Културата в България не се радва на голяма финансова подкрепа от държавата. Ето защо доброто управление на оскъдния бюджет е от първостепенно значение. Освен, изглежда, за мегаструктурата на Националната галерия (НГ) и нейната директорка Ярослава Бубнова. Тя няма проблем да възлага обществена поръчка, в която всяко едно от общо 156 пера е завишено между 2 и 10 пъти над пазарните цени, водейки до загуби за стотици хиляди левове, показва разследване на "КлинКлин".

Става въпрос за обявената на 19 юни 2023 г. обществена поръчка за 549 488 лв. (без ДДС и 650 хил. с ДДС) за „Консервация и реставрация на фасади и ремонт на покрив на къща-музей „Иван Лазаров“ в София*.

В търга се включва една-единствена компания: „Стройтес“ ЕООД, която от години специализира в реставрацията на обществени сгради и паметници на културата. Нейната оферта е на стойност 539 963 лв. (без ДДС и 647 956 лв. с ДДС). На 14 август тази година офертите се отварят, а на 7 септември поръчката е възложена.

Пазарни цени, но по чии пазари?

В електронния регистър за обществени поръчки е качена и конкретната оферта за ремонта на къщата-музей, която е част от Националната галерия. Там са описани подробно сумите за труд и материали. Общо 156 пера, които КлинКлин сравни спрямо пазарните цени и предходни обществени поръчки от подобен характер.

„Няколко пера се набиват изключително много на очи със завишени суми за услуги и материали. Още повече, че когато се прави подобен мащабен проект, цените на едро трябва да спадат спрямо тези на дребно. В предложената оферта те обаче растат в пъти…“, споделя архитект, работещ в студио, занимаващо се с реставрация на сгради паметници на културата. Той се съгласи да даде своето мнение за проекта, но при условие на анонимност, за да не пострада бизнесът му.

По-долу са няколко примера, сравнени с актуални пазарни цени. Макар на пръв поглед малки, акумулираните разлики по всички 156 пера водят до загуба от стотици хиляди.

В офертата си „Стройтес“ посочва, че ще закупи 24 кг. антикорозионен епоксиден грунд „EPOXYCOAT-AC“ на цена от 93.60 лв. за килограм. Онлайн цената на 1 кг от въпросния грунд е 16.50 лв., или 5.6 пъти по-ниска. Така разликата излиза на 1850 лв.

Цените на бетона са 3.7 пъти над пазарните, тези на циментовата смес 6.5 пъти, метър кабел се взема 2.5 пъти по-скъпо. В някои случаи цената на продукта се връзва с монтажа. Така, например, монтажът на 3 осветители прожекторен тип (IP65, 40W/220V, Led) излиза най-малко 880 лв. Купуването и полагането на 12 м. трудногорима тръба Ф23 се таксува 42.60 лв. на метър. Имайки предвид, че 1 метър при цени на дребно е 0.44 стотинки – това оставя за фирмата-изпълнител разлика от 96 пъти, или 505 лв. за полагане на 12 метра.

Някои пера са разбити на подпера, всяко от които с надути цени. Така може да се даде една цифра за закупуване и друга за полагане на всеки компонент. Подобен пример е инсталирането на мълниезащитна система. Цялостната пазарна цена за материали и труд излиза между 800 и 2500 лв. (зависи от фирмата). Вместо това „Стройтес“ иска близо 10 000 лева: 1 стоманена мачта 2 м. е оценена на 1464 лв. (10.3 пъти над пазарната стойност от 142 лв.), както и 3480 лв. за мълниеприемник, който лесно може да се поръча за 1044 лв. След което иска 2880 лв. за монтиране на мълниеприемника върху мачтата. Отделни детайли за монтиране добавят още няколко хиляди лева.

Да се сравним със себе си

На 24 януари 2022 г. НГ възлага обществена поръчка на стойност 112 785 лв. (без ДДС). Този път за „Неотложни ремонтно-възстановителни и консервационни дейности по фасади и покрив на друга къща-музей, тази на Александър Божинов**. Договорът тогава е спечелен отново от единствения участник, подал оферта: ДЗЗД ,,Александър Божинов“.

Въпросното ДЗЗД се състои от 2 фирми: „Пътно строителство“ АД и… „Стройтес“ ЕООД. Това е същата фирма, която няколко месеца след това (договорът е изпълнен на 30 декември 2022 г.) подава оферта за къщата-музей на „Иван Лазаров“ за близо 6 пъти по-голяма сума при едва 2 пъти разлика в квадратурите на двата паметника на културата (дори да вземем предвид инфлацията).

При първата си оферта „Стройтес“ таксува доставката, монтажа и демонтажа на скеле с 9.90 лв. на квадратен метър. Няколко месеца след това сумата вече е 24 лв. на кв.м., което прави 9585 лв. разлика за въпросния обект.

