Почти три десетилетия Русия и Европа търгуваха и изграждаха силни икономически връзки, което бе от полза за всички. Европа получаваше евтина енергия, а Русия голям пазар и нови технологии, което доведе до безпрецедентно подобряване на живота поне в някои региони.

В най-добрите времена на ЕС се падаше повече от половината от външната търговия на Русия. А през 2013 г., преди анексирането на украинския полуостров Крим и последвалите санкции, бяха разменени стоки на стойност 393 млрд. долара.

Войната в Украйна и безпрецедентно мащабните санкции, наложени от Запада, превърнаха всичко това в минало. Епохалният пробив, който през първата година на войната през 2022 г. все още беше прикриван от прекомерно високите цени на енергията по това време, най-накрая приключи - и стана очевиден с новите данни за 2023 г., коментира германският „Ди Велт“.

Резултатът е, че стойността на обменените стоки през 2023 г. е намаляла с почти две трети в сравнение с предвоенната 2021 г., както показват данните на европейския статистически орган Евростат. Докато през сравнително силната търговска 2021 г. са обменени стоки на обща стойност 252,84 млрд. евро, две години по-късно тя е само 89 млрд. евро.

Истината е, че санкциите удрят Русия, но от тях страда и ЕС. В абсолютни стойности и като процент Русия обаче е засегната по-силно. Днес износът на ЕС за Русия е намалял с 57% от 89,2 млрд. евро на 38,3 млрд. евро за две години, руският износ за ЕС е спаднал с 69% от 163,7 млрд. евро на 50,6 млрд. евро.

Скокът на цената на енергията в началото на войната маскира щетите за Русия, но те вече се виждат

През първата година на войната, 2022-ра, подобен мащаб не можеше да бъде предвиден, тъй като ценовият шок за суровините и енергийните източници беше довел до рязко покачване на стойността на руския износ за ЕС до 202,66 млрд. евро - при по-ниски обеми на доставките - и осигури на Русия прекомерен търговски излишък, което доведе до екстремно поскъпване на рублата в средата на 2022 г. с оглед на вече намаляващия по това време внос от ЕС.

Едва през 2023 г. постепенното отделяне на предишните тясно свързани търговски партньори взе да набира скорост. Това се дължеше и на факта, че към 12-те, а от днес и вече 13 безпрецедентно обширни пакета от санкции на ЕС от края на 2022 г. се прибави и петролното ембарго, а европейските държави все по-успешно търсеха алтернативни доставчици на газ - особено в САЩ.

Междувременно самата Русия не чакаше събитията да я сполетят и маневрираше на пазара доста успешно. Руската Централна банка смекчи външния шок за финансовата система с поредица от мерки. А редица опитни в кризи частни предприемачи успяха да развият паралелен внос на санкционирани стоки и да създадат нови логистични маршрути, така че икономическият срив да бъде ограничен до 2,1 % през 2022 г.

Русия преструктурира външната си търговия, по-специално като се обърна към Югоизточна Азия и по-специално към Китай, и успя да заобиколи до известна степен петролното ембарго и съдържащия се в него ценови таван, като организира собствен флот от петролни танкери, което позволи през 2023 г. да се постигне икономически растеж от над три процента. Разбира се, страните от Югоизточна Азия не запълват напълно празнината, която Европа - и донякъде САЩ, оставят в Русия, тъй като те очевидно не желаят да ѝ помогнат да се модернизира.

Нито една от азиатските държави не пожела да предостави на Русия модерни технологии, а освен това Китай и Индия се възползваха от ситуацията и направиха дъмпинг на Русия, купувайки петрола ѝ на много по-ниски цени.

При сегашното състояние на нещата Русия не може да очаква и инвестиции от страна на Китай.

"Това, което не виждаме, е китайците да развиват производство в Русия. В автомобилния сектор максималното, което те ще направят, е да сглобяват вносни компоненти в Русия", каза в неотдавнашно интервю Игор Липсич, основател на най-големия руски бизнес университет HSE.

Делът на Китай в общата външна търговия на Русия се е удвоил до 32% само за няколко години.

И все пак Русия остава икономически играч за Европа

Особено в областта на енергийните източници отделянето се оказва по-трудно от очакваното, в зависимост от страната от ЕС.

