В четвъртък Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение, вече считано като революционно за футбола. Решение, което се очаква да го разтърси и промени из основи. Така казват.

Магистратите в Люксембург се произнесоха, че ФИФА и УЕФА са нарушили правилата на ЕС за конкуренцията и свободата на предоставяне на стоки с опита си да блокират създаването на Европейска Суперлига преди над две години и половина.

Делото бе заведено от Европейската Суперлига като сдружение, в което накрая останаха само три клуба от 12 създатели - "Реал" (Мадрид), "Барселона" и "Ювентус". Как точно УЕФА и ФИФА - организации, които администрират футбола такъв, какъвто го знаем, опитаха да блокират новия амбициозен проект? Със заплахи за глоби и изключване от всички структури, забрани... Но те далеч не бяха сами, реакцията бе с безпрецедентен ефект и Европейската Суперлига "спука гуми", а едва бе потеглила.

Решението повдига много въпроси не само за бъдещето на проекта, а въобще на любимата игра. Опитваме да отговорим на някои от тях тук.

Какво означава решението на Съда?

Тепърва ще го тълкуват юристи и специалисти по спортно право, но едно е безспорно - футболните федерации и конфедерации, каквито са ФИФА и УЕФА, вече не могат да се чувстват монополисти по отношение на организиране на големи клубни турнири. И не само.

Много важни са текстовете, които касаят телевизионните права - най-голямото перо в бюджета на всеки модерен западен клуб. 

В мотивите на решението на Съда на ЕС пише, че организирането на клубни турнири и използването на тв права за излъчване са икономически дейности. При това не е задължително да са "тв". Подразбира се, че могат да засягат и стриймването в интернет.

Съответно те трябва да спазват правилата за конкуренцията и свободата на движение, дори когато икономическото преследване на спортни цели има специфичен характер, като съществуването на асоциации с определени регулаторни и контролни правомощия. Сиреч, УЕФА (или друг субект) и турнири.

Можеш да се отделиш и да си организираш турнир, като сам се грижиш за правата за излъчване. Тук идва ключовият момент в "присъдата" на СЕС - УЕФА, ФИФА и който там още, вече не могат да плашат с глоби, изключвания, забрани и т.н. Това е сърцевината по делото.

Иначе и досега е било така. Помислете, особено през лятото и зимата се организират един куп минитурнири, които не са под егидата на тези и други централи. В интерес на истината УЕФА коригира разпоредбите си в тази част. Това е причината СЕС да подчертае, че решението не касае обстоятелството дали проектът "Суперлига" трябва да бъде одобрен и да стартира. А УЕФА реагира, че по същество нищо не се променя.

Значи ли това, че даден клуб може да съди УЕФА с идеята да се разпорежда с тв правата си?

Може, но най-вероятно няма да успее, бидейки част от настоящата система на футбола и участвайки в европейските клубни турнири. В крайна сметка с присъствието си в тях даден клуб се съгласява с условията на УЕФА като организатор. Що се отнася до вътрешните първенства, повечето от тях се администрират от лиги, които са франчайзи. Такъв е водещият пример - английската Висша лига, създадена някога от шест големи клуба - като фирма.

Факт е, че футболният модел се пропуква с решението на СЕС, което в крайна сметка не е толкова изненадващо. Не и за добре информираните. Но, от друга страна, този модел е граден десетилетия наред. Той включва националните първенства и турнири, УЕФА (като европейска конфедерация на ФИФА), другите конфедерации, ФИФА. Действа на спортен принцип за класиране с всичко познато в него - участия, влизане в по-горна група или етап, изпадане и т.н.

Няма да е толкова лесно тази структура да бъде съборена. Не е и нужно. Ясно е, че всичко се променя и последните събития ще дадат тласък на нови, но промените така или иначе се случват. Футболът постоянно еволюира, спомнете си какво беше преди 20 години и какво е сега. Разликата е огромна.

А как се промени Суперлигата?