Отстраняването на подкожушени и напукани мазилки скача с 4.6 пъти: от 6.20 лв. за кв.м. на 28.6 лв. Почистването на обрушени и разслоени декоративни елементи набъбва 8.5 пъти от 14.22 лв. на кв.м. до 122 лв. на кв.м. Полагането на фасадна акрилна боя и грунд вече е 42 лв. на кв.м., вместо досегашните 12.50 лв. Оскъпяването над 3 пъти само по това перо носи 18 762 лв. за изпълнителя.

Чистене, товарене и извозване от 50 лв. за единица работа става 181 лв., или 7650 лв. повече за изпълнителя.

Цялата дейност по проверка и смяна на покривната дъсчена обшивка излиза на 89 лв. на квадратен метър, докато преди това е струвала 37 лв. на квадрат. „Стройтес“ иска и 38 лв. на квадратен метър за почистване на 636 кв.м. фасада, при предходна цена 21.20 лв. на квадрат. Това прави разлика от 10 684 лв. Проверка на подобни услуги обаче показва цени, започващи от 5 лв. за квадратен метър. Тоест, цените на фирмата за ремонта на първата къща-музей вече са били по-високи. И дори в сравнение с тях, новата оферта е шокираща.

Можеше ли това да се избегне?

С просто око се вижда, че цените на офертите са силно завишени, което води до загуба между 250 и 350 хиляди лева пари от данъкоплатците. Можеше ли в такъв случай Националната галерия да анулира конкурса поради липса на подходящи предложения? Отговорът е да. Това всъщност е правено и преди.

На 4 май 2023 г. институцията обявява възлагане на обществена поръчка за „Почистване на сгради на Националната галерия”. Тя е на стойност 300 000 лв. за 2 години и се печели от фирма „Бориван“ ООД. Имайки предвид изискванията на поръчката и квадратурите на помещенията за почистване, сумите в офертата отново изглеждат солени:

– над 11 000 лв. на месец (с ДДС) за почистване;
– 10 344 лв. за два пъти специализирано почистване в рамките на 2 години (с ДДС);
– 17 496 лв. за основно почистване (с ДДС).

Договорът обаче бива прекратен на 10 дни по-късно, на 14 май. От НГ посочват:

Процедурата е прекратена на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки със следните мотиви:

„[…] В конкретния случай, за издаване на решението за прекратяване на процедурата, са взети предвид следните две обстоятелства: първото е, че е е налице само една подходяща оферта, тази на „БОРИВАН“ ООД и второ, видно от т. 7 на раздел I от документация за участие критерий за възлагане по настоящата процедура е „Икономически най-изгодна оферта“, която се определя въз основа на „оптимално съотношение качество/цена“. […] В случая не може да се установи дали обществената поръчка ще бъде изпълнена на възможно най-конкурентната цена, както и не може да се направи извод, че ще бъде осигурено най-доброто качество за изпълнение на поръчката. Наличието само на една допусната (подходяща) оферта възпрепятства реалната конкуренция, а липсата на база за сравнение може да доведе до неефикасно разходване на публични средства, както и до невъзможност да се постигне в максимална степен задоволяване на интересите на Националната галерия.“

Защо процедурите по обществените поръчки за ремонт на къщите-музеи „Иван Лазаров“ и „Александър Божинов“ не са прекратени по същите мотиви – не е ясно.

Много сме доволни

КлинКлин разговаря с директорката на НГ Ярослава Бубнова, която заяви, че тя самата не е проверявала нито пазарните цени, нито е сравнявала сумите в предходната оферта на „Стройтес“.

„Може би са малко повече, прав сте, но не участвам в оценителната комисия. Не мога да твърдя, че съм търсила средните цени на пазара. На мен цената не ми се видя толкова невъзможна. Видя ми се съвсем в духа на това, което предстои да се свърши. Имайте предвид, че ремонтът ще е много сложен“, коментира тя.

Бубнова посочи, че НГ е много доволна от работата на фирмата и изтъкна, че са много компаниите, които да се занимават с консервационно-реставрационни работи (КРР) и сигурно затова е по-скъпо. Именно защото поръчката се отнася за КРР, има възможност и да се проведе конкурс само с един кандидат.

Офертата е оценена от комисия от служители на НГ, като е свикана именно от директорката. Дали те са сравнявали цените, тя не можа да отговори.

Разговаряхме и с Ивайло Христов, собственик на „Стройтес“, който беше категоричен, че цените „не са твърде завишени“. Особено с оглед на „изключително специфичната и трудоемка работа с паметници на културата, които не могат да се сравняват с други обекти“.

„Има си обявление в портала за обществени поръчки, има прогнозна стойност, ние остойностяваме и кандидатстваме. Нормално е при паметниците на културата сумата да е една идея по-висока заради сложността на изпълнение„, коментира Христов.