Руската бизнес медия RBK изчисли въз основа на данни на Евростат, че от 50,6 млрд. евро, които Русия е спечелила в Европа през миналата година, цели 29,1 млрд. евро са дошли от износа на нефт и газ. Делът на Русия в общия внос на петрол в ЕС е намален от 27% през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 3% през четвъртото тримесечие на 2023 г., а ЕС все още се нуждае от Русия и за други продуктови групи. По-конкретно за никел, паладий, титан, алуминий, торове и обогатен уран, за които всяка година към Русия текат милиарди. Подобно на САЩ, ЕС не е наложил никакви търговски ограничения за тези продуктови групи и не е включил олигарха Владимир Потанин, най-големия производител на паладий в света и втория най-богат руснак с приблизително 23,7 млрд. долара, в списъка със санкции.

Въпреки това връзките, които са останали след три десетилетия съвместен живот, са тънки. А износът на ЕС за Русия е силно ограничен до медицински продукти. Войната в Украйна направи Европа по-зависима от САЩ, докато Русия стана още по-зависима от Китай.

Съвсем наскоро се появиха новини за икономическата устойчивост на Русия. Международният валутен фонд дори повиши прогнозата си за растежа на страната от 1,1 % на 2,6 %. Според базирания в Лондон мозъчен тръст "Официален форум на паричните и финансовите институции" OMFIF обаче тези данни не показват цялата действителност и пренебрегват признаците на корозия в руската икономика.

OMFIF посочва две основни причини за това. В момента много експерти пренебрегват "дълбоко вкоренените" проблеми, които ще тормозят руската икономика в дългосрочен план.

 "В момента Русия прикрива процес на значителен икономически спад, който ще продължи и в бъдеще", предупреждава Марк Собел от OMFIF в съобщение на компанията, цитирано от „Франкфуртер Рундшау“.

Ключът към настоящия икономически растеж е военният комплекс. Масивните разходи в отбранителната индустрия са двигател на икономиката - други сектори, като технологичния или образователния, изостават.OMFIF предупреждава, че икономическите данни, на които се основават докладите за растежа, произхождат от Русия и поради това трябва да се разглеждат с повишено внимание.

Покупателната способност на Русия отслабва - петролът и газът са твърде евтини

По-внимателният поглед към финансите на Кремъл рисува мрачна картина. Делът на Русия в световната покупателна способност е спаднал от около четири процента (към 2008 г.) до по-малко от два процента, съобщава OMFIF. В същото време има данни, че приходите на Русия от енергийния сектор също намаляват. Цената на суровия петрол "Уралс", който обикновено е най-продаваният петрол в Русия, е спаднала значително. Информационната агенция Ройтерс посочва, че приходите на Русия от нефт и газ са намалели с 24% през миналата година, благодарение на дъмпинга на Китай и Индия.

Много страни също не желаят да купуват руски петрол, след като Западът реши да наложи търговски ограничения. По данни на Bloomberg повече от половината руски петролни танкери в момента се носят из морето без дестинация.

Инвестициите не се осъществяват, а квалифицираните работници бягат

Съществуват и различни фактори, които имат дългосрочно въздействие. Един от тях е Руската централна банка, или по-точно лихвените проценти, които тя повиши. Колкото по-дълго лихвените проценти остават на това високо ниво, толкова по-ясно страната ще усеща в крайна сметка липсата на инвестиции. Училището по мениджмънт в Йейл публикува списък с над 1000 компании, които искат да се изтеглят от Русия. Западните държави още в началото съобщиха, че санкциите имат за цел да предизвикат именно такива дългосрочни ефекти.

В допълнение към тези компании Русия неизбежно ще изпитва недостиг на хора. По данни на военните около 300 000 руснаци са загинали или са били сериозно ранени в Украйна, а се твърди, че още до един милион са избягали - предимно млади и образовани хора. Пълното въздействие на това изтичане на мозъци все още не може да се предвиди.

Русия плаща за военната техника с бъдещето си

Технологичните санкции, наложени от ЕС, също оказват влияние. Те се изразяват в съобщения за експлодиращи тръби, загуба на основна инфраструктура и проблеми на руските авиокомпании с поддържането на самолетите във въздуха. Бившият генерал от НАТО Андерс Фог Асмусен призова за затягане на санкциите, особено в петролния и газовия сектор. Дори и да не сложат незабавно край на войната, те трябва да отслабят значително Русия.

Заедно със силния акцент върху отбранителната промишленост, без да се обръща внимание на бъдещите сектори, това развитие ще гарантира, че Русия ще остане още по-назад в световен мащаб. По същество Русия плаща за агресивната си война срещу Украйна, като жертва иновациите, научните изследвания и образованието.