Представеният още в четвъртък проект е изцяло нов. Което показва, че там не са спали от април 2021 г. насам, когато само 48 часа след обявяването си беше спрян, тъй като девет от създателите му се оттеглиха под натиска на фенове, медии, спонсори, организации (УЕФА, ФИФА, ФИФПро и т.н.) и цели правителства.

На първо място, ангажирана е компания, която да менажира Суперлигата - А22. Неин шеф е някой си Бернд Райхарт. Предложен е формат с 64 отбора, разделени в три лиги. Няма да има гарантирани квоти, както през 2021 г., напротив, принципът е като в национален шампионат с Първа, Втора и Трета лига. Идеята е тимовете да се изкачват и изпадат, да има шампиони, а също така елиминационна фаза. 

Снимка АП/БТА

Класирането за Суперлигата ще става на база националните шампионати, казва Райхарт пред Би Би Си. Което означава, че се копират турнирите на УЕФА. Бернд Райхарт говори за "отворен" и "достъпен" турнир, мачовете в който ще са през седмицата. По седем на отбор в груповата фаза, следват елиминации. Той изрази убеденост, че ще събере 64 отбора за старт на лигата. 

А с новия формат на отворен турнир се цели избягване на критиките от предложения преди 32 месеца затворен ВИП вариант със супертимове, само 12 на брой, като се планираше да бъдат поканени още неколцина - "Байерн", "Борусия" (Дортмунд), ПСЖ, "Аякс"...

Нещо интересно - Райхарт гарантира в интервюта за Би Би Си и ДПА, че мачовете ще бъдат безплатни за феновете в цял свят, те нямало да са част от платени пакети и платформи. Чист популизъм. Преди време феновете възстанаха първи срещу тогавашната Суперлига, така идеята сега е явно да бъдат спечелени, за да не изригнат отново.

Помислено е и за дамите, тъй като техният футбол става все по-популярен. Женската Суперлига ще е от 32 отбора и на същия принцип.

За пари официално не се говори, но се посочва, че ще са "в пъти повече", отколкото сега се плащат от УЕФА. Включително така наречените "солидарни плащания" към всички във футболната система. В България, например, такива се разпределят всеки сезон. Те не са Бог знае колко, но отговарят на класиранията на нашите отбори на национално и клубно равнище.

Как реагира футболният свят?

На този етап - негативно. Остро "против". За момента можем да кажем, че участниците в Суперлигата са точно три - "Реал", Барса и "Ювентус". Последният не е много сигурен, тъй като предишното ръководство, начело с Андреа Аниели - един от двигателите на предишната Европейска Суперлига, напусна, а сегашното още не е коментирало.

Това е причината в първото си изявление президентът на УЕФА Александър Чеферин да заяви с доза сарказъм, че няма да прави пречки този път, няма търпение Суперлигата да стартира с единствените си два участника - "Реал" и "Барселона".

В Англия първи реагира "Манчестър Юнайтед", който се разграничи от Европейската Суперлига, заявявайки, че няма намерение да се присъединява, остава верен на сегашната структура. "Червените дяволи" бяха част от предишното предложение, взривило футбола в ранната пролет на 2021 г. Последваха ги останалите от "Голямата шестица", като последен вчера се присъедини и "Ливърпул", с което сложи край на спекулации, че щатските му собственици пак са тръгнали срещу УЕФА.

Висшата лига публикува позиция - против Суперлигата. 

Снимка АП/БТА

Клубовете, обявили се против, са неизброими. От големи (като Премиър лийг) и малки лиги. Сред тях се наредиха ЦСКА-София и ЦСКА 1948, който, бидейки член на Европейската клубна асоциация, публикува декларацията й. 

“Европейската клубна асоциация (ECA), представляваща близо 500 професионални футболни отбора в цяла Европа, отбелязва решението, разпространено от Европейския съд. За да бъде напълно ясно, решението по никакъв начин не подкрепя или одобрява какъвто и да било вид проект за Суперлига", се казва там.

