Рекордните горещини и суши, опустошителните горски пожари, проливните дъждове и градушките в цяла Европа причиняват жертви, увреждат инфраструктурата, намаляват биоразнообразието и нанасят щети на туризма, реколтата и икономиката. Някои правителства въведоха правила, за да гарантират безопасността на своите работници, и призовават за строги мерки за борба с изменението на климата, съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Това лято горещините обхванаха едновременно три континента в Северното полукълбо, в следствие на засилването на глобалното затопляне. В средиземноморските страни, особено предпочитани от туристите, като Испания, Италия и Гърция, температурите на места надхвърлиха 40 градуса по Целзий и се очакват нови горещини. Средиземноморският регион отдавна е класифициран като гореща точка на климатичните промени от Междуправителствената експертна група по изменение на климата към ООН (IPCC).

Юли ще бъде най-горещият месец от хиляди години, съобщиха климатолози от Световната метеорологична организация (СМО) и Европейската служба за климатични промени "Коперник" след анализ на данните до 23 юли.

"Не е необходимо да чакаме края на месеца, за да разберем това. Ако не се стигне до мини ледена епоха през следващите дни, юли 2023 г. ще счупи рекордите във всички области", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, след което добави: "Ерата на глобалното затопляне приключи; настъпи ерата на глобалното кипене."

Учените от инициативата "Световно определяне на климатичните условия" заявиха, че горещите вълни, които засегнаха през юли някои части на Европа и Северна Америка, биха били почти невъзможни без предизвиканото от човека изменение на климата.

"Наблюдаваме безпрецедентни промени по целия свят", каза водещият климатолог на НАСА Гавин Шмит и добави, че рекордите се чупят на сушата и в морето.

Според Ханс Клуге, директор на Световната здравна организация за Европа, през изминалата година над 60 000 души са починали в Европа вследствие на екстремни горещини, като добави, че броят на смъртните случаи от екстремни горещини "ще се увеличава всяка година".

Европа е разделена на две крайности

Въпреки че времето в Германия и Северна Европа през юли тази година се усещаше по-малко топло, отколкото през други лета, горещите вълни в Северна Америка, Азия и Южна Европа повишиха средната температура на планетата като цяло.

Гърция се бори с опустошителни горски пожари, предизвикани от силните горещини на островите Евия, Корфу и Родос. Хиляди хора бяха евакуирани. По данни на Европейската комисия страните от Европейския съюз подкрепят Гърция с почти 500 пожарникари и седем самолета, изпратени в различни райони на страната.

"Заедно използваме наличните ресурси, за да се борим с пожарите и да защитим нашите граждани и природа", заяви в изявление комисарят на ЕС по въпросите на кризата Янез Ленарчич. Държавите по света могат да поискат помощ от членовете на ЕС в случай на бедствие, като Европейската комисия координира разполагането на оборудване и експерти в областта на гражданската защита.

Освен Гърция, други европейски страни като Турция, Испания, Португалия, Италия и Франция също са засегнати от необичайно високи температури. Според метеорологичната служба в Турция температурите около Егейско и Средиземно море са с до 8 градуса по-високи от обичайните за това време на годината. Пожари предизвикаха експлозия на противопехотни мини в близост до южния хърватски град Дубровник, съобщават местни медии.

Досега това лято в Испания не са възниквали големи пожари, но страната страда от суша, причинена от високите температури и липсата на дъжд в продължение на месеци. След втората най-суха пролет от 62 години насам, някои райони, като двата най-населени региона Андалусия и Каталуния, бяха засегнати от критично ниски нива на водата в язовирите и други хранилища. Миналата седмица резервоарите в Андалусия бяха на 24% от общия си капацитет, докато тази седмица в Каталуния вътрешните басейни едва достигнаха 27%.

Междувременно в много европейски страни и региони се наблюдаваха и други екстремни метеорологични явления, като бури с екстремни валежи и вятър.

В Босна и Херцеговина например през май и юни имаше наводнения и порои, причинени от проливни дъждове, които бяха последвани от първата гореща вълна. Бурите и силните ветрове нанесоха сериозни материални щети най-вече в северните, но и в южните части на Босна.

Докато миналата година по това време Словения се бореше с най-тежките пожари в историята си, през 2023 г. тя се сблъска с изключително силни бури с проливни дъждове, градушки и ветрове. Сърбия също бе засегната от бури и градушки, които нанесоха щети на реколтата, инфраструктурата, автомобилите и жилищните сгради.

Италия преживя "един от най-трудните дни през последните десетилетия - дъждовни бури, торнадо и гигантска градушка на север, както и изгаряща жега и опустошителни пожари в центъра и на юг", заяви италианският министър на гражданската защита Нело Музумечи. Страната се бореше със смъртоносни и разрушителни пожари в южната част на страната и също толкова фатални бури в северната част, които причиниха смъртта на най-малко седем души и нанесоха сериозни щети на имущество, инфраструктура и реколта. Повечето от пожарите са причинени от умишлен палеж, съобщиха от прокуратурата.

