Латвийската евродепутатка Татяна Жданока работи за руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) поне от 2004 г.

Това разкрива изданието „Инсайдър“. Един от тримата автори на статията е българският разследващ журналист Христо Грозев. 

Връзките на Татяна Жданока с ФСБ са разкрити, след като журналистите успели да проникнат в личната й кореспонденция по електронната поща.

Тя е етническа рускиня и фамилията й на руски език е Жданок. Още от времето на СССР е член на компартията (КПСС), а в края на комунизма се противопоставя на независимостта на Латвия.

Не е ясно дали Татяна Жданока е вербувана от службите на Кремъл преди или след разпадането на СССР. Но през 2005 г. тя вече води усилена кореспонденция с надзорника си – Дмитрий Гладей от управлението на ФСБ в Санкт Петербург.

Година по-рано етническата рускиня е избрана за евродепутат и в момента привършва четвъртия си мандат в Европейския парламент. Тя е от групата на независимите депутати и представлява Руския съюз на Латвия (РСЛ). В балтийската република тя няма право да бъде избирана поради миналото й като член на компартията.

През 2005 г. естонската Служба за вътрешна сигурност обяви, че партията РЛС в Латвия е прикритие на ФСБ.

Ако се съди по огласената кореспонденция, Татяна Жданока често се е срещала с Дмитрий Гладей в Москва и на различни места в Европа. Същевременно в писма тя го информирала за дейността си като евродепутат.

Жданока организирала дебат в Европейския парламент, посветен на протестите срещу демонтирането на паметник на съветски войник в Естония. В Латвия тя стартирала радиопредаването „Часът на руското училище“. Депутатката подготвила в Европейския парламент в Страсбург изложбата „Руснаците в Латвия“, на която представила етническите руснаци в страната като коренно население.

През 2010 г. Жданока информирала Гладей за подготовка за отбелязването на Деня на победата – 9 май, в Латвия. В това писмо тя молила настойника си да й осигури допълнително финансиране от 6000 долара, които да получи като организатор на проявата в качеството на евродепутат. Част от парите били предназначени за закупуване на георгиевски ленти.

Жданока работила за Гладей до 2013 г. Тогава руският шеф започнал да препраща отчетите на депутатката на друг адрес и й представил, но само виртуално, човек на име Сергей Красин. Оттогава тя се отчита на Красин.

С Жданока работил още един служител на ФСБ. Става дума Сергей Середенко, самообявил се за „омбудсман на Естония по правата на човека“. Властите в Талин са го осъдили на 5 години и половина затвор за антидържавна дейност.

Един от началниците на Середенко бил агент на ФСБ на име Артьом Куреев. През 2014 г. Жданока подала в белгийското посолство в Москва молба Куреев да получи виза, за да посети Европейския парламент. Това станало по-малко от месец след руската анексия на Крим. Така Татяна Жданока не само се отчитала на надзорниците си от ФСБ, но и използвала статута си на евродепутат, за да им помага да влязат на територията на ЕС.

След нахлуването в Крим Жданока заминала за полуострова, където била международен наблюдател на непризнатия от ЕС референдум за присъединяването на полуострова към Русия.

Две години по-късно тя пътувала до Сирия и се срещала с диктатора Башар Асад. По това време руските войски вече са влезли в арабската република по молба на режима в Дамаск. Европейският парламент отказал да плати пътуването на Жданока, тъй като Асад и неговото обкръжение били санкционирани от ЕС.

Не е изненада, че през март 2022 г Татяна Жданока е била един от едва 13-те евродепутати, гласували против осъждането на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, отбелязва „Инсайдър“. Заради противопоставянето си тя бе изгонена от парламентарната група на "Зелените"/Европейски свободен алианс (ЕСА), известна като една от проевропейските сили в ЕП.

В ЕП Жданока постоянно води кампания, фокусирана върху твърденията й, че Латвия преследва руския език. През 2015 г. тя участвала в проява на основаната в Белгия организация „Латвия без нацизъм“ - тя е съучредител на групата. Според Нормундс Межвиетс – шефа на латвийските служби, Кремъл е финансирал организацията с 25 000 долара.

Материалът на „Инсайдър“ е написан с помощта на изданията „Делфи Естония“, Re: Baltica от Латвия и шведския вестник „Експресен“.

„Председателят на ЕП Роберта Мецола е взела насериозно информацията в материала и е отнесла случая до Консултативния комитет за Кодекса на поведение. Това означава, че е започнало разследване в Парламента. Тя ще постави въпроса и пред Конференцията на председателите на ЕП“, коментира публикацията Юри Лаас, говорителят на Мецола.

Собствено разследване е започнал и Европейският свободен алианс (ЕСА), към който Жданока принадлежеше до 2022 г.

Самата Татяна Жданока отрече обвиненията във връзка с руските служби.

„Никога не съм била свързана с ФСБ, за разлика от редица добре известни фигури в Латвия, и не съм сътрудничала с никакви други разузнавателни служби“, заяви тя във видео на руски език, публикувано в профила й във фейсбук.