Държавите членки на европейската зона за пътуване без граничен контрол, известна като Шенген, не бива да отлагат повече приемането на България и Румъния, защото така биха обслужили интересите на Русия и свързаните с нея антиевропейски партии в двете балкански страни. Това пише в коментар по темата европейската интернет платформа EU Observer.

Авторът Камерън Макбрайд припомня, че Хърватия тази година се присъедини както към еврозоната, така и към Шенген един месец след успешната си кандидатура за влизане, но балканските ѝ партньорки нямаха такъв късмет. Позовавайки се на загриженост за неуспешното прилагане на стандартите на ЕС за върховенството на закона, заедно с връзките между престъпни групировки и политическите институции на двете държави, Нидерлндия и Австрия наложиха вето на кандидатурата на България, а Австрия наложи вето и на кандидатурата на Румъния. (Холандия блокира само България, а се съгласи да пусне Румъния - б.р.)

Ветото предизвика масово недоволство както от политици, така и от обществеността, отбелаязва коментаторът. Незабавно полетяха обвинения към Нидерландия и Австрия, които се разглеждат като блокиращи балканските им партньори поради вътрешни проблеми - като и двете страни са изправени пред антимигрантски опозиционни партии, които увеличават подкрепата си, а не поради разумни политически опасения.

Бойкотите на австрийски и холандски продукти дори бяха обсъждани в платформите на социалните медии от българи и румънци. Дори някои местни политици се присъединиха, предлагайки гражданите им да бойкотират австрийските банки, както и продуктите на австрийския химически гигант OMV, се казва още в коментара.

Въпреки че много лидери на ЕС направиха каквото могат, за да успокоят нарастващия гняв, щетите бяха нанесени. Оттогава и двете ключови политически фигури на блока, заедно с правителствата на България и Румъния, работиха, за да гарантират, че тази година няма да се случи ново смущаващо вето.

Непосредственият аргумент за допускането на България и Румъния е ясен. След като и двете се присъединиха към ЕС през 2007 г., двете страни изпълнямат всички технически изисквания за членство в Шенген от 2011 г. насам. Въпреки това, поради липса на солидна политическа воля, причинена най-вече от опасения, че двете страни не са успели да се справят ефективно с корупцията и че въвеждането на правовата държава в тях не отговаря на стандартите на ЕС, техният шенгенски момент така и не дойде.

Оттогава обаче страните последователно работят за прилагане на антикорупционни мерки, които са в съответствие със стандартите на ЕС, както и двете са предприели извънредни мерки, за да гарантират сигурността на своите граници, свеждайки до минимум аргумента, че разширяването на Шенгенската зона може да създаде риск от увеличени потоци от нелегална миграция.

Само през тази година България предприе многобройни специални операции с партньорите си в Обединеното кралство, като разби организирани групи за трафик на хора, като най-накрая предприе по-строги действия, за да гарантира, че фондовете на ЕС се разпределят правилно и не са тайно откраднати от корумпирани служители, пише EU Observer.

Румъния предприе действия за справяне с широко разпространените подкупи в своите институции, особено във връзка с трафика на хора по границите.

Оставянето на двете страни (с общо население от приблизително 25 милиона души) извън Шенгенската зона би продължило ненужно скъпо начинание. Един от основните аргументи на Шенген е намаляването на времето за чакане между страните членки и по-плавното преминаване не само на търговията, но и на хората. Оставянето на две от членките на блока извън това невероятно постижение в европейската интеграция само ще продължи голямото финансово бреме върху местната икономика на двете държави, подчертава авторът.

Ако ЕС пропусне още една ценна възможност да интегрира балканските си членКИ, това би било не само политическо безразсъдство, но би могло да предизвика яростна реакция от българската и румънската общественост.

И двете правителства се борят да се противопоставят на силните проруски евроскептични политически партии „Възраждане“ и „Алианс за единство на румънците“, които се радват на нарастваща подкрепа през последните месеци. Друго шенгенско вето би било идеалният политически подарък, поставен точно в скута им, посочва Макбрайд.

Въпреки че все още са необходими продължителни усилия за реформи в определени области в двете балкански страни, голяма част от тази работа в момента е в ход и вече е постигнат голям напредък, се отбелязва в публикацията. Двете отдавна са се доказали като надеждни, стабилни партньорки в европейския проект, сега е време ЕС най-после да ги възнагради както за труда, така и за търпението.

Продължаването на изключването на България и Румъния от Шенген няма да направи много за насърчаване на по-нататъшни политически реформи и само ще се стреми да антагонизира и разочарова две иначе много проевропейски членки.

Недобросъвестните действащи лица, а именно Русия, която винаги търси начини да раздели държавите членки на ЕС, биха убили, за да получат открита възможност да създадат разединение в рамките на блока като това. От Съвета на ЕС зависи да гарантира, че никога няма да получат този шанс.