Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

Харкив, 22 март 2024 година.

Здравей, дневнико.

Събудих се около 5 сутринта. Първият взрив беше толкова мощен, сякаш подскочих във въздуха заедно с леглото. Доберманът мигновено се втурна в банята, а папагалката  шумно запляска с крила в клетката си. Започна се.

Странно, но на отделни ракети моите животни не реагират така. Олелията вкъщи започва само когато атаката ще е адска. Или, както се казва – мащабна.

Станах, пуснах аспиратора в кухнята и запалих цигара.

Втора, трета, четвърта…

Няма страх, няма паника, дори ненавист няма. Само празнина. 

Никакви чувства, само усещане – взривната вълна пронизва тялото ти.

Някъде след петата ракета аспираторът издаде последна шумна въздишка. Токът спря. Проверих крановете – водата също. Радиаторите изстинаха за десетина минути.

Новинарските ленти престанаха да се подновяват. Съобщенията в телефона ми „увиснаха“ на 5.07 сутринта.

Шеста, седма, осма…

След дванайсетата ракета престанах да ги броя.

Седнах до Хектор на пода в банята и погалих изплашената му муцуна.

– Всичко е наред, малкия, всичко е наред, с теб съм.

Излязох на балкона при Кирюха. Птицата от нерви взе да си скубе перата на гърдите.

– Всичко е наред, момичето ми, всичко е наред, с теб съм.

От прозорците ми на 17-тия етаж се виждат изригващите пламъци по целия хоризонт. Чува се писъкът на летящите ракети и бръмченето на „Шахедите“.

Към шест сутринта сякаш всичко поутихна. Легнах в леглото и се увих с одеялото.

Няма връзка, няма вода, няма ток. Какво става в Украйна – не си представям. Къде са улучили, има ли жертви – нищо не знам.

Ъпдейт. Сега е около десет сутринта, излязох с кучето на разходка. Светофарите не работят. Опашки край бензиностанции. Опашки край банкоматите. Видях десетина души с куфари, които се качват в колите си.

Ъпдейт 2. Сега е пет вечерта. Ситуацията не се променя. Ток няма, вода няма, връзка няма;. Телефонът ми е на около 17% зареден. В запустелия парк, където обикновено се разхождаме с кучето, гъмжи от хората. Компаниите и семействата просто се разхождат. Настроението е мрачно, но няма нито паника, нито истерия.

Ъпдейт 3. Утрото на 23 март, пуснаха тока! Дълбок поклон пред всички служби, сътрудници, енергетици. Отивам да чета новините. Най-страшното за изминалото денонощие беше неизвестността.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко