В края на 2023 г. по традиция Асоциацията на европейските журналисти – България се обърна към представители на професионалната общност, за да разкажат как те видяха медийната година. 

Клуб Z днес публикува гледната точка на Миролюба Бенатова.

1 790 000. Това е числото с резултатите в търсачката на Google за израза „каза Пеевски“. При Христо Иванов то е с 800 000 по-малко. С Кирил Петков са почти равни по този показател. С това словосъчетание само при Бойко Борисов резултатът е почти два милиона.

Защо Пеевски да е пред скоби? Защото започна да говори публично едва преди няколко месеца, а днес вече е постоянно присъствие във всички новинарски емисии. Някой път и по два пъти.

Когато след парламентарните избори през април Пеевски казва, че се надява „политиците да се събудят и да направят правителство, защото иначе се губи смисълът“, никой не е очаквал, че до края на годината той ще се превърне в основен говорител на смисъла. Той се изказва по евроатлантическата ориентация на България, срещу руските интереси у нас, за промени в Конституцията, по проблемите на протестиращи животновъди, земеделци, ресторантьори, за края на дерогацията за „Лукойл“, за енергетиката, за сроковете и условията по приемане на важни законодателни решения, за избора на директор на болница „Пирогов“, за работата на министрите, за нуждите на мюфтийството, на Светия синод и шаха.

Моделът не е нов

Изненадващо е обаче, когато именно санкционираният по закона „Магнитски“ бивш собственик на медии, бивш председател на ДАНС за един ден, депутат, председател на парламентарната група и кандидат за председател на ДПС Делян Пеевски излиза с позиция по всеки въпрос. Това е същият Делян Пеевски, чието име до неотдавна бе синоним на задкулисие, спорен юридически стаж, чудодейно забогатяване, превземане на бизнеси и медиен монопол. В комикси, разпространявани от бившия хазартен бос Васил Божков, Пеевски бе нарисуван като паяк, обхванал с пипалата си сградата на Народното събрание.

Днес „паякът“ е демитологизиран. Всеки знае как говори и какво мисли. Но само по темите, които сам поставя на дневен ред. И тук този публичен възход намира пресечна точка с журналистиката.

Пеевски казва каквото има да казва. А срещу него присъстват много микрофони, подадени от репортери с нужда от дребни уточнения и без никакви въпроси с контекст, или не дай боже – въпроси, които да звучат критично. Сигурно някои медийни реалности и изпразнени столчета дават обяснение за формалното отразяване на Феномена. Въпросът #КОЙ остава в архивите, за да напомня, че преди 10 години същият Пеевски е успял да провокира масово гражданско недоволство. През 2023 г. Делян Пеевски вече чува само: „Кажете, г-н Пеевски…“ и „Г-н Пеевски, как ще коментирате?“.

Без достъп

Междувременно през годината парламентарните репортери изгубиха достъп до свободни и поверителни разговори с депутатите в парламента. Имат право да запишат Пеевски и другите, когато се появят пред една врата. Но само когато политиците решат. И въпреки протеста на 85 парламентарни репортери тези условия няма да се променят.

Засега недоволните получават само по-добър интернет. За да гледат онлайн и да предават по-бързо това, което са проследили на мониторите, без шанс да научат нещо повече, да изяснят някое противоречие или да чуят някоя неофициална, но важна информация. Всъщност, без шанс да си свършат работата като репортери, които не са просто държачи на микрофони.

Пак през тази година Министерството на финансите, ръководено от Асен Василев, опита да наложи нови правила за акредитация, включващи изискване за водене на бизнес рубрика, подходящо образование и доказателства, че репортерът е отразявал финансови новини. След отпор от страна на някои журналисти формално ограниченията отпаднаха.

В шумотевицата от новини потъна призивът на АЕЖ за създаване на специална парламентарна комисия, която „да провери съмненията за евентуална държавна цензура в електронните медии“. Повод за искането даде диалог между депутата от ПП- ДБ Ивайло Мирчев и водещия на сутрешния блок на Нова ТВ Виктор Николаев. Мирчев каза, че „преди пет години нито една от националните телевизии не е подхванала журналистически т.нар. Барселонагейт“, а Николаев му отвърна: „Вие наясно ли сте как се притискат национални телевизии с регулатори?“

Тогава АЕЖ настоя „парламентарна комисия да проучи съмненията, че властта използва регулатори, за да притискат националните телевизии да не отразяват теми от обществен интерес, когато тези теми биха накърнили репутацията им“.

Шест месеца по-късно не сме чули за съставяне на такава комисия. Но знаем, че разпределението на политическо влиянието в регулаторите тепърва предстои. А старият състав на КЗК не видя господстващо положение в придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“.

Прекомерна сила „без повод“

Отворен остава въпросът ще стане ли ясно какво се случи на протеста срещу президента на БФС Борислав Михайлов. По данни на АЕЖ в протеста са пострадали девет журналисти, някои от които са удряни докато предават „на живо“. МВР обяви, че трима полицаи са отстранени заради прекомерна употреба на сила „без повод“, а на този етап от Столичната община отказват да предоставят кадри от видеонаблюдението. АЕЖ поиска достъп до кадрите, за да се направи независим анализ на обстоятелствата, извън твърденията на полицията. Засега неуспешно. Дали от Столичната община все пак ще позволят видеонаблюдението от вечерта на протеста да послужи в обществен интерес, остава да разберем догодина.

Както казва Пеевски: „Най-интересното предстои!“.