Бунтът на Частната военна компания (ЧВК) "Вагнер", воден от собственика ѝ Евгений Пригожин, постави под въпрос не само съдбата на руските елити и военно командване, но и многогодишния опит на руските наемници в африканските страни - значителен ресурс на влияние за Русия, пише днес британското списание "Икономист" в анализ африканските интереси на олигарха.

Три нива на влияние 

За да разберем какво може да се случи в бъдеще с африканската империя на "Вагнер", е важно да разберем как работи тя, пише "Икономист". В Африка няма Wagner Inc, а по-скоро мрежа от фирми, свързани с руската държава, които работят по договори с чужди правителства.

„Подобно на колониалните компании от 19 век, тези споразумения позволяват на руската държава да участва в авантюри с по-малко отговорност, отколкото ако използва редовни войски“, обяснява публикацията.

Значителен контингент от бойци на "Вагнер" присъства в поне пет африкански държави: Судан, Централноафриканската република (ЦАР), Либия, Мали и Мозамбик. Освен в тях, на едно или друго ниво, империята на Пригожин действа в седем други африкански държави: Камерун, Мадагаскар, Буркина Фасо, Демократична република Конго, Екваториална Гвинея, Южна Африка, Зимбабве, Кения.

Във всички тях ЧВК "Вагнер" използва своеобразен „бизнес модел“, включващ три елемента, чието съотношение зависи от конкретната държава – военен, икономически и политически. Най-подробно те са проучени ЦАР.

ЧВК "Вагнер" действа в тази бивша френска колония от 2018 г. Подробни нови доказателства за дейността на Вагнер в ЦАР бяха публикувани на 27 юни от американската разследваща група "Сентри" (Sentry) в доклада й "Архитекти на терора" ( Architects of Terror ), който се основава на десетки интервюта, анализ на правителствени документи и други източници.

На военното ниво на влияние става дума за онези случаи, когато африкански „клиенти“ в търсене на защита се обръщат към услугите на Русия и по този начин - към ЧВК „Вагнер“. Няма официални оценки за броя на вагнеровците в Африка, но анализатори предполагат, че те са няколко хиляди, най-вече - в Мали и в Централноафриканската република. Въпреки че общият им брой може да е сравнително малък, наемниците са опитни и закалени в битки. В ЦАР те създадоха „паралелна армия“, която наброява 5 хиляди бойци. Според "Сентри" тя набира местни жители от етническата група на президента на страната Фостен-Аршанж Туадера.

Това става извън дейността на наблюдаваните от ООН международни миротворчески сили в ЦАР.

Според проучването на "Сентри" от "Вагнер" обучават бойци в техники за изтезания, а наемническите части действат дори извън столицата Банги.

Твърди се, че вагнеровците са успели да внесат в ЦАР оръжие, дронове и самолети, което нарушава ембаргото на ООН за доставки на оръжия в тази страна.

Според "Сентри" "Вагнер" е използвала паралелната армия в „кампания на терор“, включваща кланета, изтезания и изнасилвания при „прочистване“ на селата. Тези данни съответстват с констатации в разследване на международната правозащитна група "Хюман райтс уоч" (Human Rights Watch).

Вторият елемент от "бизнес модела" на вагнеровците в Африка е икономическият, т.е. "плащането за сигурност".

„Вагнер" не трябва да се разглежда като йерархичен бизнес, а по-скоро като свободен конгломерат с мрежа от дъщерни дружества“, пише "Икономист", отбелязвайки, че САЩ включиха "Вагнер" в списъка си с „транснационални престъпни организации“, а ЕС санкционира свързана с "Вагнер" компания заради ролята й в търговията със злато в Судан.

ЦАР е център, който свързва различни „възли“ от бизнес мрежата на империята на Пригожин в Африка. Твърди се, че мините и минното оборудване се внасят от Русия през Камерун от компания, регистрирана в Мадагаскар. 

Третият елемент от империята на Пригожин са политическите „услуги“. От "Сентри" припомнят, че в Централноафриканската република наемническата армия е водила кампания в подкрепа на президента Туадера в навечерието на изборите, които той спечели през 2020 г., а също е „помогнала“ за сключването на политически споразумения с лидерите на различни фракции.

Навсякъде другаде в Африка компаниите на "Вагнер" са провеждали пропагандни и дезинформационни кампании, както и са организирали фалшиви групи за наблюдение на избори.

"Икономист" припомня предположението, че печалбите от Африка, може да са окуражили Пригожин и неговия опит за бунт в Русия.

"Вагнер поиска повече пари и средства, за да продължи дейността си в Африка", казва френски дипломатически източник, запознат с дейността на ЧВК "Вагнер" пред френския вестник "Монд". "Тук започна всичко."

Съществува мнение, пише "Икономист", че в рамките на "договора" между Пригожин и Путин първият ще успее да запази ролята си в Африка - въпреки че не е ясно дали подобно споразумение ще бъде изпълнено.

"В момента случващото се с Пригожин „дава много ограничена индикация за това какво ще се случи с ЧВК Вагнер в Африка“, казва Кимбърли Мартен от Барнард Колидж на Колумбийския университет.

Наистина, формално Пригожин не е нито генерален директор на нито една отделна структура на ЧВК "Вагнер", нито командир във вертикална йерархия. Въпреки че той може да е "харизматичен" лидер и да има логистични умения, би било "сравнително лесно" за руската отбранителна структура да замени Пригожин в Африка, твърди Мартен.

