Както често се случва във вицовете и в живота, новините са две - добра и лоша.

Ще ви кажа първо лошата, за да имате време да се порадвате на добрата.

Лошата новина е, че на изборите в Словакия победи лявата партия СМЕР на бившия министър-председател Роберт Фицо.

Лошото не е,  че е победил ляв лидер, а че той е от тези леви, които се държат както популистката крайна десница в Европа.

Фицо обещава, че ако оглави следващото правителство на страната си, за което въпреки първото място във вота му трябва коалиционен партньор, веднага ще прекрати военната помощ за Украйна.

От миналото той е известен и с крайната си антиимигрантска реторика, грубия език и обноски, особено към журналисти, с това, че изгуби властта заради гръмовен скандал с убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и приятелката му по време на предишното управление на СМЕР и че обвинява критиците си, че са марионетки на Джордж Сорос.

Фицовата партия се именува "социална демокрация", но има малко общо с европейската левица. Повече са допирните ѝ точки с дясната партия на унгарския премиер популист Виктор Орбан.

Фицо споделя неговия евроскептицизъм и пиетет към "традиционните ценности" (неща нетипични за европейската левица), но също като Орбан не се отказва нито от европейските субсидии, нито от европейския пазар, без които малката му централноевропейска страна не може.

Ако видим Фицо отново премиер, ще видим и укрепнало антибрюкселско лоби в Централна Европа - на Унгария, Словакия и Полша.

Последната се различаваше от първите две по безусловната си солидарност и масивна икономическа и военна помощ за Украйна, но отношенията между Киев и Варшава се обтегнаха през последните седмици поради отказа на последната да вдигне забраната за внос на украинско зърно.

Управляваща дясноконсервативна партия "Право и справедливост" в Полша не иска да гневи основния си селски електорат преди изборите на 15 октомври. 

Но и да имат секторни противоречия, трите страни от Вишеградската четворка остават обединени под други  лозунги, резюмирани днес в поздравление на лидерката на БСП Корнелия Нинова към Фицо: 

"Не на войната (разбирай военната помощ за Киев, защото тя според Нинова е причина за войната - б.р.) в Украйна. (Тук Полша е изключение- б.р.) Не на квоти за мигранти. Не на джендър идеологията и Истанбулската конвенция".

Поздрави Фицо получи и от Орбан в Екс (бивша Туитър).

"Познайте кой се върна! Поздравления за Роберт Фицо за безспорната му победа в словашките парламентарни избори. Винаги е добре да се работи заедно с патриот. Чакам го с нетърпение!"

Така че, особено за Украйна, новината е лоша. Тя ще загуби макар и малък, но верен съюзник, който в най-трудните моменти на войната ѝ изпрати танкове, всичките си изтребители МиГ-29, зенитните си ракети С-300. 

И тук идва добрата новина. Тя е за България. Няма да останем сами в срама си, че дълго отказвахме официално за пратим на Киев и един патрон. Няма да останем държавата на проруското малцинство около Нинова и издигнатия от нейната партия президент Румен Радев. Ще споделяме все пак с някого резила, с който номиналните левици в Централна и Източна Европа покриват страните си и ги изправят срещу преобладаващото съгласие в ЕС и НАТО.

Но има една важна разлика между нас и словаците. Те вече са и в Шенген, и в еврозоната. Оттам и Фицо не може да ги извади (той и не възнамерява). А ние с такива като Нинова и Радев никога няма да видим ни Шенген, ни евро. Те и не ги искат, въпреки всичко, което говорят по телевизията.

Шенген не пречи на солидарността на антиевропейските популисти (независимо като какви на политически цвят се представят официално). Както казва народът, "краставите магарета" и през шенгенска граница са подушват.