ЕС призова за хуманитарни паузи и отварянето на коридори за доставка на хуманитарни помощи в ивицата Газа.

Това се казва в заключенията на Европейския съвет за ситуацията в Близкия изток, приети тази нощ от ръководителите на страните членки в Брюксел.

Лидерите отново осъдиха „Хамас“ и потвърдиха, че Израел има правото на самозащита, но в рамките на международното и международното хуманитарно право. Палестинската групировка пък трябва да освободи незабавно и без никакви условия всички взети заложници.

„Цялостната позиция е ясна - Израел е демокрация, нападната от „Хамас“ - терористична организация. Ясно е, че със своята терористична дейност „Хамас“ нанася вреди на палестинския народ“, обобщи в края на първия ден от срещата на върха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

За ЕК е важно да продължи с усилията за справяне с хуманитарната криза в Газа, предизвикана от групировката. Помощта трябва да достигне до ивицата безпрепятствено и бързо. 56 тона помощи, докарани с първите два хуманитарни полета до Егоипет, вече са доставени в Газа. За днес са насрочени още два полета, а за следващите дни - още няколко.

ЕС бележи напредък и в осигуряването на допълнителните 50 милиона евро, с които реши да утрои хуманитарната помощ за Газа след терористичното нападение на „Хамас“. Утре Комисията ще сключи договори за 40 милиона евро с агенции на ООН. Останалите 10 милиона ще бъдат използвани за хуманитарни полети.

Фон дер Лайен: Речта на омразата да стане европейско престъпление

Европейските лидери обсъдиха и последиците от кризата върху вътрешната сигурност на ЕС, допълни Фон дер Лайен. Обсъдено е било бързото разпространение на реч на омразата и терористична пропаганда. Има сериозен риск това да премине в насилие и терористични актове. ЕС разполага с инструменти като Регламента за терористичното съдържание онлайн и Акта за цифровите услуги, чрез които може да поиска от платформите да премахват такова съдържание. И те почти винаги го правят.

Ръководителите са били разтревожени от факта, че се наблюдава рязко увеличаване на антисемитски действия.

„Трябва да бъдем много бдителни за свързани с омраза престъпления. Отново се възползвах от възможността да призова лидерите да постигнем съгласие по предложението на ЕК да добавим речта на омразата и свързаните с омраза престъпления към списъка на европейските престъпления“, каза Урсула фон дер Лайен.

ЕС подкрепя идеята за европейска мирна конференция, посветена на конфликта между Израел и „Хамас“, допълни председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Тя бе лансирана от Педро Санчес - премиера на Испания, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.

Спорове за европейския бюджет

Другата важна тема в първия ден на срещата в Брюксел бе преразглеждането на Многогодишната финансова рамка (МФР) – бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Повечето страни смятат за основен приоритет допълнителна помощ за Украйна в размер на 50 милиарда евро. На Европейския съвет обаче стана ясно, че немалко държави виждат и други важни според тях приоритети. Такива са конкурентоспособността, солидарността при природни действия, отбраната.

Важно е също така как ще бъдат финансирани тези приоритети. Сред начините е увеличаването на националните вноски.

Двама премиери заявиха още в първия ден на Европейския съвет, че няма да подкрепят допълнителна помощ за Украйна. Това са Виктор Орбан от Унгария и Роберт Фицо от Словакия, встъпил в длъжност едва предния ден. Според Орбан европейската помощ за Киев не работи. А Фицо изрази опасения от корупцията в Украйна.

Актуализирането на бюджета се нуждае от единодушие сред всички 27 страни членки. Шарл Мишел изрази надежда споразумението да бъде постигнато до края на годината. Заключенията на Европейския съвет по темата са само в една точка и призовават за същото.

Дори страните, наречени „пестеливи“, обаче са скептични за този срок, предупреди нидерландският премиер Марк Рюте.  През 2020 г., когато бе обсъждат бюджетът на ЕС, той предвождаше „пестеливата четворка“, включваща още Австрия, Швеция и Дания.

Заради тази група бе намалена сумата на безвъзмездни средства във Фонда за възстановяване от COVID-19. Според Рюте „пестеливите“ осъзнават, че са необходими повече пари- Но освен за Украйна трябва да се погледне и на други сфери, където е необходимо финансиране.

„На фона на всички други искания за свежи пари нашата и на много други колеги позиция е, че трябва да има реприоритизиране, и ако бъдат намерени пари, приоритетът трябва да е те да бъдат похарчени за управлението на миграцията“, каза той след края на Европейския съвет.

И допълни, че тази позиция сега се подкрепя от повече страни в сравнение с 2020 г. Рюте посочи Германия.

Днес лидерите на страните членки ще обсъдят Украйна и миграцията. Отделно ще се състои среща на върха на 20-те държави от Еврозоната.

Лидерите не успяха да усмирят Сърбия и Косово

Същевременно лидерите не успяха да убедят сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти да се споразумеят за намаляване на напрежението между двете държави.

Вучич и Курти бяха поканени в Брюксел и проведоха поотделно среща с европейски представители, сред които френският президент Еманюел Макрон, германския канцлер Олаф Шолц и италианската премиерка Джорджа Мелони. На самия Европейски съвет темата не е била обсъждана, каза Шарл Мишел.

Вучичи и Курти не приеха предложението за създаване на асоциация на сръбските общини в Северно Косово, за което настоява Сърбия. Прищина настоява Белград първо да признае независимостта на бившата сръбска провинция.

„Условията, поставени от всяка страна, са неприемливи за другата“, обясни ситуацията върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Сръбският президент заяви, че е готов да подпише всичко, което ЕС иска, с изключение на присъствието на Косово в ООН и въпроса за независимостта му.