Хората и организациите в мрежата на "Вагнер" също имат свои интереси, които предпочитат да запазят. Някои от тях са свързани с Пригожин; други обаче не са чак толкова. Джон Ленер, автор на подготвяна за издаване книга за "Вагнер", отбелязва, че дори и да има големи промени в ръководството на ЧВК, „няма да се налага да бъдат уволнени всички“.

Интересът на Москва да запази дейността на наемниците в Африка е очевиден

През последното десетилетие ЧВК "Вагнер" беше важна част от разширените интереси на Кремъл в Африка.

Откакто анексира Крим през 2014 г. и след нахлуването в Украйна преди година и половина Русия увеличава усилията си в Черния континент.

През юли Путин ще бъде домакин на африкански лидери на среща на върха в Санкт Петербург. Въпреки че "Вагнер" според "Икономист" далече не е единственият инструмент на руските интереси в Африка, „това беше евтин и мощен инструмент“.

„Ползите, които ЧВК "Вагнер" предлагат на руската държава, ще останат актуални“, казва пред списанието Джулия Стенярд от Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

Дейността на наемниците е източник на злато, чиито запаси помагат на Русия да устои на западните санкции. Вагнеровците помагат за разпространението на антизападни послания, които попадат „на плодородна почва в африканските страни“ заради колониалното минало.

"Вагнер" установява неофициални канали за влияние с африкански политици, които могат да се превърнат в официални отношения (дипломати от ЦАР, например, наскоро предположиха, че правителството на страната ще обмисли настаняването на руска военна база в страната).

Въпреки това „руските разузнавателни агенции може да поискат да променят структурата на договореностите си с "Вагнер“, предполага "Икономист".

Компанията може да бъде национализирана - въпреки че това може да не устройва нито самата Руска федерация, която сега има възможност да отхвърли отговорността за зверствата на "Вагнер", нито африканските правителства, за които ще бъде по-трудно да докажат, че собствените им сили контролират ситуацията със сигурността ако не ползват наемници, а редовни чужди войски.

"Вагнер" може да бъде ребрандирана, като се привлече ново ръководство или бъдат замени на структурите ѝ.

Ролята на африканските диктатори

Най-нелогичният вариант за Кремъл би бил едностранно отхвърляне на „успешните“ за Москва постижения на наемниците в Африка.

„Това (пълното изтегляне на наемниците от Африка - б.р.) би било вредно за Русия в очите на африканските правителства“, добавя Стенярд.

Може би най-важният фактор за бъдещето на "Вагнер" в Африка ще бъдат нейнте „клиенти“ там - африканските политици, които са се обърнали към Русия за помощ. Властите в ЦАР, където вагнеровците са пуснали най-сериозни корени, изглежда изобщо не са обезпокоени от опита за преврат в Руската федерация, пише "Икономист". Един от съветниците на президента Туадера казва пред Франс прес, че ЦАР е сключила споразумения за отбрана през 2018 г. със самата Руска федерация, а не с ЧВК "Вагнер".

Той обяснява, че дори ако руските споразумения за подизпълнение с вагнеровците бъдат прекратени, "Руската федерация ще ни изпрати нов контингент". Докато всяко напрежение между Пригожин и Путин е „вътрешна работа на Русия“.

В същото време в Мали евентуалното изтегляне на ЧВК "Вагнер" може да застраши управляващата там хунта. На 16 юни ръководеното от военните правителство нареди на мироопазваща мисия на ООН от 13 000 души „незабавно“ да напусне страната, а през август 2022 г. френските войски се изтеглиха от Мали след деветгодишно присъствие.

Това се случи девет месеца след пристигането на "Вагнер" в страната. Хунтата в Мали се надяваше, че именно Русия ще я защити от последствията от подобни действия и че вагнеровците ще помогнат в борбата с джихадистите, които убиха хиляди хора през последните няколко години. Докато воденият от Пригожин бунт се разгръщаше в Русия, министърът на отбраната на Мали Садио Камара беше „почти в трескаво състояние“ от безпокойство, според базираното в Париж списание "Жьон Африк" (Jeune Afrique).

След бунта на Пригожин африканските елити може да променят мнението си за Русия. Анджей Череп от Полския институт по международни отношения отбелязва, че някои от най-влиятелните африкански поддръжници на Русия са замлъкнали през последните дни. Това показва доколко подкрепата на Русия в Африка зависи от това дали тя се възприема като достатъчно мощна, за да помогне на африканските „клиенти“ да постигнат собствените си цели.

„Тя (Русия - б.р.) ще загуби своята привлекателност, веднага щом започне да изглежда слаба и неплатежоспособна“, казва той.

Дългоочакваното разполагане на сили на "Вагнер" в Буркина Фасо (на юг от Мали - б.р.), биша френска колония, също управлявана от военна хунта като Мали, сега със сигурност е по-малко вероятно, пише "Икономист".

Един парадоксален факт няма да остане незабелязан от много наблюдатели в Африка: групата, която Путин изпрати в африканските страни, за да помогне на техните лидери да се борят с вътрешните „врагове“, сами организираха въстание в Русия. Това едва ли е добра реклама за режим, който продава „защита“ срещу държавен преврат на автократи и хунти в чужбина, отбелязва списанието.