На въпроса ни откъде тогава идва голямата разлика при цените на офертите за двете къщи-музеи, които неговата компания ремонтира, той заяви, че „от обект до обект има разлика, нормално е на един обект да са едни, а на друг – други. Това е пазарна конкуренция и всеки, който би могъл да го направи за по-малко пари, може да кандидатства и да го изпълни. Нашата фирма е лидер в реставрацията на паметници на културата и нашият труд струва толкова. Според Вас са високи, според мен не са.“

Колкото до разликата в цените на материалите, които няма как да бъдат оправдани със сложността на обекта, Ивайло Христов заяви, че не може да коментира, тъй като сумите не са пред него в момента.

Охрана под пазарни цени

Примерите със съмнителни обществени поръчки на НГ обаче не спират дотук. На 6 юли 2022 г. е обявено възлагането на поръчка за над 1 милион лева в рамките на 3 г. за „Oсигуряване на охрана с физическа сила, охрана със СОТ, видеонаблюдение и дневен пропускателен режим за нуждите на Националната галерия”.

Договорът се сключва с фирма „Форс-Делта“ ООД, която трябва да пази всички сгради на НГ без „Квадрат 500“, тъй като тя се намира под егидата на МВР. В офертата на фирмата е записана сумата от 6.24 лв. заплащане на час (без ДДС). Проблемът е, че тази сума е много под пазарната.

КлинКлин се свърза с охранителната фирма в края на август 2023 г., която точно в този момент набираше персонал за охрана на Двореца. Оттам заявиха, че се заплаща минимална брутна заплата на месец, тъй като „работата е изключително лесна, абсолютно нищо не се прави по цял ден, стоиш си в стаичката на топло през зимата и на хладно през лятото“. Смените са по двама души през деня и двама през нощта. За сравнение, от „Форс-Делта“ посочиха, че охрана в „Кауфланд“ взима 1300 лв. месечно, тъй като „е много по-сложно, трябва да се движиш много, да стоиш на крак, да отваряш врати“.

КлинКлин се свърза с управител на охранителна фирма в България, който хвърли повече светлина върху ситуацията. Той също пожела анонимност, за да не пострада бизнесът му:

„Форс-Делта“ са известни с това, че „смазват колелата на машината“, за да стават нещата по-лесно. Практиката е да се договориш предварително с поръчителя за условията, като си делите печалбата. Това се случва с фиктивно назначаване на хора на смяна. Например, на обект са писани трима охранители, но реално работят един или двама. Документите след това се преправят, за да може да изглежда на хартия, че всичко е наред, но заплатата на липсващите лица се поделя между възложителя и изпълнителя.

С въпросната фирма сме се сблъсквали няколко пъти в обществени поръчки и те са доста безцеремонни в действията си. Конкретната оферта от 6,24 лв. за час е просто нереалистична. Особено за столицата. Направих проверка на оферти от 2022 г., когато тази е подадена, и там няма сума по-ниска от 8 лв. на час за столицата. Дори в провинцията заплащането стартира от 7,14 лв. на час. При подобни условия компанията в никакъв случай няма как да излезе на печалба. Защо тогава да работи?“

Проблемът в този случай е, че проверка може да бъде предизвикана единствено от възложителя – Националната галерия – или Агенцията по труда. И нарушението трябва да бъде отчетено на място и на момента. За всички минали периоди документите и книгите могат да се подправят, така че да не се разбере, че де факто са били по-малко души на смяна.

Плеяда от проблеми

Изнесените данни повдигат редица въпроси и съмнения относно целесъобразността на похарчените стотици хиляди и милиони левове от данъците на българите. Това обаче не са единствените проблеми на НГ откакто през 2019 г. Ярослава Бубнова беше назначена на поста след поредица от скандали и проблеми (голяма част от които унаследени от Слава Иванова, която заемаше поста от 2015 до 2019 г.).

Една от най-големите културни институции в страната се руши отвътре и затъва, а обвиненията в авторитарно и некомпетентно управление се чуват от редица бивши и настоящи служители. Видими са и по данните, които Министерството на културата предостави. Министър Кръстю Кръстев обеща пред КлинКлин да бъде извършена проверка по случая и цялостната ситуация в НГ.

В следващите седмици КлинКлин ще публикува останалите части от своето разследване за случващото се в Националната галерия.

–––––––––––––––
*Иван Лазаров е скулптор, академик на Българската академия на науките (БАН) от 1941 г. и създател на Института за изобразителни изкуства при БАН. Автор е на редица известни творби, сред които паметника на Пейо Яворов в Централните софийски гробища (1929) и скулптурата „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в двора на църквата Успение Богородично в Копривщица (1934).
** Александър Божинов е художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата (на чиято е смятан и за основоположник) и илюстрацията.