Бисмарк е казал: "Политиката е изкуството на възможното". Пруският генерал Карл фон Клаузевиц още по-рано е изтъкнал: "Войната е продължение на политиката с други средства". Синтез на тези две максими може да изглежда така: "Войната е изкуството на възможното".

Преди старта на лятната контраофанзива на Украйна през 2023 г. нямаше как да очакваме от украинците в рамките на няколко месеца да изхвърлят многократно превъзхождащия ги в личен състав и оборудване окупатор от територията си. Нали така?

Затова нека се запитаме: "Какви бяха "възможностите" на Украйна към юни 2023 г.?"

  • Първа възможност - да отложи контраофанзивата до 2024 г., когато щеше да е натрупала солидно количество западно оръжие (включително изтребители Ф-16) и да разполага с повече тренирани и отпочинали бойци. 
  • Втора възможност - да послуша Запада и да концентрира действията си върху една зона от фронта, с по-скромни очаквания откъм освободена площ, но с шанс да постигне стратегически успех (например, да стесни "сухоземния мост", свързващ Русия и Крим). 
  • Трета възможност - да последва лошия пример на Русия от началото на инвазията и да атакува некоординирано в различни направления, в безумен опит да напипа "пукнатина", да осъществи "пробив", да организира "нахлуване"...защо не и в Крим?

За съжаление, Киев избра третата опция, която бихме могли да определим като "възможност" дотолкова, доколкото се вписва в най-общата дефиниция на думата - в нея няма нищо от Бисмарк или Клаузевиц. Украйна подложи на натиск руските сили в Запорожие, където и постигна най-голям успех (проби първата руска отбранителна линия край селищата Вербове и Роботине). Но без грам военна логика реши да пожертва инициативата във войната в името на това да си върне Бахмут. 

Бахмут - голямата грешка на Украйна

Когато в края на 2022 г. руските войски падаха като мухи по открития за бомбардировки дълъг път към Бахмут, градът бе възприеман като ключ към дългосрочния триумф на Украйна - той бе изцяло символична цел, фикс идея на Путин и Пригожин. Превземането му само по себе си нямаше и в крайна сметка не доведе до оперативно надмощие на руснаците в региона. Финалът на последното изречение изрично е удебелен, защото Зеленски, Кулеба и компания твърдяха, че ако Бахмут бъде изоставен, ще бъде "отворен път" към разположените на запад по-значими украински градове Краматорск и Словянск. Дори сега, когато Русия се опитва да натиска в различни части от фронта, окуражена от превземането на Авдеевка, Краматорск и Словянск не са приоритет за войските ѝ. 

В началото на януари 2023 г. руснаците достигнаха пределите на Бахмут и украинците трябваше да бъдат изтеглени, защото благоприятното съотношение на жертви 5:1 се измени в най-добрия случай на 2:1. Това нямаше как да устройва значително по-малкото на брой защитници. Но отбраната му продължи до последната къща.

След като руската армия вдигна знаме в центъра на Бахмут през април-май 2023 г., тя се окопа в града и позволи на украинците (нека бъдем по-конкретни - на новия избраник на Зеленски за главнокомандващ на украинските сили Олександър Сирски) да хабят най-елитните си части и военно оборудване в безплодни опити да си го върнат. Безплодни и безсмислени опити, защото колкото и цинично, грубо и кръвожадно да звучи - Украйна не се нуждае от Бахмут в момента. Не и ако сериозно се опитва да спечели войната. Дори да жертва еквивалента на 200 млрд. долара западна помощ в освобождаване му, това няма да окаже въздействие върху хода на военните действия - на изток я очакват десетки километри полета под непрестанен руски артилерийски обстрел до следващия окупиран от Русия град: Попасная. Пилеенето на ресурси край Бахмут не само обрече лятната контраофанзива - тези бойци, които бяха загубени край града, тези снаряди, които безславно се стовариха върху руините му, щяха да предотвратят колапса на украинските сили край Авдеевка.

За разлика от Бахмут, превземането на Авдеевка, която е арена на сблъсъци от 2014 г., е не само символичен успех за Путин. Градът се намира непосредствено на север от окупирания от руснаците областен център Донецк. С падането на Авдеевка Донецк се превръща в непревземаема крепост за Украйна.

Говорят против "Холивуд", но не излизат от "филма"

Украинските лидери осъзнават, че недостигът на снаряди е основен фактор за загубата на Авдеевка. Но вместо да поемат отговорност, обвиняват за липсата западните партньори. 

"Авдеевка нямаше да бъде загубен, ако Украйна беше получила всичките артилерийски боеприпаси, от които се нуждаехме, за да я защитим", заяви на 20 февруари Дмитро Кулеба в интервю за Си Ен Ен. "Причината, поради която (украинските войници) трябва да се жертват и да умират, е, че някой все още дебатира решение. Аз уважавам вътрешната политика и няма да се меся в нея, но просто искам всички да си спомнят, че всеки ден дебат на едно място означава нова смърт на друго място".

Западните партньори често са критикувани, че притискат Украйна в най-бърз порядък да постигне значителни успехи на фронта. Може би точно към тях се обърна Зеленски, когато в интервю за Би Би Си през юни 2023 г. (в началото на контраофанзивата) каза:  

"Някои хора смятат, че това е филм от Холивуд и очакват резултати веднага. Не е".

А как биха могли тези "някои хора" да стигнат до подобно налудничаво заключение? Дали са се вслушали в съветника на украинския президент Михайло Подоляк, който на 5 април 2023 г. каза пред "Крим. Реалии":

"Със сигурност за много кратко време, от историческа гледна точка много малко, след шест месеца, или пет, или седем месеца, ние ще бъдем в Крим".

Или пък им е въздействал шефът на Генералното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирило Буданов, който през септември 2022 г. предположи, че до пролетта на 2023 г. Крим ще бъде освободен? На 17 април 2023 г., след като бе попитан дали все още застава зад дръзката си прогноза, той подчерта, че "всичко върви по план" и че "все още има време" (до края на пролетта) тя да се изпълни.

Може да ги е подвел и Олександър Сирски? В края на март 2023 г. той предположи, че в Бахмут руснаците губят толкова много сили, че "скоро ще се възползваме от тази възможност, както някога в близост до Киев, Харков, Балаклия и Купянск".

Украинската контраофанзива от 2023 г. завърши с катастрофален провал, защото украинските лидери я проведоха като главни герои във филм на Холивуд, в който законите на физиката и войната не важат. Нека не им позволяваме да избегнат отговорност за своите грешки заради забавянето на американската и европейската военна помощ. Едно компетентно ръководство щеше да допусне подобно забавяне при планирането на мащабно контранастъпление. 

С право се подигравахме на руснаците, когато в началото на инвазията си повярваха, че ще превземат Киев за три дни. Днес игнорираме безумните действия и изказвания на украинците, защото сме солидарни с болката на този изстрадал народ. Но както Киев често ни напомня - Русия представлява заплаха за цяла Европа. И след като каузата на Украйна е и наша, ние трябва да сме по-взискателни към лидерите на тази страна. 

Защото войната може и да не предостави нова възможност за контраофанзива на Украйна. Тя не цени живота на "добрите" повече от този на "лошите". Войната не е Холивуд. 

Войната е изкуството на възможното. Дано Украйна си е научила урока.