Заслушах се днес в дебатите за столичен кмет и доста се посмях. Не знам дали съм ви казвала, но аз съм от „Надежда“. По принцип всички важни софиянци сме от „Надежда“. Аз, Ицо Хазарта, Жени Калканджиева. С Жени даже едно време бяхме наборки, ама после с напредването на годинките се разминахме с едно десет години, ако вярвам на писаното по медиите.

Та, кандидат-кметовете винаги са добре дошли. За Терзиев е ясно, той си е софиянец, от „Младост“, и предполагам, че му се е налагало в тоя живот даже до „Люлин“ да стига. Но на господин Хекмиян искам да направя другарска забележка – не може да казвате на софиянци: „Аз съм бил два пъти в „Надежда“. Може да кажате: „Аз съм бил два пъти в Ерусалим“, тогава екзотиката и хвалбата, с които отправяте това твърдение, са разбираеми. Ама „Надежда“ не е Ерусалим, поне не в географския смисъл, в религиозния донякъде бих се съгласила.

Та най-любопитната точка в този дебат за мен бе една, която кандидатите я минаха доста бързо и не успяха да се разгърнат – „Културната идентичност на отделните квартали“.

Много интересна тема, по която хората, които само се разхождат в София, макар че от години са софиянци, трябва да преглътнат някои реалности. Например, мишената на всички кандидат-кметове на София, които не са от София – Лъвов мост и околността му. Това не е центърът на София в смисъла, който вие влагате. Това си е центърът на света, мен ако питате, но не в луксозния смисъл на „5000 евро квадратния метър“ и жълтите павета. Това е Ючбунара, „Републиката на мъчениците“. Кварталът на изселниците, бежанците, работниците, крадците, мошениците, проститутките, каруцарите и изселените от центъра евреи. Стъргалото му е Пиротска, предишна Жданов, по-предишна Пиротска. Такъв си беше този квартал и по времето на соца, не е ново явление. Като тръгнете на Север, минавате през Триъгълника, Надежда, Свобода, та чак до Обеля. Не може да изселите и изличите тези хора, това тук са шопи и гости на шопите. Видели са какво ли не, преборили са не един и двама кмета с идеи за чиста софийска раса. По принцип в „Надежда“ пият и бият лошо, но не чак толкова лошо, колкото в „Люлин“.

„Люлин“ е антиподът на „Младост“. „Младост“ едно време го е нямало, а малко по-късно строят няколко блока за социалистическия научно-технически елит. На местен език се нарича „Ювентус“. Там, където днес е бизнеспаркът, пасяха кравите на шопите. По принцип споменавам шопите с респект и ви съветвам и вие да изпитвате такъв, че иначе е болезнено.

„Младост“ и „Люлин“ са строени с идеята да са спалните квартали на столицата, към днешна дата са градове сами по себе си. „Младост“ е по-голям от всеки среден областен град, например, а „Люлин“, мисля, че е вторият по големина град в България след София.

Също не забравяйте и софийския „Чайна таун“ – „Илиянци“. Квартал, който съществува от времето на династията Мин. Първоначално също е заселен предимно от шопите и гегите, но после идват китайците. По модела на „Илиянци“ е създаден дълбокият интернет – място, в което можеш да продадеш и купиш абсолютно всичко. И от което можеш да изчезнеш завинаги безследно. Има и местни загадки – например защо няма китайски гробища, по темата има различни отговори, идете на място да ги чуете. Не носете портфейл и часовник, а телефонът си го сложете в гащите, макар и това да не помага.

Друг интересен квартал за разходки на кандита-кметове е „Бали ефенди“, сиреч „Княжево“. Това е кварталът на пивоварните и спиртоварните. Наистина граничи с „Бояна“ и „Горна Баня“, но не е наречен „Княжево“ заради това. Също така има и минерална вода, ако случайно ви се припие вода. Булевардът, който минава през него, се нарича „Борис Трети“, а не „Борис Три“, както друга една гостенка на София го нарече от трибуната в Народното събрание.

От „Княжево“ се тръгва и пеша за „Витоша“ – това е дейност, която софиянци практикуваха, преди да ги нападнат гостите на столицата с автомобилите си. По принцип на Витоша човек може да се качи наистина пеша, опитайте, хубаво е.

Може би ще ви допадне най-много обаче „Красно село“ – това е квартал, чийто първи заселник е от Панагюрище. Бежанец от въстанието. „Редута“ пък е от Кримската война и е построен с цел защита на София, отдолу му има огромен бункер.

Всичко, което е строено след 2000 година, също вече е София, но там може да ви разходи някой по-нов софиянец.

Еми, успех!