Европейската комисия има намерението да засили контрола по сухопътните и морските външни граници на ЕС, за да се пребори с нелегалния трафик на мигранти.

Това е една от мерките, които представиха днес зам.-председателятг на ЕК Маргаритис Схинас, отговарящ за насърчаване на европейския начин на живот, и еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.

Бъдещите действия целят засилване на сигурността в ЕС и управление на миграцията. Същевременно Комисията предвижда пътна карта за борба с наркотрафика и организираната престъпност, преразглеждане на механизма за отмяна на визовия режим с трети страни и мерки срещу заплахата от граждански дронове.

България също е външна граница на ЕС – и по море, и по суша.

План за действие за източносредиземноморския път на миграцията

Планът съдържа 29 целенасочени оперативни мерки в 4 основни сфери.

• 1. Предотвратяване на незаконните заминавания, борбата с трафика на мигранти и осигуряване на законни пътища за миграция. Това ще става чрез засилване на сътрудничеството със страните на произход и транзит в Азия и Африка и с Турция за борба с трафика на мигранти. Трябва да бъдат създадени възможности за законна миграция, включително чрез партньорствата в подкрепа на талантите. Необходими са усилия за разселване на нуждаещи се от международна закрила бежанци;

• 2. Засилване на граничния контрол по източносредиземноморския път, включително в страните на произход и преминаване. За целта ще бъде подкрепено управлението на източните граници на Турция. Ще бъдат засилени и подобрени управлението и контролът, включително по външните сухопътни и морски граници на ЕС. Предвижда се подобряване на сътрудничеството с държавите от „Южно съседство“. Необходимо е подновяване на взаимодействието между агенцията за охрана на външните граници „Фронтекс“ и Турция;

• 3. Засилване на сътрудничеството при връщанията и реадмисията със страните на произход и преминаване. И тук ЕС ще продължи ангажимента си с Турция, за да насърчи прпилагането на двустранните споразумения. Ще бъдат ускорени връщанията от ЕС;

• 4. Гарантиране на ефективно управление на миграцията, подобряване на процедурите за даване на убежище и подкрепа на достатъчен капацитет за приемане. Страните членки ще бъдат подкрепени да осигуряват подходящ за тях капацитет за настаняване на деца и възрастни. Трябва да се гарантира също, че за управлението на миграцията ще бъдат отделени достатъчно национални ресурси. Особено е необходимо сътрудничество с Турция, за да може тя да подобри системите си за убежище и настаняване.

Пътна карта а борба с престъпността и наркотрафика

Конфискацията на кокаин в ЕС достига рекордни равнища. Само през 2021 г. са конфискувани 303 тона. Дейностите на престъпните мрежи са се разраснали по мащаб, сложност и насилствени последици.

Пътната карта съдържа действия чрез 17 мерки в 4 приоритетни области:

• 1. Нов алианс на европейските пристанища срещу проникването на престъпни елемент. Това ще става чрез засилване на работата на митническите, правоприлагащите органи, публичните и частните действащи лица в пристанищата в целия Европейски съюз. Сред начините е най-съвременно сканиране и оборудване;

• 2. Разбиване на високорисковите престъпни мрежи. Предвижда се улесняване на финансовите и цифровите разследвания, картографиране на най-големите престъпни мрежи, засилване на сътрудничеството между специализираните прокурори и съдии и използване на сигналите в Шенгенската информационна система (ШИС);

• 3. Предотвратяване на организираната престъпност чрез обмен на добри практики и насоки между държавите членки. Така няма да бъде позволено проникването на тези групи в обществото и законната икономика и ще им се попречи да наемат млади хора. Същевременно ще бъдат подобрени обществената безопасност и здраве, както и ще бъде ограничен по-ефективно достъпът до прекурсори на наркотични вещества;

• 4. Работа с международните партньори за справяне с глобалната заплаха, включително чрез засилване на обмена на информация, съвместни операции по основните маршрути за трафик на наркотици и укрепване на правоприлагането и съдебното сътрудничество с държави извън ЕС.

По-сигурен механизъм за отмяна на безвизови режими

В момента механизмът може да бъде задействан само при специфични случаи като например внезапно или съществено увеличаване на незаконната миграция или възникване на рискове за сигурността. Предложеното преразглеждане ще позволи:

• 1. Увеличаване на основанията за отмяна на безвизовите режими като в случаите на недостатъчно съобразяване с визовата политика на ЕС, прилагане от страна на третите държави на хибридни заплахи и задействането на схеми за придобиване на граждонство чрез инвестиции;

• 2. Удължаване на настоящата процедура, за да има повече време за коригиращи действия. Ще бъде въведена нова спешна процедура за по-бърза реакция в случай на необходимост като увеличаване на пристигащите или заплахи за сигурността;

• 3. Засилване на наблюдението от страна на ЕК и задължение за отчет за всяка издадена виза за страни, където има идентифицирани проблеми.

В същото време е необходимо осемте страни от Западните Балкани и „Източно партньорство“, с които Комисията води диалог за либерализиране на визовия режив, трябва да приведат визовата си политика изцяло в съответствие с тази на ЕС. Тези държави са Грузия, Украйна, Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Те трябва също така да продългжат с усилията за предотвратяване на неоснователните молби за убежище, както и изобщо срещу незаконната миграция.

Справяне с потенциалните заплахи от граждански дронове

Дроновете допринасят за изграждането на бъдещето на европейската икономика и общество, по-специално в областта на транспорта, отбраната, търговията и услугите. Законосъобразното им използване е ключова част от пътя към екологичния и цифровия преход.

ЕС направи използването на някои дронове за злонамерени цели по-трудно. Техните бързо развиващи се способности обаче пораждат нарастващи рискове за сигурността. Те се използват от контрабандисти и наркотрафиканти. Подозрителни дронове бяха забелязани и около критична инфраструктура. Незаконното използване на безпилотни летателни апарати може да засегне и личната безопасност и правото на неприкосновеност на личния живот.

Комисията определя 6 дейности за ефективно изпълнение на политиката на ЕС за дроновете. Сред тях е обменът на добри практики и информация чрез рационализиране на работата на съществуващите инициативи и създаване на експертна група на ЕК за противействие на безпилотните летателни апарати. Трябва да бъдат проучени и възможните регулаторни мерки, както и потенциалът за хармонизиране на законите и процедурите в различните държави от ЕС.