Удостоеният с британската награда „Букър“ писател Георги Господинов даде интервю за Клуб Z в Брюксел. Той бе на посещение, организирано от Международния дом на литературата „Паса Порта“ и със съдействието на Българската културна асоциация в Белгия и българското посолство в страната.

- Да започнем с последните събития в България – стачките, блокадите, исканията на протестиращите. Виждате ли в тях носталгията по миналото, която описвате във „Времеубежище“?

- Тя всъщност е от доста години насам. Но, за съжаление, някои от нещата се повтарят, без да съм мислил да ги предвиждам или измислям. Просто защото понякога  носталгията се превръща в пропаганда. Това се случва не само в България. Случва се и в Унгария, и в други държави. Да, виждам буквално дори някакви сцени, които се повтарят от романа.

Проблемът с носталгията е следният. Нормално е човек да изпитва носталгия. Но не е нормално тя да се превръща в оръжие за нещо, когато я използваш, за да постигнеш някакви цели. Носталгията е човешко чувство, а не пропаганда.

- По време на беседата свързахте написването на „Времеубежище“ хронологично с победата на Доналд Тръмп в САЩ, войната в Украйна и други събития. Успехът на Тръмп ли е главен тласък, или основна причина за появата на романа?

- Самата идея за романа е отпреди 15 години. Но тогава тя бе много по-светла, по-невинна. Идеята на Гаустин бе, като прави тези клиники за минало, да помага на хората, губещи памет, да живеят в относително щастие и разбирателство със себе си, живеейки в миналото, което помнят. Отприщената агресия обаче се предава в обществото. Дори самият Тръмп не ми е интересен. Той е само еманация на това, което се случва в обществото. Тези разпади, тази арогантност, тази агресия, този политически популизъм, чиято еманация стана той, тръгна навсякъде в Европа. И това може би сгъсти някои черни тонове във втората част на книгата. Това беше тласъкът.

- В третата част – „Една отделно взета страна“, картината от България е твърде мрачна. Лидерът на Движението за социализъм, или Соца, е жена Тази партия сближава позициите си с „Българи юнаци“. Кое от описаното от вас смятате, че съответства на днешната картина от страната ни? Откъде дойде идеята за излизане от ЕС?

- Първо, българският избор в романа е една носталгия към късния социализъм. Едното от движенията работи с тази носталгия, а другото е националистическо. Аз написах така, че те в един момент се събират. Защото, ако познаваме добре близката история, ще видим, че голяма част от идеологията на национализма тръгва в късния „соц“, по времето на Людмила Живкова. Този тип национализъм, в който са траките, прабългарите, мистичният национализъм донякъде. Всяка система, когато изпитва криза, измисля отново и отново или използва отново и отново картата на национализма. В късния „соц“ имаше политическа, икономическа и идеологическа криза. Това е ясно на всички. Всичко това, включително „възродителният процес“, бе заиграване с картата на национализма.

Всъщност двете движения не са толкова различни, колкото ни се струват. Аз писах, че това са два избора. Но може да се окаже, че е бил един избор.

- Но лидерът на Соца е жена, а днес лидерът на БСП също е жена. Можем ли да търсим прилики?

- Не, защото докато пишех романа, пак бе жена. (Корнелия Нинова е председател на БСП от май 2016 г., а тласъкът за „Времеубежище“ според Георги Господинов е даден с победата на Тръмп през ноември същата година – б.р.) Не бих искал романът да се чете в много конкретен план. Защото сега, когато се превежда на други езици и го четат хора в други страни, те нямат представа кой кой е в тези движения.     Става дума за тенденции, които в момента са европейски. Вижте страни като Словакия, Унгария, Полша, където това също го има.

- Има ли според вас опасност България наистина да излезе от ЕС?

- Често ме питат за това и на други срещи. Моето лично мнение – може да съм прекален оптимист, е, „не“. Защото когато се стигне до самия избор, когато трябва да избираме между Европа и Русия например, все пак българската тяга към Европа е достатъчно силна от Възраждането насам. Националистите пропускат това, че големите ни възрожденци са хора с европейско сърце, с европейско съзнание, с европейска образованост. Така че мисля, че нашата тяга към Европа е по-силна, отколкото изглежда сега, в момента. И няма да се допусне излизане от ЕС.

- Влизате ли понякога в стаите за минало, които описвате?

- Всеки ден влизам в стаите на личното си минало. Хубаво е да се стои там за малко и да се остави вратата открехната. Винаги след това се опитвам да излизам от тези стаи. Много е важно да се излиза от тях. Хубаво е да постоиш за малко, да си припомниш нещо, защото миналото е рефлексия. Това е човешко.

- Днес сме залети от хибридната пропаганда. Един пример – пускат снимка, която е уж от препълнен с колбаси и други неща български магазин за хранителни стоки от времето на социализма. Оказва се обаче, че магазинът е унгарски. Но мнозина вярват на пропагандата. Как си обяснявате факта, че въпреки очевидните лъжи много хора вярват на тях?

- Най-опасната манипулация е с паметта. Оказва се, че паметта най-лесно се поддава на манипулация. Затова е битката в момента. Това е битката между историите за миналото, битката за памет, дори за това да я предадем на децата си, които нямат тази памет. Защото някой лесно може да им продаде тези магазини. Има много млади хора, които не помнят. Проблемът е, че може да продадеш тази снимка на хора, които помнят онова време.

- Но защо?

- Защото нямаме съпротивителни сили. Защото човек се поддава на пропаганда, за съжаление. Никога не съм вярвал в това в онези времена, защото пропагандата беше куха и дървена. Но се оказва, че тези неща работят. Може би прекалено хитро ни изкушават. А може би сме изгубили доверие в много неща. Но сега се губи доверието в думите и историите ни. И не знам как може да се спаси. Защото пропагандата и популистите работят с думи. Литературата работи с думи. Въпросът е кой по-честен с думите, кой ще ги използва за чисти неща. Стигнали сме дотам, че думите да не значат много.