отплаща на шефа на следствието Борислав Сарафов, който изведнъж се обърна срещу Иван Гешев, когото години наред поддържаше.

Занапред НСлС ще се ръководи от директор. Досега ръководител на службата беше главният прокурор - пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на НСлС ще назначава следователите и ще осъществява административно-организационното и методическо ръководство на структурата. Предложения за кандидатури за директор на НСлС могат да правят не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, прие парламентът. Създават се окръжни следствени служби към всеки областен административен център, а за София - и следствена служба "София-град".

Предложението за изваждане на следствието в самостоятелна структура не е ново, датира от предходния парламент. То бе внесено отново от "Възраждане" и в този, като бе отхвърлено в комисия на първо четене. Днес обаче Петър Петров от "Възраждане" предложи, а залата позволи, тези изменения да бъдат гласувани. И така Петров започна да реди текст след текст, предлагайки нови, оттегляйки стари предложения.

Срещу този порочен законодателен подход възрази Надежда Йорданова (ПП-ДБ).

Възрази и лидерката на БСП Корнелия Нинова.

"Някой знае ли какво става в залата!? Суетите се тука на първия ред, връщате гласувания. Г-н Борисов, не гледайте на другата страна. Може ли да излезете и да ни обясните каква съдебна реформа правите в момента. Г-н Борисов да излезе и да обясни какво правим. Това е един от най-сериозните въпроси - съдебната реформа. Текстове, които вчера сте ги отхвърлили с вашите гласове в комисия, днес спешно ги вкарвате. Никой от вас, според мен, не знае какво гласува в момента", посочи тя.

Независимият Радостин Василев пък артикулира това, което мнозина депутати заподозряха с промените по "втория начин":

"В течащата в момента битка между главния прокурор и Борислав Сарафов ние правим следствието независимо и аз съм изненадан от ПП и ДБ, че не са взели думата, за да обяснят, че това, което прави това новосформирано мнозинство между първо и второ четене на закона, не са никакви редакционни поправки, а пренаписване изцяло на законопроекта. Това е изключително грешно и единствената му цел е да даде повече сили на ортака на "Осемте джуджета" и на този дето го преследват сега и го гони полицията, Борислав Сарафов да има по-голяма независимост в защитата си на Бойко Борисов, на когото трябва да му търсим отговорност. И с НПК, и със ЗСВ така се осра този парламент в момента, че от една добра идея, борбата на ПП и на ИТН преди това, отиде в кофата. Защото този законопроект за НПК и ЗСВ ще се използва за защита на Бойко Борисов от наказателно преследване и това трябва да го знаят всички граждани. ПП стана патерица в момента на ГЕРБ."

Признание дойде от Радомир Чолаков от ГЕРБ, който реши да обясни, че законодателната промяна има връзка с войната между главния прокурор шефа на следствието:

"Законодателният орган не просто може, а е и длъжен да ги разтърве тези хора" - заяви той.

Бойко Рашков от "Продължаваме промяната-Демократична България" е един от малцината в групата си, който още от миналия парламент поддържа поправката - защото е бивш следовател. Той припомни, че сливането на следствените органи с прокуратурата е станало през 2009 г.

"С това направихме следствено-прокурорска съветска система, която за около 14 години, като резултат, не показа, че е било добро решение. Затова се налага да се върнем към старо решение, с него се спазва принципът на независимостта", подчерта той.