Напоследък зачестиха сигналите за неадекватно фактуриране от търговците на електричество и държавната власт отново се раздвижи да проверява ЕРП-тата. Доколкото чувам, основните съмнения за неразбории идват от Черноморието. Защо търговците на ток правят това разтегляне на периоди, прехвърляния на дни от фактура във фактура и тъй нататък винаги ми е оставало непонятно. Новото правителство преди около месец-два правилно предупреди компаниите да се придържат стриктно към 30-дневния период и с право трябва да ги накаже, ако не са го направили.

За съжаление, при всяка такава неразбория се отваря кутията на Пандора и дежурните социалисти и популисти яхват вълната да размахат пръст на предполагаемо приватизираната енергетика, обещавайки как всичко ще се оправи, когато тя стане пак държавна и изгоним ЕРП-тата. Големият проблем тук дори не е гоненето на трите компании (вече изгонихме немската EoN, нищо не цъфна и върза ), а в непрозрачността на българската енергетика. Тази непрозрачност предразполага към лесно манипулируем потребител и избирател, улеснявайки политиците да прикриват следите, зулумите и реалните проблеми в една енергийна система, която продължава да бъде доминирана от държавната собственост и власт.

Въпреки приватизираните разпределители на ток (ЕРП), множеството частни търговци на ток и много на брой частни производители на електричество, държавата продължава да бъде слонът в стаята на енергетиката. Над 70% от електричеството е произведено от държавни електроцентрали, мрежата за високо напрежение е държавна под управление на ЕСО, а държавната комисия ДКЕВР регулира всички възможни цени в системата. Всъщност, в ЕРП-тата (отговарящи за инвестициите и поддържането на мрежите)  и свързаните с тях дружества, доставящи и фактуриращи тока, постъпва не повече от 10% от месечната ни сметка за ток. Тоест, дори електричеството от утре да започне да се телепортира магически от АЕЦ "Козлодуй" до нашия дом без никакви разходи за поддръжка на мрежите и преноса, сметката за ток няма да падне с повече от 10%.

И понеже потребителите (гласоподавателите) си общуваме единствено с частния търговец на електричество (ЕСП), който все още за битовите потребителите съвпада с частния разпределител (ЕРП), много хора са склонни да повярват, че тази компания е отговорна и за всички проблеми в системата. Именно тази непрозрачност, създаваща незнание, започвам да си мисля, че е почти непреодолима пречка за решаване на проблемите в енергетиката.

Например, преди около месец мрежата в Белоградчик престана да работи за няколко часа, предполагам помните новинарските емисии с чуждите студенти, които останали без ток в старопланинските хижи на връх 8 декември. Някои медии предадоха, че виновникът е търговецът на ток, други снимаха неговите екипи, които поправят мрежата, но нюансите настрана, в зрителите остана безспорно впечатлението, че от ЧЕЗ са объркали нещо здраво.

Аз си мислех абсолютно същото и дори се ядосвах какви са ги надробили  от ЧЕЗ. Говорих с хора от Белоградчик, които доброволно са помагали на ремонтните екипи, и какво научавам - всъщност, разпадът е бил на инфраструктурата на НЕК и ЕСО. Но понеже техните екипи не били с достатъчна готовност (с оглед на финансовото състояние на НЕК, това не е изненада), от ЧЕЗ пратили своите хора на терен, които "закърпили" положението, така че регионът да има поне някакво електричество до завършване на пълните ремонтни дейности.

По ирония на съдбата, друг приятел, който е от Бургас, ми разказа абсолютно аналогичен случай с падналите стълбове при тях преди около две години. Тогава EVN са отнесли недоволството на хората, останали временно без ток, въпреки че проблемът е бил авария на електропроводи, собственост на държавния ЕСО.

Относително по-слабата поддръжка на инфраструктурата на държавните НЕК и ЕСО, която често удобно се приписва на частните дружества, не е единствената държавна пакост в сянка. Използването на НЕК като социален инструмент от страна на политиците отдавна генерира стотици милиони загуби на година.   Схемата е такава – политици са фиксирали високи цени на продажна цена за частни производители (например на зелена енергия, заводски централи), която НЕК е длъжна да изкупува, но след това продава на загуба на търговците на ток, за да държи изкуствено ниска цената на тока. Всъщност, това не е социална мярка, тъй като по този начин се субсидира единица консумирано електричество и от там най-много се „облажват“ богатите потребители, ползващи и най-много ток (един заможен българин, който топли басейн с електрическо ползва много повече киловати, а от там и субсидия, отколкото беден пенсионер с една печка и две крушки). 

Подобна е и ситуацията в топлофикационния сектор. Въпреки че повечето топлофикации в страната са частни, мастодонтът "Топлофикация"- София остава публичен. Компанията вече има повече дългове (над половин милиард лева), отколкото годишни приходи и е практически на ръба на фалит. Това контрастира рязко с частните топлофикации на световния лидер "Далкия" във Варна и на най-голямата австрийска топлофикационна фирма EVN в Пловдив, които чрез инвестиции в мрежата, високоефективни когенерационни централи и иновативни услуги и постоянен диалог с потребителите са успели да осигурят много висока събираемост на сметките.

Добрата новина за софиянци е, че от СОС са започнали процедура по привличане на сериозен стратегически инвеститор и светлината в тунела за "Топлофикация" - София се вижда, ако процедурата приключи с избор на партньор с доказан международен опит и стабилни финансови показатели.

Но частната собственост на производителите в никакъв случай не е панацея сама по себе си, докато политиците през ДКЕВР държат абсолютна и практически безконтролна власт върху ценовото формиране. Проблемите с държавната регулация са дори по-видими в топлофикационния бизнес. Там държавата определя индивидуални цени за всяка топлофикация и съответно е по-склонна да замеси по-блажна пица на близките до властта бизнесмени и да остави останалите на постна трапеза.

И тук стигаме до големия въпрос - как очакваме да се разрешат проблеми в енергетиката, щом повечето потребители/избиратели не само, че не знаят за тяхното съществуване, а дори и когато знаят, обикновено ги приписват на грешно звено и съответно отправят грешни политически искания (въпреки че мисля че съм по-информиран от повечето българи по темата, секторът е толкова огромен и непрозрачен, че не мога да изключа и себе си)?

На всичкото отгоре и политиците са заинтересувани да поддържат това незнание, тъй като повечето проблеми са в тяхната кошница - регулаторните режими и държавните дружества... Въпрос с повишена трудност.

Анализът на Владимир Каролев е написан специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.