Докато следях, макар и от чужбина, предизборните обещания на Ваня Григорова, все си мислех, че е стигнала дъното.

То не бяха приказки за тоалетни, не бе преместване на сгради. Оказа се обаче, че може и още.

Тя го доказа днес, като увери, че ако стане кмет на София, украинското знаме няма да се вее на сградата на кметството. Нищо, че то се вее не само в големи градове, но и в села и паланки в цяла Европа.

Григорова и нейното обкръжение трябваше само да си припомнят как Ирина Бокова се провали в самия край на изслушването й през април 2016 г., когато бе кандидат за генерален секретар на ООН. Тя отказа да отговори на най-последния въпрос, а именно дали ще се ангажира със спазването на териториалната цялост на Украйна. Той бе зададен от постоянния представител на Украйна, която по онова време бе един от 10-те непостоянни членове на Съвета за сигурност.

Бокова заяви, че въпросите са твърде много и че няма да успее да отговори на всички. Да, ама украинската тема бе вече актуална. Изминали бяха две години от незаконната анексия на Крим, която ООН не признава. Подкрепа за Москва имаше от няколко страни членки, известни като „бастиони на демокрацията“, но само по думите на собствените им вождове. Сред тях бяха Северна Корея, Никарагуа, Куба, Беларус, Судан, Зимбабве, Венецуела, Сирия. Така на практика Бокова – гражданин на страна член на ЕС, който не признава анексията, се присъедини към този отбор. Защото намери време да отговори на всевъзможни въпроси, за всички „птички и тревички“.

Автоголът на Ирина Бокова я изхвърли от надпреварата за поста генерален секретар. Този случай би трябвало да е емблематичен за обкръжението на Ваня Григорова. Очевидно не е. И може да доведе до нов автогол.

Защото темата за Украйна е показател за европейските настроения у нас. Най-вече от 2022 г. насам. Вярно е, че година по-рано Румен Радев спечели президентските избори у нас, макар да се изказа, че „Крим е руски, какъв да е“. Но Русия започна войната си няколко месеца по-късно, на 24 февруари 2022 г. И съвсем не е сигурно, че ако вотът беше след тази дата, Радев щеше да влезе повторно на „Дондуков“ 2.

ПП-ДБ носи своята вина за преизбирането на президента. Но трябва ли хората да повтарят днес същата грешка?

Да се върнем още назад, с 28 години. Местните избори през 1995 г. се провеждаха при абсолютно мнозинство на БСП в парламента. Премиерът Жан Виденов призова София да не остане „синьо гето“. С което също си вкара автогол. Не му помогна и кампанията с фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски.

Сега е време София да покаже, че е европейско гето в недотам европейска България. Казано на футболен език, столичани трябва да се възползват от автогола, който днес си заби Ваня Григорова, и да я разгромят в неделя.

Гласуването не е „за“, а „против“. И това го има. Случвало се е дори във Франция, където през 2002 г. хората гласуваха „с отвращение“ против Жан-Мари льо Пен на втория тур от президентския вот. Френските социалисти дори демонстративно гласуваха с ръкавици, които след това хвърляха с погнуса. Важна бе не победата на Жак Ширак, а поражението на един евроскептик и расист.

Нека сега софиянци разгромят противничката на украинското знаме и на еврото. С поведението си днес тя го заслужава напълно.

P.S. Моя милост пребивава в чужбина и няма възможност да гласува.