Гърция е поискала шестмесечно продължаване на "основното споразумение за инструмент за финансова помощ" с кредиторите си, съобщи Европейската комисия. Според нея това е "правният термин" обозначаващ сегашната програма за строги икономии срещу спасителни заеми за дълбоко задлъжнялата страна.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле отхвърли писмото от Атина. По думите му, цитирани в консервативния "Франкфуртер алгемайне цайтунг", то "не е съществено предложение за решение".

"Писмото от Атина не е предложение, което води към решение по същество", каза в изявление за медиите Мартин Йегер, говорител на федералното министерство на финансите. "В действителност то върви в посоката на мостово финансиране, без да се изпълняват изискванията на програмата. Писмото не отговаря на критериите съгласувани от Еврогрупата в понеделник."

Йерун Дейселблум, председател на Еврогрупата, включваща финансовите министри от Еврозоната, свика нейно извънредно заседание в петък да обсъди гръцката молба. Евентуално споразумение изисква единодушно решение от всички 19 държави от общата валута.

Германският отказ в първите минути малко промени котировките по европейските фондови и финансови пазари. Фондовите индекси отбелязаха седемгодишни максимуми заради готовността на левичарското правителство на гръцкия премиер Алексис Ципрас на компромиси с кредиторите. Доходността по облигациите на страните чувствителни към гръцкия дълг - Италия, Испания и Португалия - се сви, предаде Ройтерс.

"Мога да потвърдя, че е изпратено писмо от гръцкото правителство до председателя на Еврогрупата и също до председателя (на Европейската комисия Жан-Клод) Юнкер за продължаване на основното споразумение за инструмент за финансово подпомагане,  което е правният термин описващ всеобхватно текущата програма",  каза говорителят на Европейската комисия Маргаритис Скинас.  

"Председателят Юнкер, който беше в интензивни разговори с председателя Дейселблум и с министър-председателя Ципрас вчера, през нощта и тази сутрин, вижда в това писмо положителен знак, който по негова преценка, би могъл да прокара пътя за разумен компромис в интереса на финансовата стабилност в Еврозоната като цяло", добави той.

Говорителят подчерта, че на Еврогрупата се пада да направи детайлната оценка на писмото и да му отговори.

Досега Атина и останалите 18 столици в Еврозоната говорят на различни езици и два опита да се споразумеят - на 11 и на 16 февруари -  се провалиха. Сегашната програма на Гърция изтича на 28 февруари. Ако не поиска и не договори продължение, тя рискува да не получи следващите траншове от спасителните заеми, без които не може да посрещне следващите си плащания по дълга. Това я води към дефолт и напускане на Еврозоната.

Кредиторите - държавите в Еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд )МВФ) - настояват Гърция да поиска шестмесечно продължение на сегашната програма, която народът ѝ мрази заради болезнените икономии и унизителния надзор над спазването им от страна на т.нар. тройка - представители на кредиторите. През това време, казват те, може да се договори гъвкавост, т.е. замяна на част от непопулярните мерки с други за поощряване на растежа и за социална защита.

Правителството на Ципрас довчера отказваше както да продължава сегашната програма, така и да разговаря с тройката, подчертавайки, че за него това са "червени линии". По негово настояване Комисията замени в речника си "тройка" с "институциите". Атина иска също от партньорите си "мостов заем", с който да покрие непосредствените си финансови нужди през първите няколко месеца, докато прилага алтернативна на сегашната икономическа програма и договаря разсрочване на дълга.

Гърция обаче вече получи значително разсрочване на плащания, опрощаване и орязване на лихвите при второто си споразумение с кредиторите през 2012 година. За разлика от преди, сега частни банки държат едва 17 на сто от гръцкия дълг, а основната част от него е в официални кредитори - в държави от ЕС, в ЕЦБ и в МВФ. Те не са склонни да правят повече отстъпки за сметка на данъкоплатците и акционерите си.

