Дебатът около достъпа до детски градини, който е сред основните проблеми на местната власт в големите градове най-често се съсредоточава върху броя места в тях. Това поставя решенията най-вече в полето на строеж на нови сгради в най-зле осигурените райони. Не по-малко важни са обаче човешките ресурси в предучилищното образование – ако има сгради, но липсват преподаватели, няма да има и детска градина.
Според данните на НСИ, към учебната 2022/23 г. общият брой на преподавателите в детските градини в 265-те общини на страната е 19 747 души – с над 200 души по-малко в сравнение с предишната учебна година. Най-много педагогически персонал в детските градини има в столицата – 4153 души, или над 1/5 от всички в страната. Броят им във Варна е 1004, в Пловдив – 920, в Бургас – 624, в Русе – 409.
Тенденциите в повечето големи градове е към свиване на броя на преподавателите, като в София те са с 32-ма по-малко, в Пловдив – с 34, в Стара Загора – 28. По-чувствителни увеличения пък има в Русе и Благоевград.
Разпределението и динамиката при преподавателите, разбира се, трябва да се разглежда в контекста на това на децата, за които се грижат. По тази причина разглеждаме броя преподаватели на 100 деца в детските градини. Резултатите в повечето общини попадат в доста тесни граници, като в диапазона 8-12 преподаватели на 100 деца са 188 общини. Очаквано в крайностите са относително малки общини, като с недостиг на преподаватели са общини като Симеоновград, Ябланица и Ихтиман, а с прекалено голям брой – Макреш, Баните, Сатовча.
Оформят се няколко видими клъстера, в които индикаторът сочи малък брой преподаватели спрямо записаните деца – в малките общини около София, както и край Пловдив, Стара Загора и Сливен.
В самата столица на 100 деца се падат 9,13 преподаватели (спрямо 9,39 година по-рано), в Пловдив – 7,87 (спрямо 8,27), във Варна – 8,39 (спрямо 8,64). Тенденцията в повечето големи общини е към влошаване на показателя. Важно е да отбележим също, че при по-големите градове средната стойност може да крие различна осигуреност и неравенства между различните им части.
Прегледът на данните за преподавателите в детските градини насочва към сходен извод от анализа на разпределението и динамиката на местата. Въпреки активното публично говорене за повишаване на предлагането, системата на предучилищно образование изглежда по-скоро замръзнала. В големите градове, въпреки ръста на децата в детските градини по-често има намаляване на броя на преподавателите, което означава че се увеличава натоварването на педагогическия персонал и се създава риск от влошаване на услугата. Тази динамика поставя под въпрос и способността на местните власти да осигурят допълнителен персонал за новостроящите се детски градини, което може да застраши усилията им за повишаване на предлагането.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
