"Качих се във влака, нервен, че изтървах предишния. Закъснях за работа. Влакът обаче така и не тръгваше. Минаха 10 минути, изнервих се още повече. Хората питаха какво става. По едно време започнаха да слизат. И тогава разбрах какъв късмет съм имал."

Това си спомня пред Клуб Z 48-годишният днес българин Румен Алварадо за станалото преди десет години. Точно преди едно десетилетие - на 11 март 2004 г., бе извършен най-кървавият атентат в съвременната история на Европа. Той бе наречен "европейският 11 септември".

Терористи от "Ал Кайда" взривиха за по-чалко от половин час 4 влака на три гари в испанската столица - два на "Аточа" и по един на "Санта Еухения" и "Ел Посо дел Тио Раймундо". 92-ма души, сред които четирима българи, загинаха при атентатите. Над 2000 бяха ранени.

Във фаталната сутрин Румен Алварадо се забавил заради двегодишната си тогава дъщеря Александра. Той живеел в мадридското предградие Кослада и всяка сутрин пътувал с електричката до центъра, където работи и до днес като програмист в общината. Влакът, който той изпуснал, бил взривен на гара "Ел Посо дел Тио Раймундо". Той заминал от Кослада броени минути преди този, в който се качил Румен.

Румен Алварадо имал късмета да закъснее за един от взривените влакове. Снимка Личен архив

"Да, късметлия съм, но не искам да си спомням много за този ден. За съжаление, много хора нямаха моя късмет", завършва Румен Алварадо. Той е син на живеещия в България Рафаел Алварадо - кореспондент на испанския в. "А Бе Се".

Друг роднина на Румен пък се спасил на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Тогава първият му братовчед Алекс Попов (днес на 39 г.) трябвало да отиде по работа в една от кулите на Световния търговски център. Планирал да го направи в четвъртък или петък - на 13 или 14 септември. Кървавият вторник на 11 септември завинаги осуетил намерението му.

Късмет, макар на твърде солена цена, извадила българката Елка Славова от Троян. Както пътувахме, изведнъж се чу страшен тътен. Влакът рязко спря. Паднах от седалката. Върху мене изпопадаха десетки хора. За кратко загубих съзнание. Дойдох на себе си и усетих, че по мене тече нещо топло. После разбрах, че съм загубила много кръв", разказва пред Клуб Z сънародничката ни, която след месец ще навърши 60 г.

Елка Славова остава жива, но е тежко ранена при атентатите Снимки Авторът

По-нататък всичко било като на забавени кадри от филм. Елка видяла как към нея се приближават полицаи, вдигат я и я слагат на носилка. Тя дошла на себе си в мадридската болница "Ла Пас". Прекарала там цял месец.
Днес г-жа Славова продължава да живее край Мадрид. Тя гледа възрастна жена. Взела е преди 3 г. испанско гражданство и няма никакво намерение да се връща в България.

11 март завинаги преобръща живота на съпрузите Асен и Соня Андриянови от Луковит. 23-годишния си син Андриян и бъдешата си снаха, 29-годишната Калина Василева от Ямбол. Младежите готвят сватба. Насрочена е и датата - 15 май. Запазен е и един от най-добрите ресторанти в мадридския квартал Карабанчел.
Родителите и младоженците живеели в предградието Торехон. Калина работила като домашна прислужничка в Мадрид. Както всеки ден, на 11 март тя се качила на влака до центъра на столицата. Андриян работил по строежите в Торехон и не пътувал до града. Но точно в този ден той се качил заедно с Калина, защото трябвало да отиде да оформи някакъв документ в Мадрид. Влакът бил взривен малко преди гара "Аточа".

Снимки на Андриян и Калина красят и до днес хола на семейство Андриянови в Мадрид.

Родителите тръгнали да търсят сина и снахата си по болниците. Властите съобщили, че Андриян е в безсъзнание в една от клиниките. И родителите два дни седели неотлъчно край леглото му. Когато дошъл в съзнание, се оказало, че това не е синът им, а румънец на същата възраст. Физическата прилика между двамата била поразителна.

