Градче на десетина километра от Донецк, с малко повече от 30 хиляди жители до войната, а днес - напълно изоставено, прикова погледите през седмицата с поредица от драматични и противоречиви съобщения за развоя на битката между украинската и руската армия: Украйна изпраща в Авдеевка елитни бойци, Украйна отстъпва, Украйна заема нови позиции, прочетохме по новинарските канали.

Тази нощ генерал Олександър Сирски съобщи, че е наредил пълно изтегляне от града. Сирски направи първия голям избор, откакто миналата седмица бе назначен за главнокомандващ на въоръжените сили. Но Авдеевка е само едно от местата по 1000-километровия фронт, където украинската отбрана се пропуква, казва в интервю за  БНР Микаел Герстад, анализатор от базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания (IISS).

Месеци наред Герстад и колегата му Йохан Мишел анализират купищата информация, която идва от бойното поле от публично достъпни източници. Изводите им не са благоприятни за Киев. Един от тях е, че, независимо от огромните загуби за последните две години, руската армия се засилва в един важен компонент - бронираната техника. Тази тенденция се наблюдава още от миналото лято, в разгара на несполучливото украинско контранастъпление. Затова Авдеевка бе първото, но далеч не последното изпитание пред Сирски.

Повече от три хиляди танка и още хиляди бронирани машини е загубила руската армия в боевете от февруари 2022 до ноември миналата година, сочат данните на IISS. В сравнение с първата година от нашествието, когато руската армия трябваше да изостави голям брой машини при скоростното си отстъпление от Ирпин и Изюм, през 2023 тези загуби намаляват осезаемо. Микаел Герстад отдава това на факта, че като изключим щурмовете на Вугледар и Бахмут, през по-голямата част на миналата година руснаците бяха в отбрана. Сега те отново са в настъпление и танковите им войски нарастват числено, най-вече с ремонтирани машини от 50-те и 60-те години на миналия век като Т-55 и Т-62, също и малко по-новите модели Т-72 и Т-80.

"Украйна разполага с може би малко по-качествени оръжейни системи. Но въпросът е дали са достатъчни. Защото Русия на практика успява да компенсира загубите си и да увеличи броя на танковете, бронетранспортьорите и бойните машини на пехотата. От миналия август досега броят на руските танкове се увеличава поне с 20-30 месечно, въпреки претърпените загуби. Повечето от танковете може да са Т-62, но танкът си е танк", отбелязва Герстад.

Наблюденията му потвърждават, че артилерията, наред с противотанковите мини и управляеми ракети, е основното средство за борба с бронираната техника на противника. Недостигът на снаряди и блокирането на помощта за Киев в Конгреса на САЩ означават, че руснаците ще стават все по-силни, ако украинците не открият алтернативно средство. Такова все по-често са FPV-дроновете, но според Герстад те не могат да заменят артилерията. Последиците от това са неблагоприятни за украинската армия.

"Нарастването на руските настъпателни ресурси обяснява засилването на заплахата за Авдеевка (украинския бастион край Донецк). И не само при Авдеевка, но и по линията Купянск-Креминна, както и в районите, където украинците проникнаха в руските линии при контранастъплението си миналото лято.

Предполага се, че в битката за Авдеевка от миналия октомври досега Русия е загубила около 15 хиляди убити и раненивойници. Унищожените единици бойна техника са поне 200, а твърде вероятно - 350, според експерта от IISS. Тези жертви се отплатиха на руското командване. През последната седмица руски разузнавателни и щурмови групи успяха да проникнат на запад от железопътната линия в северната част на Авдеевка. За бранителите остана само един път за отстъпление южно от коксо-химическия завод, изложен на милостта на руските оръдия и безпилотни апарати", посочва Герстад.

В четвъртък командването на Трета отделна щурмова бригада на украинската армия съобщи, че нейни бойци - ветерани от Бахмут и ред други битки в Донбас - са изпратени в Авдеевка, и описа ситуацията там като "крайно критична". Същевременно военен говорител съобщи, че бранителите отстъпват на места. Какво всъщност се опитваше да направи украинското командване?

Според Герстад задачата на Трета бригада е била да отблъсне руснаците поне временно, за да позволи на елементите от 110-та бригада в града да се изтеглят с по-малко загуби. По това време на отделни места бранителите вече бяха принудени да водят кръгова отбрана.

Решението, което взе Сирски, можеше да бъде предугадено от интервюто, което даде дни по-рано за германския телевизионен канал ZDF. В него генералът се опита да опровергае репутацията на "касапин", която някои медии у дома и на Запад му приписват заради ролята му в сраженията за Бахмут.