Екстремните температури засягат бизнеса, инфраструктурата и безопасността на хората

При изключително високите температури необходимостта от климатизация доведе до увеличаване на потреблението на електроенергия, което в някои страни доведе до целодневни или многократни прекъсвания на електрозахранването, както и до повреди на подземни кабели.

Малтийската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите съобщи, че разочаровани гости са напуснали хотелите заради прекъсването на електрозахранването. Ресторантите и супермаркетите в страната трябваше да изхвърлят размразена храна, а неизправните климатици накараха персонала на италианския "Макдоналдс" да стачкува. Те се оплакаха, че са "се задушавали" при "непоносимите температури" от над 40 градуса в търговските обекти. Няколко селскостопански работници починаха от горещини и в Италия. Общата италианска конфедерация на труда, най-големият италиански профсъюз, призова властите да увеличат усилията си за защита на работниците от последиците от тропическите температури, които са обхванали страната. Маурицио Ландини, ръководител на синдиката, заяви, че "горещата вълна увеличава рисковете за здравето и безопасността на работниците". Той добави, че "това е напълно неприемливо". В резултат италианското правителство вече работи по протокол за рисковете и проблемите, свързани с жегата на работните места в страната.

В Германия дъждовете се отразяват на реколтата от зърно, плодове и зеленчуци. Докато валежите принуждават зърнопроизводителите да прекъсват прибирането на реколтата си отново и отново, производителите на плодове и зеленчуци са доволни. Торстен Кравчик, председател на Асоциацията на земеделските производители в Саксония, заяви, че това е била най-скъпата реколта досега. Разходите за торове, например, са били два до три пъти по-високи. Значително повече пари е трябвало да се платят и за труд и енергия.

Смекчаване на изменението на климата, изграждане на устойчивост и защита

Неотдавнашните екстремни метеорологични условия накараха правителствата в цяла Европа да увеличат усилията си в областта на гражданската защита и да предприемат подходящи мерки за защита на своите граждани. Генералният секретар на ООН Гутериш призова политиците да предприемат незабавни и решителни мерки за ограничаване на изменението на климата, а папа Франциск също поднови призива си за действия за справяне с климатичната криза в условията на екстремни метеорологични явления.

В отговор на недостига на вода в Испания регионалното правителство на Каталуния обяви "извънредно положение с водата" в по-голямата част от областта. В почти 500-те общини, засегнати от недостиг - в които живеят шест милиона души - е наложено ограничение от 230 литра вода на жител на ден за битови нужди. В сила е и 40% ограничение на водата за земеделски нужди и 15% за промишлеността.

През май испанското правителство одобри мерки за предотвратяване на злополуки и смъртни случаи при работа на открито, която може да бъде засегната от неблагоприятни климатични условия, като например горещини. Малтийските власти издадоха предупреждение за горещините, в което призовават хората да не напускат домовете си между 11 и 16 ч. - най-горещите часове на деня. По подобен начин румънската териториална инспекция по труда задължи работодателите да предприемат мерки за опазване на здравето на служителите си, като например намаляване на интензивността на физическите дейности, осигуряване на вентилация на работното място, редуване на физически натоварваща работа с по-малко активни задължения и въвеждане на повече почивки от горещото слънце през работното време.

В края на юли германският министър на здравеопазването Карл Лаутербах от Германската социалдемократическа партия представи план за защита от горещините в опит да намали наполовина броя на свързаните с жегите смъртни случаи през тази година, главно чрез предоставяне на повече насоки на обществеността за това как да се справя с горещото време. Въпреки че някои смятат, че това е добра отправна точка, експертът по здравна политика от опозиционния консервативен Християндемократически съюз Тино Зорге обвини Лаутербах в неуместен алармизъм, тъй като водещ принцип при защитата и превенцията трябва да бъде здравият разум.

Поради географското си положение Словения се затопля по-бързо от планетата като цяло, като в периода 1980-2021 г. средната температура се е повишила с 2,2 градуса. Определено ще са необходими повече инвестиции за превенция, заяви министърът на околната среда Урош Брежан. 

Италианският министър на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето каза, че "правителството вече е ангажирано в тази насока, за да осигури тясна координация между всички изпълнителни органи, както в извънредни ситуации, така и в обичайни периоди". Той обаче настоя, че "основният проблем не е финансирането, а механизмът и процедурите за изразходване на средствата".

Рекордните екстремни метеорологични условия не са достатъчни, за да убедят някои, че изменението на климата е реално

Въпреки екстремното време в Италия 34,7% от италианците смятат, че има прекомерна тревога за изменението на климата, сочи докладът "Дезинформация и фалшиви новини в Италия". Той показва също, че 16,2% от цялото население на страната отрича съществуването на климатичните промени, като делът нараства до 18,3% сред възрастните хора и до 18,2% сред по-малко образованите.

БТА