Най-любопитното изказване направи именно президентът на ЕСА Насер ал Хелайфи - босът на "Пари Сен Жермен". Той осъди намеренията за Суперлига, критикува "Реал" и "Барселона" и добави следното по адрес на боса на "лос меренгес" Флорентино Перес, който веднага след оповестяване на решението на СЕС произнесе реч от клубния музей:

"Странно е да говориш за Суперлигата с всичките трофеи от Шампионската лига зад теб."

Странно е - самата истина. Меко казано.

В правителствата на Италия и Франция се заговори за иницииране на законодателни промени, с които клубовете да бъдат ограничени да подкрепят ЕС.

"Байерн" (Мюнхен) и "Борусия" (Дортмунд) - грандове спрягани за "специални покани" през 2021 г., се опълчиха на бунтарската инициатива. Във въпросните държави федерациите и лигите също казват "не". Германските клубове реално се управляват от привържениците си, което подсказва, че е много малко вероятно да променят визията си.

Значи ли това, че Суперлигата отново е мъртвородена?

Не. Сега можем да направи няколко извода. Първият е, че господството на ФИФА, УЕФА и останалите "авторитети" се клати, но е рано да ги отписваме. Най-малкото, УЕФА трябва постоянно да се променя и да угажда на големите клубове, за да остане администратор и организатор на клубния футбол в Европа. Така ще стане и сега, ала този път трябва да се помисли и за по-малките.

Второ, отварят се вратите за алтернативи, но те трябва да предложат повече от това, което се поднася. Налага се да си сътрудничат с останалите заинтересовани страни - федерации, лиги, фенове, спонсори, политици... Бернд Райхарт заяви, че е разговаряно с всички по веригата, а 99 процента от отказалите се в последните дни клубове се били врекли във вярност на проекта. Сега се отметнали. И в двата случая не е изненада, че властва стадният принцип. 

Бернд Райхард. Снимка АП/БТА

Трето, нелепо е да се мисли, че може да се постигне нещо значимо като проект без английските клубове, които днес (уж) не искат и да чуят за Суперлига. Същото се отнася за германските, френските, италианските, останалите в Испания, твърдо застанали срещу Барса и "Реал". Начело с "Атлетико".

А защо точно най-големите в Испания остават верни на проекта, не е трудно да се отговори. "Реал" от десетилетия има водеща роля във футболния бизнес, винаги е бил иноватор, харчел е и изкарвал... галактически. "Барселона" е в много тежко, дори предфалитно състояние, откакто започна пандемията. Наскоро изтегли огромен кредит за новия си стадион и не е ясно как ще го връща. Заради липсата на пари и добър финансов баланс не успя да си върне Лео Меси.

Журналистът Йън Хърбърт от "Дейли Мейл" написа, че грандовете в Испания просто искат да си отмъстят на Висшата лига заради нейното господство. Това звучи пристрастно и шовинистично, но не е лишено от логика. Последният във Висшата лига печели долу-горе колкото първия в Ла Лига от тв права. Докато Европейската Суперлига гарантира друг принцип на разпределение на парите, а те ще са много повече, уверяват организаторите.

Какво следва?

Ще видим как ще се развият процесите в следващите месеци. Ще се намерят ли наистина смелчаци - 64 на брой или по-малко за начало, които ще склонят за Европейската Суперлига? Защо това да не са отбори, които са останали извън евротурнирите на УЕФА? Този сезон "Челси" не попадна и в трите, нищо чудно това да се случи и на "Манчестър Юнайтед" догодина. 

Едно е сигурно - "Реал", Барса и компания няма да се откажат сега, след като чакаха в миманса 32 месеца. Те показват, че са склонни да променят проекта си.

Същата склонност трябва да засвидетелстват ФИФА и УЕФА, ако искат да си запазят контрола. Нужни са по-радикални реформи и в клубните турнири, и в тези за националните отбори. 

Играта на котка и мишка е в нова фаза. Да видим какво ще се случи с футбола в крайна сметка. А всички въпроси и отговори, винаги водят към "добрия" стар извод - каквото и да ти говорят, накрая винаги става въпрос за пари.