Политически сбъсък

Срещу позицията на Атина работят първите положителни резултати от широко критикуваната политика на остеритет, защитавана от главния платец в ЕС Германия. Други страни с програми подобни на гръцката вече отбелязват растеж. В Ирландия той беше 4,6 на сто миналата година. Евростат прогнозира икономически растеж в Гърция от 2,5 на сто тази година и 3,5 на сто през следващата. Комисията предупреди правителството на Ципрас да избягва дестабилизация, която би осуетила възстановяването.

Привържениците на остеритета се опасяват, че отстъпление от него за Гърция, ще създаде "морална опасност", т.е. политически прецедент за други дълбоко задлъжнели държави-членки да поискат подобно третиране, подкопавайки доверието на пазарите в еврото.

Аргументи срещу остеритета на крайната левица и евроскептичните партии са високата безработица (11,6 на сто) в еврозоната и бавното й икономическо  възстановяване както и оставащото тежко бреме на дълговете  - средно 94 на сто от БВП в еврозоната.

Голямото мнозинство, с което коалицията на Ципрас спечели предсрочните избори в Гърция на 25 януари дават основание на критиците на остеритета да говорят, че той недемократично е налаган на народите в Европа от сили, за които те не са гласували.

Атина бавно отстъпва

Ципрас спечели изборите с лозунги за ново опрощаване на гръцкия дълг. Той ги изостави веднага след изборите, натъквайки се на категоричен и единодушен отказ от всички кредитори. Финансовият му министър Янис Варуфакис тогава заговори за различни форми на замяна на сегашните гръцки облигации и разсрочване на плащанията по тях. 

В днешното си писмо Гърция обещава да изпълнява финансовите си задължения към всички кредитори, да признае съществуващата програма  с ЕС и МВФ като правно обвързваща рамка и да се въздържа от едностранни действия, които биха осуетили постигането на поставените в програмата фискални цели.

Правителството в Атина се съгласява продължението на споразумението да бъде набюдавано от Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, без изрично да ги нарича с омразния за гърците термин "тройка". Ципрас беше обещал на избирателите си веднъж и завинаги да скъса с нея. Еврозоната му даде обаче да разбере, че е утопия да се надява на ново кредитиране без насрещна програма за реформи и международен надзор върху изпълнението ѝ.

В писмото остават недоизяснени ключови детайли като например какви фискални цели ще си постави правителството, какво ще прави с реформите на пазара на труда и с приватизациите, които предшествениците му забавиха. В програмната си декларация пред парламента Ципрас обеща да не продава основните инфраструктури на страната - пътища, пристанища, летища и енергийни мрежи.

Гръцкото предложение

Ето основните точки в писмото на гръцкото правителство до Еврогрупата:

"A. Съгласуване на взаимно приемливите финансови и административни рамки, чието прилагане в сътрудничество с институциите ще стабилизира финансовата позиция на Гърция, ще постигне подходящи първоначални бюджетни излишъци, ще гарантира стабилност на дълга и ще спомогне за постигането на финансовите цели за 2015 година, които вземат предвид настоящата икономическа ситуация.

В. Гарантиране чрез тясно сътрудничество с нашите европейски и международни партньори, че всяка нова мярка ще бъде изцяло финансирана при въздържане от едностранни действия, които биха подкопали финансовите цели, икономическото възстановяване и финансовата стабилност.

С. Да бъде позволено на Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да отмени изискването за минимален кредитен рейтинг на дългови книжа в съответствие с нейните правила.

D. Удължаване на валидността на боновете на Гръцкия инструмент за финансова стабилност по време на споразумението.

Е. Да започне работа на техническите екипи за възможно ново Споразумение за възстановяване и растеж, което гръцките власти предвиждат да бъде сключено между Гърция, Европа и Международния валутен фонд (МВФ), които могат да контролират настоящото споразумение.

F. Постигане на споразумение за наблюдение в рамките на ЕС и ЕЦБ и в същия дух с МВФ по време на удълженото споразумение.

G. Обсъждане как да се задейства решението от ноември 2012 г. на Еврогрупата за възможни мерки, свързани с дълга, и помощ при прилагането след края на удълженото споразумение като част на следващия документ".