Едно от условията за участие на партиите на избори е да съберат поне 2500 подписа на граждани, които да ги подкрепят. Така политическите сили доказват, че имат някаква минимална електорална тежест и има смисъл да се борят за народния вот.

Показателно е, например, че партия „Атака“, която има сравнително дълъг парламентарен живот, за настоящите избори „2 в 1“ не успя да събере нужния брой подписи. След проверка от ГД „ГРАО“ се оказало, че „коректните записи“ са 2397. И на това основание Централната избирателна комисия (ЦИК) заличи формацията на Волен Сидеров като участник в изборите.

Не малка част от микропартиите все пак успяват да се регистрират, включително чрез представяне на фалшиви подписи.

Впрочем, „Атака“ е внесла в ЦИК 3034 парафа на граждани. 637 от тях обаче са се оказали невалидни след елементарна първична проверка от ГРАО. Обичайно става въпрос за починали граждани, затворници или други, които е невъзможно да са се подписали.

Някои партии обаче успяват да се промушат през ситото с подписите, като представят по-актуални списъци, макар зад тях да не стоят реално подписали се граждани. Според мълвата въпросните списъци те получават от „доставчици на имена“ срещу съответно възнаграждение.

Практиката продължава, въпреки че преди няколко години ЦИК въведе възможност за лесна проверка дали някой е злоупотребил с личните ни данни. Това може да се направи и за тези избори тук.

Пред Клуб Z от ЦИК съобщиха, че към 23 май са получили осем сигнала от граждани, които са установили неправомерно ползване на личните им данни. Те са срещу четири партии - „Глас народен“, „Български национален съюз „Нова демокрация“, „Величие“ и „Ние идваме“.

ЦИК по правило препраща сигналите до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) като компетентен орган, който може да налага и съответни санкции.

Гражданите пък са призовани да внасят сигналите си директно в КЗЛД.

Клуб Z на 21 май изпрати запитване до институцията – колко пъти са алармирани за злоупотреби, свързани с предстоящите избори. До момента нямаме отговор.

КЗЛД обаче като че ли е безсилна да спре порочните практики. През годините тя обичайно налага глоби на партии, които са от порядъка на няколкостотин до няколкохиляди лева. Част от политическите сили обжалват в съда, където санкциите обикновено биват редуцирани.

Някои дори не си плащат и глобите, като на следващи избори продължават с порочната практика.

Не е изключен и друг вариант – зложелатели, които искат да компрометират дадена партия, нарочно да полагат подписи в нейна подкрепа от името на други граждани.

Показателно е обаче, че част от политическите сили на изборите получават по-малко гласове от подписите за тях.

Участието на подобни микропартии създава проблеми. Те предизвикват излишен „шум“ в системата – администрацията ги обслужва безмислено, явяват се на всякакви медийни дебати, без да имат съответния капацитет. Обществените медии са длъжни да им предоставят време за предизборна реклама. Това профанизира дискусиите и кампаниите, което допълнително демотивира гражданите да гласуват.

Освен това, данъкоплатецът дължи на малките партии (тези без субсидии) и медийни пакети в размер на 40 000 лв. За тези избори – по 80 000 лв., понеже са „2 в 1“. За някои от партиите това вероятно е и основна мотивация да участват на изборите.

Прокуратурата пък не се е чуло да е обвинила някого за фалшивите подписи.

Така в крайна сметка държавата и всичките й институции се оказват безсилни да се справят с един привидно лесен за решаване проблем.