На 4 февруари 2004 г. харвардския студент Марк Зукърбърг създава в общежитието си сайта thefacebook.com - сайт, който започва просто като указател с профили на студентите. Колегите на Зукърбърг могат да споделят лична информация, да качват снимки, да споделят в кои клубове членуват и какви класове посещават. 

Само след месец сайтът е достъпен и за студенти в Колумбия, Стафорд и Йейл. След година става достъпен и за ученици в цялата страна, а през 2006 г. излиза извън учебните заведения. През 2007 г. сайтът, вече с домейна facebook.com, е в топ 100 уеб платформи в света - и се оценява на 15 млрд. долара.

Днес сайтът има над 3 милиарда активни месечни потребители, а Марк Зукърбърг е главен изпълнителен директор на майчината компания Meta, собственик и на редица други популярни социални мрежи и услуги - Instagram, WhatsApp, Messenger, Threads. Facebook.com е третият най-посещават сайт в света.

За тези две десетилетия социалната мрежа промени начина, по който хората общуват, работят, създават бизнес, четат новини.

За добро или лошо, платформата на Зукърбърг е мястото, в което огромна част от хората по света намират нужната им информация.

В средата на м.г. институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката публикува доклад, според който като основен източник на новини - 76% от анкетираните българи са посочили онлайн източници, включително социалните медии, 63% ползват телевизиите и едва 12% - печатните медии.

При социалните медии най-популярен е Facebook, като 64% от анкетираните ни сънародници го използват за новини, а 77% - „на общо основание“.

Това промени и журналистиката - множество потребители не само ползват, но и създават съдържание. Развитието на социалните платформи доуби загиващите печатни медии, но започна да измества и професионалната журналистика във всичките й форми. Това демократизира достъпа до информация, но и улесни разпространяването на дезинформация. 

Facebook и другите платформи промениха и политиката - в някои държави те дадоха поле за координация между гражданите, борещи се срещу авторитарни режими. На много места обаче дадоха платформа на политиците, с която да заобикалят въпросите на журналисти и да общуват директно с избирателите.