"Не пожелаваме на никого да изживее това", казват съпрузите Андриянови пред Клуб Z. Андриян и Калина са погребани в общ гроб в Торехон. Родителите живеят там и до днес. Като преки роднини на убит в атентатите те получиха испанско гражданство. С обезщетенията за загиналия си син те си купиха апартамент в Торехон. но всеки ден ходят на гробищата.
Днес нещата за тях са доста зле. 57-годишният Асен загубил работата си в строителството и кара на помощи. А две години по-младата Соня едва свързва двата края като чистачка по домовете. "Но в България днес щяхме да бъдем много по-зле. Може би като се пенсионираме, ще се върнем", споделят те.

Андриян и Калина са погребани в общ гроб в Торехон. Близките на момчето всеки ден ходят там. От ляво на дясно са майката Соня, бащата Асен, племенникът Алекс, неидентифициран семеен приятел, сестрата Албена и зетят Емил.

От Испания се прибрали дъщеря им Албена, съпругът й Емил и двете им деца. Другата им дъщеря Поля и нейният мъж, също Емил, обаче продължават да живеят в Испания.
При атентатите на 11 март 2004 г. загинаха още двама българи. Това са Мария Иванова от Карлово и Тинка Паунова от град Баня, област Пловдив.

Загиналият Андриян Андриянов бе награден посмъртно с указ на крал Хуан Карлос със златен медал за заслуги към Испания.

При мадридските атинтати бяха ранени двадесетина наши сънародници. Всички те получиха обезщетения от испанското правителство.

 

Наша сънародничка взе 500 000 евро обезщетение

 

Българка, оцеляла в мадридските атентати, взе близо половин милион евро обезщетение от испанската държава. По нейна молба няма да споменаваме името й.

Сумата бе определена със съдебно решение от 31 октомври 2007 г. Тогава магистрати в Мадрид произнесоха присъдите срещу атентаторите, взривили влаковете на 11 март 2004 г.

Определени бяха компенсации за жертвите и пострадалите, като най-високите бяха в размер на 1,5 милиона евро. Сумиге бяха изчислени въз основа на степента на получените рани, времето, прекарано в болница, както и срокът на причинената нетрудоспособност.

Освен от испанската държава, парите за обезщетенията бяха събрани и от конфискуваните имоти и сметки на осъдените терористи.

 

АТЕНТАТИТЕ

 

4 влака бяха взривени между 7,30 и 8 часа сутринта на 11 март 2004 г. на мадридските гари "Аточа", "Санта Еухения" и "Ел Посо дел Тио Раймундо". Експлозиите проехтяха в пиков час, когато хиляди хора пътуват с крайградските железници от столичните предградия към центъра. Атентаторите слязоха от влаковете, но оставиха там раници с експлозиви, които бяха задействани чрез мобилни телефони.

Взривовете станаха точно три дни преди парламентарните избори в Испания. Атентатите допринесоха в немалка степен вотът да бъде спечелен от опозиционната Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП). Друга причина бе, че дясното правителство на Хосе Мария Аснар побърза в началото да обвини за станалото терористите от баската групировка ЕТА.

Терористите бяха бързо идентифицирани. На 2 април 2004 г. полицията обкръжи седем от тях в къща в мадридското предградие Леганес. Те се самовзривиха.

По-късно бяха задържани над 20 души.

Присъдите срещу атентаторите бяха произнесени на 31 октомри 2007 г. Мароканците Джамал Зугам и Отман ел Гнауи получиха рекордните в историята на Испания наказания - съответно 42 922 и 42 924 години затвор. В иберийската страна няма доживотни рисъди. Срокът се изчислява на основата на броя жертви и други фактори. Въпреки това в Испания зад решетките се лежи най-много 30 години.

34 715 години и 6 месеца затвор получи испанският миньор Хосе Емилио Суарес Трасорас. Той бе осъден за това, че помагал на терористите, като ги снабдявал с експлозиви.

Значително по-леки наказания - между 3 и 23 г. зад решетките, бяха наложени на 17 души, сред които трима испанци.

Оправдани бяха 8 души.

Испанецът Раул Гонсалес - съименник и съфамилник на легендарния футболист от "Реал" (Мадрид), получи 5 години затвор, но по-малко от година по-късно бе оправдан от Върховния съд.

Край гара Аточа бе издигнат паметник, във вътрешността на който са написани имената на всички жертви от 11 март. Оказа се, че в началото е било пропуснато името на загиналата българка Мария Иванова. Грешката бе поправена три години по-късно.