Ресторантьорите ще продължат и догодина да плащат ДДС от 9%, а не 20%, както е за всички останали.Това реши парламентът, като прие на първо четене промени в Закона за ДДС. Тези промени бяха отхвърлени на бюджетна и икономическа комисии. Намалената ставка бе приета преди време заради COVID пандемията, но ще продължи, въпреки че пандемията отмина и заведенията отдавна вече са пълни.

От Министерство на финансите обясниха, че първоначално са искали ставката да стане 20%, както е за всички. Бизнесът обаче предложил мерки, които да компенсират по-ниската ставка:

  • всички заплати по банков път;
  • пос терминали в заведенията;
  • повишаване на минимални осигурителни прагове;
  • облагане на бакшишите;
  • патентен данък за юридически лица;
  • въвеждане на софтуер, одобрен от НАП.

Смята се, че от намалената ставка бюджетът губи приходи от около 300 млн. лв.

От "Има такъв народ" възразиха срещу това ставката от 9% да се запази. И припомниха, че през лятото управляващите са дали да се разбере, че в края на годината тя ще се върне на 20%.

Венеция Ангова ("Продължаваме промяната - Демократична България") изтъкна, че финансовото министерство е тръгнало в посока да се върне ставката, но се е оказало, че за подобна промяна няма политическо мнозинство.

Тя призова "Има такъв народ" да направи подобно предложение между първо и второ четене.

Йордан Цонев (ДПС) изтъкна, че винаги е искал единна ставка по ДДС, но това се е променило по време на COVID кризата. Той обяви, че още тогава е предупреждавал, че единната ставка ще се върне трудно. И добави, че от ресторантьорския бранш не са потвърдили, че ще предприемат мерки за изсветляване (т.е. - изредените по-горе мерки остават в сферата на мечтите, б.р.).

Теменужка Петкова (ГЕРБ) заяви, че се създава правно основание да не се заплаща стоката, ако доставчикът не издаде фискален бон. Според нея е много трудно да се установи дали е получен фискален бон и тази мярка няма да проработи.

С промените се въвежда праг за регистрация по ДДС 166 хил. лв. от 2025 г.

Разпоредбите предвиждат удължаване до 30 юни 2024 г. на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно. Въвежда се задължение за лицата, извършващи в търговски обект ресторантьорски услуги, чиито продажби се управляват от софтуер, за тази дейност в обекта да използват само софтуер, включен в списъка в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти на НАП.  Въвежда се мярката получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка.

Допълнителен данък за големите предприятия

Многонационалните и големите национални групи предприятия ще се облагат с допълнителен данък и/или с национален допълнителен данък, прие на първо четене парламентът.

Депутатите одобриха промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвеждат правилата на европейска директива за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар, чрез първично и вторично облагане с допълнителен данък. Едновременно с това, се въвежда и национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в България, или на голяма национална група предприятия, в съответствие с предоставяната в директивата възможност. 

Минималното ефективно данъчно облагане ще се прилага за фирми с оборот от най-малко 750 000 000 евро или левовата им равностойност. Ставката е равна на положителната разлика между 15 на сто и размера на ефективната данъчна ставка, предвиждат измененията. 

Въвеждаме национален допълнителен данък от 5%, ставката на корпоративния данък е 10%, каза Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Ако дружеството майка е във Франция, има дъщерно в България, България е отложила прилагането на директивата, печалбата на дъщерното дружество в България ще бъде дообложено във  Франция с 5%, т.е. България, ако отложи директивата, това означава загуба на приходи за националния бюджет, обясни тя.

Също така с измененията се синхронизира Законът за корпоративното подоходно облагане с промените в Закона за местните данъци и такси, като се въвежда облагане с патентен данък на юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения. Въвежда се и нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък, с която да се продължи насърчаването на земеделските стопани, които са микро-, малки и средни предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, да инвестират преотстъпения данък в тази дейност.

Край на прикриването на трудови договори с граждански

Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, включително всички предварително неопределени допълнителни парични плащания. Това реши парламентът с приетите на първо четене промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Така се разширява обхватът на определението за „трудови правоотношения“, като промяната, според вносителя – Министерския съвет, цели да бъде намалено „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори. Това, от своя страна, ще доведе до деклариране и внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски от данъчно задължените лица на базата на действителния размер на техните доходи.

Депутатите гласуваха също да бъдат освободени от облагане доходите на физическите лица от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. В тази връзка се предлага в Закона за управление на отпадъците да бъде увеличен прагът на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лева на 1200 лева на физическо лице за една календарна година.

За предотвратяване избягването на данъчно облагане се предлага уеднаквяване на подхода при облагането на доходите от недвижимо имущество от източници в България. Въвеждат се нормативно признати разходи за доходите от продажба или замяна на финансови активи, включително виртуални валути, с което да се постигне по-голяма справедливост за данъчно задължените лица при определяне на облагаемия доход и дължимия данък от продажба или замяна на финансови активи.

Разширява се обхватът за предоставяне на информация от платците на доходи, отнасящ се до необлагаемите доходи, като по този начин ще се намалят отклоненията от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“. 

Въвежда се данъчно облекчение за приспадане от общата годишна данъчна основа на 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални и системни бонове, регистрирани в Националната агенция за приходите (НАП).

Въвежда се алтернативен данък върху доходите от дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения, за лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тази връзка се предлага и изменения и в Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за горите, с които се уреждат внасянето на задължителни осигурителни вноски. Всички предварително неопределени допълнителни парични плащания на заетите по трудово правоотношение ще бъдат изрично включени към облагаемия доход от трудови правоотношения.

В Закона за хазарта се създава задължение за организаторите на хазартни игри да предоставят информация по електронен път на НАП за размера на изплатените парични и предметни печалби на местни физически лица на стойност над 5000 лв., 

Депутатите продължиха с приемането на промени в законите за местните данъци и такси и данъчно осигурителния кодекс.