Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

5 октомври 2023 година

Би Би Си публикува новина за трагедията в село Гроза с маркер: „Внимание, снимките и информацията могат да ви шокират“.

Кого? Кой още може да се шокира от гледката на разкъсаните тела след деветнайсет месеца война?

Мисля, че не и украинците.

– Ало, Аня, чу ли, какво стана край Шевченково? Ама че гадове!

Ние сме като мъртви души. Шок няма. Сълзи няма. Остана само тъпата ненавист.

Сашка Бринза, операторът от СТБ, постна снимка: в цветарник, направен от автомобилна гума, спасителите слагат телефоните от мястото на трагедията. Счупени, изгорели. Предимно старички, още с бутони. Сашка пише: "един от телефоните все звъни и звъни“.

Аз по същия начин мислено все звъня и звъня на татко. Вчера стана година, откакто го няма.

Моята приятелка така звъни на сина си, тази пролет той завинаги остана край Бахмут. Едно момче от военната болница така звъни на сестра си, в Мариупол.

Звъним и звъним… В празнотата…

Днес около един часа през деня в малкото селско кафене хората са правели помен за загиналия на фронта техен съселянин...

Ракета "Искандер". Пряко улучване. Една секунда. Петдесет жертви. Тази атака на руските военни вече я нарекоха „най-кървавото злодеяние на руснаците в Харкивска област за цялото време на пълномащабното нахлуване“. В областта е обявен тридневен траур.

Казват, че всички невинно загинали стават ангели.

2023 година. Октомври. Украйна – страната на ангелите.

7 октомври 2023 година, 22 часа  ·

Светът е полудял, щом през двайсет и първи век ти, най-после, успяваш да се свържеш по телефона с дъщеря си и вие двете надвиквате сирените. Ти – своята, харкивската, а тя – своята, в Тел-Авив.

–  Саша, ти на безопасно място ли си? Ало, ало, ало…

–  Мамо, как е при вас? Чуваш ли ме?

Ето това е целият разговор.

Както нарежда съседката ми: „живи сме, слава на Бога“.

Това е ситуация, за която няма какво повече да се каже.

А въздушната тревога от двете страни на жицата вие съвсем еднакво. Възвестява наближаващата смърт, насилие и мъка.

В детството мечтаех на рождения си ден да се сбъднат две мои желания: „Куче и доброто да победи злото“.

Кучето го имам вече, Господи. 

Дръж се, Земьо обетована.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко