„Благодаря, господин министър-председател, за това че гостувате тук, в Париж и благодаря за Вашия кураж при осъществяването на реформите и пътя към Европа на Вашата държава – това е важно за Вас, но и за нас.“

Така се обърна френският президент Еманюел Макрон на брифинг в Елисейския дворец към българския премиер Николай Денков, който е на еднодневно посещение в Париж.

Снимка АП/БТА

Макрон продължи мотива с куража на България и властите като отчете българската позиция по отношение на войната в Украйна.

"Давам си сметка за куража, който демонстрираха властите в България още от началото на конфликта, за да променят парадигмата в отношенията си с Русия. На тази основа нашите страни трябва да работят за да засилят сигурността и отбраната на континента", добави френският президент.

Той изрази подкрепата си за членството на България в Шенген и еврозоната. Акцентира също върху солидарността с Украйна, както и необходимостта ЕС да укрепи собствения си отбранителен капацитет самостоятелно, като допълнение към способностите на НАТО.

"Има много области, в които Франция и България стават все по-близки и които са в основата на европейския проект - европейската сигурност и отбрана, енергетика, в частност ядрена, и засилването на европейската интеграция", продължи още Макрон.

Денков отиде в сряда на еднодневно посещение в Париж. Снимка БТА

Сред темите на разговора на Денков и Макрон бяха и външнополитическите приоритети на България - пълната интеграция в Шенген, приемането на единната европейска валута и присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 

Много дълъг път беше изминат от България от 2007 г., от влизането в ЕС, до еврозоната, към която България трябва да се присъедини, когато са изпълнени критериите, както и до влизането ѝ в Шенген, заяви френският президент. Той отчете, че един много важен етап вече е бил преминат с вдигането на контрола по въздушните и морските граници. Макрон засегна и войната с Украйна като отбеляза, че България и Франция действат заедно с европейските си партньори, Той изтъкна, че ЕС е постигнал съгласие по отпускането на 50 милиарда евро в подкрепа на Киев, но също и за оказване на подкрепа чрез военно оборудване и подкрепа в областта на отбраната, като например обучение на украински военни, или адаптиране на санкциите срещу Русия, както и запазване на натиска над руската военна машина.

ЕС трябва да играе една по-важна роля за собствената си сигурност, да засили способността си да се защитава самостоятелно, смята Макрон. Това е, което 27-те страни членки решиха още в края на 2021 г. и потвърдиха по време на срещата си на върха във Версай през 2022 г., няколко месеца след руската инвазия в Украйна. Този по-силен ЕС, по-способен в областта на сигурността и на отбраната, допълващ НАТО, този европейски стълб, за който ние говорим от няколко месеца, от няколко години, каза още френският президент. 

"Това преминава и през засилване на нашето оперативно сътрудничество и на нашия промишлен капацитет, за да купуваме заедно и да произвеждаме заедно военно оборудване, като например най-критичните елементи", добави той.

Макрон изрази желание за задълбочаване и на двустранното сътрудничество в областта на ядрената енергетика.

Той призова за реформирането на ЕС, за да бъде изграден един по-голям, по-суверен, по-единен съюз.

Денков: Ще продължим да подкрепяме Украйна

„Специално искам да отбележа нашите дълбоки благодарности към Франция – за силната и постоянна подкрепа за нашите усилия в тези области“, заяви българският министър-председател, съобщава МС. По думите му, с тези стъпки България ще стане още по-силен партньор, който активно допринася за постигане на стратегическите цели на ЕС.

Денков беше категоричен, че българското правителство и парламентарното мнозинство в България ще продължат да подкрепят Украйна и нейния народ, както чрез националните усилия, така и чрез международните форми на сътрудничество, структурите на ЕС и НАТО – толкова дълго, колкото е необходимо.

Той припомни, че страната ни вече е изпълнила целта за 2% от БВП като разходи за отбрана и продължава да го прави, като укрепва собствените си способности и се включва в структурите на Източния фланг на НАТО. България продължава да провежда национални реформи в редица сектори, за да повиши конкурентоспособността си, инвестициите, енергийната сигурност, образованието и иновациите – за да укрепи европейския и трансатлантическия път на България, който вече е необратим.

България се подготвя за присъединяване към еврозоната за 1 януари 2025 г. Същевременно правим всичко възможно, за да успеем да преодолеем и последните възражения на Австрия по отношение на Шенген по суша, добави той, цитиран от пресслужбата на МС.

Българският премиер посочи и присъединяването на България към ОИСР като друга основна цел на правителството.

България ще продължи да подкрепя европейския път на развитие на своите съседи на Балканския полуостров. „Същевременно ще настояваме да се изпълняват ясните и обективни критерии на ЕС за интеграция“, добави премиерът.

Наред с това министър-председателят акцентира върху зеления преход, който трябва да бъде осъществен така, че да бъде в полза на европейските икономики и на гражданите.

„България е активен и горд член на франкофонското семейство. Това е още една стабилна основа, върху която да изградим нашите двустранни отношения. Надявам се да продължим напред с ускорени темпове, защото това е от полза за нашите две държави, за Европа и за нашето евроатлантическо сътрудничество“, добави  той, се казва в съобщението за срещата на МС.