Дълго време около него се носеха само слухове. Никога не са го виждали публично. През 90-те години на миналия век забогатява приказно като бизнесмен в Русия. Прави щедри дарения за построяването на църквата "Самеба" в грузинската столица Тбилиси, както и за оборудването на грузинската армия. Слуховете се засилват през 2011 г., когато Бидзина Иванишвили излиза в светлината на прожекторите.

Той основава партията "Грузинска мечта". Целта му: да свали от власт действащия президент Михаил Саакашвили, който ставаше все по-авторитарен, с неговата партия УНМ на парламентарните избори през 2012 г. Така описва историята около кризата в Грузия кореспондентът на германската обществена телевизия ARD Силвия Щьобер.

 "Хората на Саакашвили дойдоха, управляваха бизнеса и ограбиха страната. Аз, от друга страна, похарчих два милиарда за страната и ще продължа да го правя. Аз съм голям демократ. Аз съм строг, принципен, прям и ясен", каза тогава той в интервю за tagesschau.de.

Всъщност много къщи в Имерети имаха нови покриви в светлосиньо и зелено, а идеите му за политиката отразяваха технократското разбиране за демокрацията - с него като инженер на разпределението на властта.

Лоялност вместо професионализъм

По примера на своя опонент Иванишвили наема чуждестранни PR фирми и политически консултанти за предизборната кампания. Един от тях беше бившият посланик на САЩ в Германия Джон Корнблум, който пътуваше и на последното голямо предизборно събитие с десетки хиляди участници, а по-късно се оплака от неплатени сметки.

Но изборната победа беше смазваща. Иванишвили стана министър-председател и сформира коалиция с няколко партии. Той обаче запълни най-важните постове със свои хора. Тогавашният министър на вътрешните работи, а по-късно министър-председател Иракли Гарибашвили беше мениджър в Cartu Group на Иванишвили. Генералният директор на едноименната банка Иракли Квирикашвили също заемаше няколко поста в кабинета.

Адвокатът на Иванишвили Арчил Кбилашвили стана главен прокурор.

Ексцентрични хобита

Самият Иванишвили бързо се уморява от политиката и през 2013 г. се оттегля. Въпреки това той не спира да се занимава с бизнес и да се отдава на ексцентричните си хобита, сред които частна зоологическа градина и частен парк, в който е присадил стари и редки дървета от цялата страна. Въпреки, че уж не се занимава пряко с политика, министри от други партии съобщават, че кабинетът все още не взема никакви решения без одобрението на Иванишвили. Дипломатите също многократно са правили поклонения до стъкления му дворец над столицата, за да разговарят с него.

Партията му коригира някои от ултралибералните ексцесии от времето на Саакашвили. Но за повечето хора в Грузия просперитетът си остава обещание. Въпреки това те избраха партията му в правителството още два пъти, отчасти поради липсата на алтернативи. Саакашвили и няколко негови съратници бяха осъдени на затвор и сега Иванишвили неофициално упражнява властта заедно със своя народ в системата на разделение на властите, която съществува вече само формално. Опозиционните политици говорят за завладяването на държавата от Иванишвили. БИ, както е известен той, гледа на Грузия като на своя собственост.

Контакти с руски компании

Ще подари ли тази собственост на преуспяващата съседка Русия? Тези, които виждат в Иванишвили изпълнител на поръчките на Кремъл, посочват Отар Парцхаладзе, бившия главен прокурор, руско-грузински бизнесмен и според местните медии доверено лице на Иванишвили. Правителството на САЩ го поставя под санкции за предполагаемо сътрудничество с руската служба за вътрешно разузнаване ФСБ с цел да повлияе на настроенията в Грузия, а в доклад на Transparency International Georgia от 2022 г. се описват връзки от кръга на Иванишвили с руски компании.

Два аудиозаписа в YouTube уж доказват, че Иванишвили е разговарял с руския бизнесмен Владимир Евтушенков за възможни бизнес сделки, за да заобиколи западните санкции.

Врагове навсякъде

Бившият премиер на управляващата партия Гиорги Гачария не вярва, че Путин иска да вземе властта в Грузия. Според Гачария в интервю за tagesschau.de руското ръководство не иска да си прави труда да упражнява натиск, но Иванишвили е възприемчив към натиск, според описанието на Гачария. Това е така, защото той е загрижен преди всичко за собствената си сигурност и вижда врагове навсякъде. Иванишвили вярва, че само властта може да защити сигурността му, което би обяснило защо партията му иска да прокара закона за "чуждото влияние" и други мерки за ограничаване на противниците на правителството на всяка цена преди парламентарните избори.

Иванишвили изглежда убеден, че Западът има нещо против него. Доказателство за това е, че два милиарда долара от активите му вече са ефективно замразени. Известно е, че служител на швейцарската банка Credit Suisse е присвоил повече от 100 млн. долара от инвестиция в размер на един милиард долара. Иванишвили предприе съдебни действия срещу банката. На банката ѝ бяха необходими години, за да плати. Това обаче се дължеше и на факта, че в момента течаха съдебни процедури в няколко финансови институции, чрез които инвестицията е била пласирана в Credit Suisse.

Неясна "глобална военна партия "

На 28 април Иванишвили говори на митинг за "глобална военна партия", която е насочена срещу Грузия и финансира политическите му опоненти в страната. Самият той щял да се погрижи те да получат "полагащото им се наказание". По този начин той показа, че самият той стои зад конспиративните слухове, които обикновено се разпространяват от верните на партията му.

Близки до него хора твърдят, че Иванишвили говори сериозно: прилагайки закона за "чуждестранното влияние", партията му сега активно застрашава бъдещия път на Грузия към ЕС, въпреки че повече от 80 % от населението, а следователно и голяма част от предишните му избиратели, са за присъединяване към ЕС. В тази реч Иванишвили вече не се представя като доброжелателен лидер на страната, както беше обявил навремето.

Вместо това той се представи като параноичен олигарх, който държи страната си като заложник.