"Ние не можем да си позволим такова отношение, каквото проявяват руските военачалници, които хвърлят хората си в месомелачката. По-скоро бих изоставил някоя позиция, отколкото да жертвам бранителите ѝ", увери украинският главнокомандващ.

Той даде това интервю още преди да бъде натоварен от президента Володимир Зеленски да поеме поста на Валерий Залужни. То обаче издава философия, която едва ли се е променила за няколко дни, още повече предвид рязкото влошаване на ситуацията в Авдеевка.

Според Микаел Герстад отстъплението се бави няколко дни, докато бъдат стабилизирани фланговете северо- и югозападно от града и бъдат подготвени новите отбранителни линии в тила. Това може да е струвало на украинците допълнителни загуби при отстъплението през тесния изход от Авдеевка, който е без всякакво естествено прикритие.

В условията на огромно демографско превъзходство на Русия, украинското политическо ръководство показа, че най-сетне си е извадило поуки от Бахмут и видимо отдава приоритет на съхраняването на живата сила, с която разполага.

"Правим всичко възможно, за да гарантираме, че нашите воини са достатъчно осигурени, за да спасят възможно най-много украински животи", обясни късно в четвъртък президентът Зеленски.

Въпросът е дали решението за отстъпление не бе твърде закъсняло. В съобщението си в "Телеграм" снощи командващият отбраната около Авдеевка генерал Олександър Тарнавски призна, че неуточнен брой украински войници са попаднали в плен. Няколко часа до разсъмване генералът увери: "Обкръжение не е допуснато, личният състав е изведен" на предварително подготвените нови позиции.

Остава големият въпрос доколко устойчиви са тези нови позиции. Както отбелязва военният анализатор Роб Лий от базирания във Филаделфия Институт за външнополитически изследвания (FPRI), редица източници предупредиха за липсата на добре подготвена отбрана в дълбочина, а руското командване разполага с достатъчно резерви, за да се опита да развие успеха си.

В споменатото интервю за ZDF генерал Сирски говори за непрекъснатия и неотслабващ натиск, на който са подложени през последните четири месеца защитниците на фронта в Харковска област, който доскоро бе под негово пряко командване. Миналия месец властите там наредиха евакуация на жителите от десетки села на северните и южните подстъпи на град Купянск и от двете страни на река Оскол. Наистина ли ситуацията за украинците е толкова тежка и там?

"Елементи от руската 47-ма танкова дивизия постигнаха пробив между Купянск и Сватове и успяха да проникнат с поне 4 km в украинската отбрана, преди украинците да предприемат контраатака. Нещо подобно се случи западно от Креминна - и там руски подразделения успяха да се придвижат напред. За мен това са признаци, че украинската отбранителна линия между Купянск и Креминна започва да се пропуква. Съобщенията за недостиг на боеприпаси и войници показват, че украинското командване трябва да взема много трудни решения - колко снаряди и боеприпаси трябва да бъдат заделени приоритетно за стабилизиране на отбраната около Авдеевка, което ще бъде за сметка на фронта при Купянск. Нареждането за евакуация на хората на запад от река Оскол показва, че се планират и мерки при най-лошия развой на събитията.

Украинските отбранителни линии са твърде разтеглени и Сирски разбира - независимо от обвиненията срещу него за касапницата при Бахмут миналата година - че някои решения са просто необходими предвид недостига на войници. Като главнокомандващ задачите пред него са вече по-систематични - как да реши проблемите с мобилизацията и корупцията."

Прогнозата на IISS е, че, благодарение на арсеналите от съветско време и мобилизацията на военно-промишления си комплекс, Русия може да продължи този напор поне още 2-3 години дори ако украинските войски са в състояние и занапред да ѝ нанасят такива загуби, като досегашните. Герстад прави уговорката, че прогнозата се базира на предпоставки, които лесно могат да се променят и за по-добро, и за по-лошо. Зависи и от решенията, които вземат европейските съюзници на Киев. Тази седмица Франция и Германия сключиха споразумения с Украйна за дългосрочна военна, икономическа и хуманитарна помощ, но те няма да се отразят непосредствено на ситуацията на бойното поле днес и в следващите месеци.

"Това, от което украинците наистина се нуждаят сега, е боеприпаси за артилерията. Нуждаят се и от американското финансиране, но не сме сигурни дали и кога ще настъпи следващият спазъм в Конгреса. Военното производство в Европа нараства, но недостатъчно - в годината, която изтича през март, ще са доставени към 600 хиляди вместо обещаните 1 милион снаряда.

Не искам да кажа, че обещанията на Франция (и Германия) са безсмислени, особено в дългосрочен план. Но 2024-та ще е решаващата година. През тази година, въз основа и на изхода от изборите в САЩ, ще стане ясно дали конфликтът ще се проточи или ще завърши по-скоро."