Един от големите политически двубои през последните дни е този между Реформаторския блок и ДПС. Не минава ден без Лютви Местан и компания да пуснат някоя стрела към реформаторите - че са предали избирателите си, че са станали ксенофобска организация покрай коалицията с Патриотичния фронт и т.н. Наскоро лидерът на ДСБ Радан Кънев също отговори на Местан, заявявайки, че няма да търпи блока да бъде наричан ксенофобска организация. Кънев припомни, че хората, които симпатизират на блока преди 25 години са били сред онези, които за защитили правото на пострадалите от Възродителния процес да възстановят своите рождени имена.

Двубоят "Кънев - Местан" има своя солидна предистория. Преди около 15 години подобен двубой водеха техните предшественици - Иван Костов и Ахмед Доган. Самият Местан в последното си изявление по адрес на реофрматорите припомни онези времена, когато той бе депутат за първи мандат.

Разликите между двете съперничества са много. На първо място и Костов, и Доган са две от най-значимите фигури на прехода. Докато за Кънев и Местан към момента това е далечна перспектива, ако изобщо се случи.

По онова време Костов бе премиер, избран с най-внушителното мнозинство, което едва ли някой друг ще постигне. В СДС витаеше усещането, че сините ще управляват България още дълго време. От своя страна ДПС на Доган беше глуха опозиция, част от коалицията ОНС, за която едва ли някой вече си спомня. Но движението бе желан партньор за всички формации, включително и за част от СДС.

В момента Кънев също е субект на властта, но не е премиер, а формацията му - формално погледнато - играе по-скоро поддържаща роля. Що се отнася до ДПС движението сега има по-добри изборни резултати, в сравнение с 1997 г. Но е в пълна изолация и перспективите пред партията не са особено добри.

Ако се вярва на официалните разкази враждата между Доган и Костов е започнала в момента, в който бившият премиер се опитал да приобщи ДПС към ОДС и да го обезличи. Впоследствие Костов изрече прочутата си реплика, че ДПС е проклятието на България. Доган също не му остана длъжен. През 1999 г. изборите за кмет на Кърджали бяха спечелини от Румен Димитров (ОДС). Тогава нервният Доган заяви " Кърджали вече е Костово, да не стане Косово", намеквайки за етническите размирици на запад от нас.

От онова време е и най-серизоният опит за разцепване на електората на ДПС чрез създаването на НДПС. Неговият лидер Гюнер Тахир дори стана депутат от синята листа. Цялото това мероприятие бе режисирано именно от ОДС на Костов, но в крайна сметка се оказа неуспешно. Доган бе изключително нервен, което издаваше известно притеснение, но в крайна смета успя да запази целостта на партията си.

Факт е, че ДПС подкрепяше правителството на Костов в усилията му за евроатлантическата ни  интеграция, чиито основи се наливаха по това време. Факт е също така обаче, че нямаше по-щастлив човек от Доган в изборната нощ на 2001 г., когато Костов загуби властта. 

С днешна дата двубоят между Кънев и Местан в много отношения напомня на този между Костов и Доган. И двата случая лидерите твърдят, че уважават срещуположния електорат. Но няма как да  имат добри чувства към съответното ръководство. В момента сред реформаторите също има отцепници от ДПС в лицето на НПСД с лидер Корман Исмаилов и ментор Касим Дал.

Колкото и да не му се иска на Местан в момента ДПС е в по-слабата позиция. През по-голямата част на последните 10-15 години движението бе във властта и натрупа негативи, които щяха да бъдат фатални за която и да е друга формация. В последното си изявление Местан припомни, че за ДПС са гласували 500 хиляди, докато за реформаторите само 290 хил. Но лидерът на движението няма как да избяга от съмнението, че партия, в чиито редици се подвизава Делян Пеевски, няма как да разчита на изборен успех, освен ако избирателите й нямат възможността да упражнят свободно своята воля.

Местан припомни и "крадливата приватизация" от времето на Костов и как някои хора са забогатели необяснимо. Пропусна обаче да каже, че част от тези хора впоследствие намериха уютен пристан в ДПС.

Реформаторите все още се възползват от дивидентите, които са на разположение на всяко ново лице в политиката. Дори иронична усмивка от тях е достатъчно добър отговор на критиките от страна на Местан, които са ежедневие. Този толеранс обаче няма да продължи дълго. Той се смалява с всеки следващ ден на настоящото правителство. Затова може би ще е най-добре ако Кънев и сие не обръщат чак толкова внимание на ДПС и съсредоточат усилия в други области.

Най-големият проблем в дългогодишната вражда между ДПС и десницата е това, че етническите турци, заради преживените от тях страдания по време на възродителния процес, трябваше да бъдат естествен съюзник на всеки, който иска да декомунизира България. Но на практика стана точно обратното. Дали това е случайност, породена от политическата конюнктура или добре режисиран процес от страна на вездесъщото задкулисие е един от големите въпроси на прехода.