Всички руски граждани в западни държави трябва да бъдат следени от службите за сигурност. Това обяви чешкият президент Петр Павел в интервю за украинската версия на "Свободна Европа".

"Вярвам, че - какъвто е случаят и с множество минали световни конфликти - докато войната продължава, мерките за сигурност спрямо руските граждани трябва да са по-строги от обичайните. Затова всички руснаци, живущи в западни страни, трябва да бъдат много повече следени, отколкото в миналото, защото те са граждани на държава, която води агресивна война.

Мисля, че мога да изпитвам съжаление към тези хора, но в същото време, когато гледаме назад, когато започна Втората световна война, цялото японско* население на територията на САЩ също бе поставено под строг режим на наблюдение. Това просто е цената на войната".

Президентът уточнява, че силите за сигурност трябва да извършват "наблюдението" на руснаците. 

Павел очаква лидерите на НАТО да изразят твърда подкрепа за Украйна на срещата на алианса във Вилнюс на 11 и 12 юли.

"Това, което очаквам, е наистина силен език, когато става дума за дългосрочната подкрепа за Украйна. Виждам редица държави, които се споразумяват за дългосрочен план за подкрепа за Украйна, която няма да се основава на еднократни вноски, а на внимателно планирана дългосрочна процедура".

Чехът все пак посочи, че процесът по присъединяване не може да започне, докато войната продължава. Той обаче се надява още отсега да бъде поет ангажимент Украйна да стане членка след края на конфликта.

"Силно вярвам, че всички лидери ще разберат, че участието на Украйна – както в НАТО, така и в ЕС – е може би единствената гаранция за това да се осигури стабилността в региона, да се направят НАТО и ЕС по-силни и да се държи Русия и нейната агресивна политика на дистанция".

Според него НАТО може предварително да представи определени гаранции на Украйна по модела на ангажиментите, предоставени на Финландия след първоначално изявяването желание за присъединяване през май 2022 г. и окончателното влизане в алианса през април 2023 г..

Павел, който е бивш председател на Военния комитет на НАТО увери, че в техническо и процедурно отношение украинската армия много скоро ще бъде готова за членство в НАТО. Помолен да оцени първите дни от контранастъплението на Украйна, президентът изтъкна, че би го определил като "оформящи операции", тъй като "същинската контраофанзива" все още не е започнала.

Павел коментира изразеното желание на Китай да подпомогне следвоенното възстановяване на Украйна.

"Ще трябва да следим тази инициатива, защото е ясно, че Китай няма да го прави от хуманитарни подбуди, а за да получи влияние и контрол".

Той изрази съжаление, че КНР не е поела по-активна роля от самото начало - от една страна, обезсърчавайки Русия да продължи агресията, а от друга - да използва влиянието си и да предложи реалистичен мирен план.

"Китай не се възползва от този шанс. Вярвам, че Китай следва своя собствен интерес. Те използват този конфликт, за да получат по-силна позиция в световен мащаб".

---

* Примерът на Павел с японците в САЩ не е особено удачен - американски граждани от японски произход са подложени на жестоки репресии в началото на 40-те от тогавашната власт. От февруари 1942 (три месеца след атаката срещу "Пърл Харбър") до март 1946 г. над 120 000 етнически японци са поставени в 75 концентрационни лагера навред из Америка, въпреки че мнозина от тях имат роднини, които се бият в американската армия срещу Япония. Хиляди от задържаните губят цялото си имущество. След освобождаването им получават по 25 долара и еднопосочен билет с влак до градовете, в които са живеели преди да бъдат отвлечени. Десетилетия наред са подложени на дискриминация на пазара на труда, при тегленето на кредити и от масовата култура. Едва през 1988 г. е приет закон, с който всеки жив лагерник получава по 20 000 долара и официално извинение от американския президент Роналд Рейгън.